Кралят

43

Свежият въздух беше полезен за ума и душата.

Докато прекосяваше заледената тераса, за да излезе в градината, Лейла стъпваше бавно и предпазливо, разперила ръце – не искаше да рискува да падне.

Интересно как само се бе изострила преценката ѝ за всичко – хлъзгави повърхности, стълби, избора ѝ на храна.

– Да излезем в нощта – каза тя на детето в утробата си.

Разбира се, лудост бе да говори на съществото, което все още не се беше появило на бял свят. Ала на Лейла ѝ се струваше, че само ако успее да поддържа диалога между тях, детето може би ще избере да остане при тях. Ако само можеше да яде правилната храна, да не падне и да си почива достатъчно… някак си, по някакъв начин, след като минеха останалите месеци, тя щеше да държи сина или дъщеричката си в прегръдките си, а не само в тялото си.

Докато стъпваше по затрупаната със сняг морава, Лейла установи, че ботушите, които бе задигнала от задния коридор, са топли, стабилни и удобни. Същото се отнасяше за якето и ръкавиците. Шапките и шаловете бе оставила – искаше студът да проясни главата ѝ.

В далечината плувният басейн се гушеше под зимната си завивка, ала тя си го представи пълен с вода, осветена отдолу, с лазурни вълнички, примамливи и нежни върху кожата и ставите. Щеше да плува веднага щом станеше възможно… и то навън. Оценяваше басейна в тренировъчната зала, но въздухът там миришеше на хлор, а след като бе свикнала с кристално бистрите, естествено свежи бани в Светилището, не си падаше…

Изведнъж се закова на място. Престана да се разсейва с маловажни мисли. Спря всичко друго, освен дишането и биенето на сърцето си.

Притвори клепачи и остави случилото се в трапезарията отново да се разиграе пред очите ѝ: видя измъченото лице на Рот, докато им съобщаваха новината; чу възмущението и агресията в гласовете на братята; спомни си как Рив се взира в краля, сякаш разчиташе неща, които тя не бе в състояние да усети.

Кор стоеше зад всичко това.

Не можеше да бъде другояче. Невъзможно бе да организираш покушение върху живота на краля, а след това да бездействаш, докато глимерата постига със законови хитрини онова, към което ти се стремиш. Не, той се спотайваше зад кулисите. Там някъде.

С внезапно свит стомах, Лейла продължи неспокойната си разходка – мина покрай басейна и навлезе в геометрично офор­мените официални градини. Прекоси и тях и стигна до шестметровата стена, която обграждаше цялото имение.

Докато вървеше все напред, ушите ѝ изтръпнаха. Носът – също. Ала нея не я беше грижа.

Образите на Бет, изникнала на прага на трапезарията, и Рот, погледнал към нея през дългата маса, се бореха с друг, много по-предателски и също толкова трагичен монтаж от…

Онова, за което тя отказваше да мисли.

Или поне се опитваше.

Наистина ли беше пуснала Кор в колата? Наистина ли беше седнал до нея, след като бе оставил всичките си оръжия върху капака на мерцедеса… и ѝ бе заговорил? Взел бе ръката ѝ в своята?

– Престани – укори се тя.

Нищо хубаво нямаше да излезе от това, да си припомня онази връзка, изпепеляващата искра.

Лейла забави крачка. Спря. Спомни си съвършено ясно и с немалко чувство за вина начина, по който Кор я беше гледал.

Знаеше толкова малко за него… с изключение на политичес­ките му домогвания, той бе съвършено непознат за нея, при това – смъртно опасен непознат. И въпреки това ѝ се струваше, след като бе видяла колко неловко се чувства с нея, че не беше от онези, които често се наслаждават на жените.

И нищо чудно – с това обезобразено лице.

Ала с нея… той беше различен.

С изключение на бременността, която тя се бе погрижила да стане действителност, Лейла не беше повлияла на нищо от случилото се през живота ѝ. Ала не можеше да бездейства, докато съществуваше вероятността да е способна да направи дори нещо съвсем дребно, за да помогне на Рот в тази ужасна ситуация.

Носеше такава вина в себе си. За толкова много неща.

