Проклятието на краля

Имението Бишам, Бъркшър Коледата на 1534 г.

Организирам коледното празненство в Бишам, сякаш не тръпна в очакване на новини от Хатфийлд и Кимболтън. Трябва да мине време, докато човек започне да се ориентира в един кралски дворец, докато намери начин да подкупи слуга в кралски затвор. Синовете ми ще трябва да внимават изключително много, когато говорят с лодкарите по Темза, за да узнаят кой кораб плава до Фландрия, и кой е верен на истинската кралица. Трябва да се държа така, сякаш мисля единствено за коледното празненство и печенето на големия пудинг.

Хората от домакинството ми демонстрират безгрижие, каквото не изпитват. Даваме си вид, че не се боим за нашата обител, не се страхуваме от посещение от инспекторите на Томас Кромуел. Знаем, че всеки манастир в страната е бил огледан и че след хората, които броят парите, винаги започва разследване на моралните порядки — особено ако едно абатство е богато. Дойдоха в нашето абатство, огледаха съкровищата ни и богатите ни земи и си заминаха отново, без да кажат нищо. Опитваме се да не се боим, че ще се върнат.

Пътуващите актьори идват и играят пред огъня в голямата зала, коледарите идват и пеят. Маскираме се с големи шапки и пелерини и лудуваме наоколо, преструвайки се, че представяме отдавна отминали събития. Тази година никой не разиграва живи картини, свързани по някакъв начин с краля, кралицата, или папата. Тази година церемониалмайсторът на коледното тържество не предвижда да се играе комедия; никой не знае кое е истина и кое — държавна измяна, всичко е хаос. Папата, който заплаши краля с отлъчване от Църквата, е мъртъв, и сега в Рим има нов папа. Никой не знае дали Бог ще му проговори ясно и какво ще отсъди той за краля с двете съпруги. Той е от фамилията Фарнезе: неудобно е дори да повтаряме онова, което светът говори за него. Моля се да успее да намери свята мъдрост. Вече никой не мисли, че Бог говори на нашия крал, а мнозина казват, че Злокобният кърт го подстрекава да върши тъмни и забранени дела. Нашата кралица е далече, подготвяйки се за екзекуцията си, а жената, която нарича себе си кралица, не може нито да зачене, нито да роди син, доказвайки на всички, че Божията благословия ѝ е отказана. В това има достатъчно материал за сто поетични драми, но никой не смее дори да спомене тези събития.

Вместо това хората поставят живи картини, които разказват за време, отминало достатъчно отдавна, за да бъдат спокойни. Пажовете подготвят и изпълняват поетична драма за далечно плаване, на което пътешествениците срещат морска вещица, чудовище и страховита изригваща вода. Готвачите се появяват от кухнята и изпълняват игра с хвърляне на ножове, много бърза и опасна, без никакви думи — сякаш мислите са по-опасни от остриетата. Когато свещеникът идва от абатството, той чете на латински от Библията, неразбираемо за всички слуги, и отказва да ни разкаже историята за младенеца в яслите и воловете, коленичещи пред него, сякаш вече нищо не е сигурно, нито дори Словото, блеснало в тъмнината.

Тъй като истината вече е само това, което кралят ни казва, и откакто се заклехме да вярваме на това, което той казва — колкото и да е нелепо, — не можем да бъдем сигурни в нищо. Съпругата му не е кралица, дъщеря му не е принцеса, метресата му носи корона на главата си, а незаконната ѝ дъщеря е обслужвана като законна наследница. В свят като този, как бихме могли да знаем нещо със сигурност?

— Приятелите я изоставят — казва ми Джефри. — Скарала се е с чичо си Томас Хауард. Сестра ѝ е отпратена от двора в немилост, задето се е омъжила за някакъв обикновен войник, зълва ѝ Джейн Болейн е изпратена в изгнание от самия крал, защото започнала кавга с новото му увлечение.

— Отново се е влюбил? — питам нетърпеливо.

— Просто флирт; но кралицата Болейн се опита да я отпрати и заради този опит трябваше да се раздели със зълва си.

— А момичето?

— Дори не знам името ѝ. А сега той ухажва Мадж Шелтън — казва Джефри. — Праща ѝ любовни песни.

Внезапно ме обзема надежда.

— Това е най-хубавият новогодишен подарък, който можеше да ми направиш — казвам. — Още едно момиче от рода Хауард. Това ще раздели семейството. Ще искат да я изтикат напред.

— Това оставя онази жена Болейн много самотна — казва Джефри: звучи почти съчувствено. — Единствените хора, на които може да разчита, са родителите ѝ и брат ѝ. Всеки друг е съперник или заплаха.