Но поне би могла да се опита да направи нещо за това.

Извади мобилния телефон, който Куин настояваше да носи навсякъде със себе си, и извика екрана за избиране на номер.

Кор ѝ беше казал как да му се обади, цифрите се бяха запечатали в ума ѝ в мига, в който се бяха отронили от устните му.

Никога не си бе представяла, че ще ги използва.

При всяко от седемте докосвания на екрана телефонът издаваше различен тон и ето че номерът беше набран.

Пръстът на Лейла поспря за миг над клавиша за позвъняване. И го натисна.

Треперейки от главата до петите, тя доближи тънкото, голямо колкото карта за игра устройство до ухото си. Електронен звън се разнесе веднъж... два пъти…

Лейла се обърна рязко.

Откъм лявата ѝ страна, от другата страна на стената, до ушите ѝ достигна далечен звук, толкова слаб, че ако не повтаряше съвършено ритъма на онова, което се чуваше в телефона ѝ, нямаше да му обърне внимание.

Апаратът се изплъзна от пръстите ѝ и се търкулна в снега пред нея.

Той ги беше открил.

* * *

Сола нямаше представа от колко време стоеше под топлата струя на душа в къщата на Асейл, затворила очи и облегната на стената, докато водата падаше върху раменете и се стичаше по гърба ѝ.

По някаква причина ѝ се струваше, че замръзва… въпреки че в банята имаше достатъчно пара, за да я превърне в сауна, и че според нея температурата на тялото ѝ трябва да бе скочила до четирийсет градуса.

Ала нищо не бе в състояние да докосне смразяващото усещане, настанило се в гърдите ѝ.

Беше казала на баба си, че на зазоряване тръгват към Маями.

Поглеждайки назад, виждаше, че да избере за място на своето убежище самото сърце на семейния бизнес на Бенлоис не беше добра идея. Ала с малко повече късмет Едуардо (при положение че все още беше между живите и бе посочен за наследник в завещанието на брат си) щеше да бъде твърде зает с това, да си купува бледосини бентлита и ризи с животински шарки на „Версаче“, за да си губи времето с такива като нея.

Ако изобщо знаеше какво ѝ бе направил брат му. Или какво бе възнамерявал да направи.

Рикардо пазеше толкова много неща в тайна.

Господи… какво ли му беше сторил Асейл?

Отново видя лицето му, окървавено около устата и брадичката, и ѝ стана още по-студено. Обърна се и…

– По дяволите! – изпищя, поглеждайки през запотеното стъкло.

Мъжката фигура, която се беше появила на прага, беше неподвижна като статуя и мощна като тигър. И я гледаше досущ като хищник.

В миг Сола усети, че ѝ става горещо отвътре… понеже знаеше защо е дошъл и тя също го искаше.

Асейл се приближи до стъклената врата, която ги разделяше, и рязко я отвори. Дишаше тежко и на светлината на лампата, вградена в тавана над главата ѝ, очите му бяха ярки като пламъчетата на кибритени клечки.

Пристъпи под душа, както си беше с дрехите – обувките му „Гучи“ несъмнено бяха съсипани, тъмнокафявото му велурено сако попиваше водата и придобиваше цвета на кръв.

Без да каже нито дума, той улови лицето ѝ в ръце и я притегли към устата си, устните му смазаха нейните, докато я притискаше към мрамора с цялото си тяло. Сола се предаде със стон, приемайки езика му, когато той проникна в нея, сграбчвайки раменете му през изисканите дрехи.

Беше напълно възбуден и отъркваше бедра в нейните, притискайки коравия си пенис в корема ѝ, а златната катарама на колана му я драскаше. Продължаваше да я целува по онзи отчаян, жаден начин, който си спомняш дори когато станеш на осемдесет и си прекалено стар, за да мислиш за такива неща. А после ръцете му намериха мокрите ѝ гърди и пръстите му стиснаха зърната им, докато разликата между болка и удоволствие изчезна и Сола почувства, че ако не свърши в следващия миг, ще умре…

Сякаш усетил от какво се нуждае тя, Асейл се отпусна на колене, преметна единия ѝ крак на рамото си и устните му я превзеха там долу по същия хищен начин, както устата ѝ преди малко.

Беше секс като наказание, осъждане на избора ѝ, физически израз на гнева и неодобрението му.

И може би това я правеше извратена кучка, но на Сола ѝ харесваше.

Искаше той да се нахвърли върху нея по този начин, бесен и необуздан, да се излее в нея, така че тя да не се чувства чак толкова виновна… нито толкова празна.

Сграбчвайки мократа му коса, тя изви бедра и го притисна още по-плътно към себе си, забивайки прасеца си в гърба му, за да му помогне да открие ритъм, който…

Прехапала долната си устна, Сола свърши толкова мощно, че тялото ѝ се плъзна по мрамора с пронизително скърцане.

А после, преди да разбере какво става, се озова на пода, опъната пред него, докато той сваляше подгизналото сако и копринената риза от изваяните си гърди. След това посегна към колана си, ала тя го изпревари, ръцете ѝ бяха нетърпеливи да се доберат до гладката му кожа и твърдите му контури.

Той не ѝ каза нито дума.

Нито когато разтвори краката ѝ и се намести отгоре ѝ, нито когато пенисът му проникна в нея и започна да я чука с мощни тласъци, нито дори когато се подпря над нея и прикова поглед в очите ѝ, сякаш я предизвикваше да се откаже от всичко, което той бе в състояние да ѝ даде.

Широкият му гръб улавяше струята на душа, предпазваше я от водата… така че тя виждаше всичко – свирепото му изражение, напрегнатите мускули на раменете, сенките, които хвърляха гърдите му. Мократа му коса се люлееше в ритъма на тялото му, капчици вода се процеждаха от крайчетата ѝ като сълзи, а от време на време горната му устна се повдигаше нагоре и…

Като през мъгла Сола си даде сметка, че нещо не е както трябва, в подсъзнанието ѝ се надигна сигнал за тревога. Ала тя лесно го пренебрегна, защото в същия миг я връхлетя нов оргазъм, изключвайки всяка мисъл, така че за нея съществуваше единствено усещането… единствено Асейл.

Докато сърцевината ѝ туптеше около ерекцията му, той също достигна върха, гърбът му се изви…

Без презерватив. По дяволите!

Мисълта се изпари от ума ѝ още докато пробягваше през него, тъй като оргазмът ѝ се завърна с нови сили, така че вместо да го отблъсне, тя протегна ръце и заби нокти в хълбоците му.

Точно когато освобождаването ѝ започна да стихва, нещата станаха… малко странни.

Тялото ѝ застина, докато се съвземаше, и тя почувства спазмите му дълбоко в себе си, докато довършваше онова, което бе започнал.

Само дето не беше приключил с нея.

След като свърши да еякулира, той се отдръпна почти незабавно. Сола очакваше да полежи с нея върху мрамора или пък да я вдигне на ръце и да я занесе в леглото, за да изсъхне; по дяволите, може би дори да каже нещо за това, че не беше използвал презерватив.

Или пък да изрече с думи онова, което ѝ бе показал – че не иска тя да си тръгва.

Вместо това той се подпря на една ръка, а другата започна да се движи нагоре-надолу по лъщящия му пенис. От устните му се откъсна стон, сякаш беше готов да свърши отново.

Вторият оргазъм изригна от него и Асейл го насочи право към сърцевината ѝ… и не спря дотам. След като я покри цялата там долу, той се премести нагоре, така че обля корема ѝ, ребрата, гърдите, врата, лицето ѝ. Той сякаш имаше безкраен запас от оргазми и докато топлите струи докосваха напрегнатата ѝ до свръхчувствителност кожа, Сола отново получи оргазъм и докато го правеше, вдигна ръце и ги прокара по тялото си, усети под пръстите си лепкавата топлина, с която той я покриваше, стисна гърдите си в шепи.

Някъде в подсъзнанието си разбираше, че всичко това има и друго значение.

Ала също като с липсата на презерватив, беше прекалено отдадена на момента, за да я е грижа.

Той сякаш… я бележеше… по някакъв начин.

И тя нямаше нищо против.