Моето момче Реджиналд трябва да свикне да живее сред сенки и тишина, а също и аз. Абатството „Сион“ е във владение на августинския орден „Света Бриджет“ — тук не се изисква мълчание; сестрите дори ходят в Лондон да преподават и да се молят, но аз живея сред тях, сякаш съм се заклела да онемея, да мълча като малкото си момче. Не мога да говоря за негодуванието и горчивината си, а нямам за казване нищо, което да не е изпълнено с горчивина и негодувание.
Никога няма да простя на Тюдорите за тази огромна мъка. Те изгазиха до трона през кръвта на моите сродници. Измъкнаха чичо ми Ричард от калта на полето при Бозуърт, разсъблякоха го, развеждаха тялото му, преметнато на гърба на собствения му кон, а после го захвърлиха в незнаен гроб. Родният ми брат беше обезглавен, за да осигури спокойствието на крал Хенри; братовчедка ми Елизабет умря, опитвайки се да го дари с още един син. Омъжиха ме за беден рицар, за да ме принизят, и сега той е мъртъв, а аз съм слязла по-ниско, отколкото съм мислела, че може да стигне един Плантагенет. И всичко това — всичко това! — за да узаконят претенциите си към един трон, който във всеки случай завоюваха със сила.
Но явно Тюдорите не намират много радост в своя триумф и нашето подчиняване. След смъртта на съпругата си, нашата принцеса, кралят е несигурен по отношение на придворните си, боязлив по отношение на поданиците си, и изпълнен с ужас от нас, Плантагенетите от династията Йорк. С години изсипваше пари в джобовете на император Максимилиан, плащайки му да предаде братовчед ми, Едмънд дьо ла Поул, претендента за трона на Англия от династията Йорк, и да го изпрати у дома на смърт. Сега научавам, че сделката е сключена. Императорът взема парите и обещава на Едмънд, че ще бъде в безопасност, показвайки му документа за право на свободно пътуване, издаден от краля, подписан със собствената му ръка. Това е гаранция, че Едмънд може да се прибере у дома. Едмънд вярва на уверенията на Хенри Тюдор, доверява се на думата на един миропомазан крал. Вижда подписа, проверява печата. Хенри Тюдор се кълне, че той ще пътува в безопасност и ще бъде посрещнат почтено. Едмънд е Плантагенет, обича страната си, иска да си дойде у дома. Но в мига, когато минава под зъбчатата решетка на крепостната врата в Кале, той е арестуван.
Това поставя началото на поредица от свързани обвинения, която се врязва в редиците на моите сродници, както ножиците прорязват коприна, и сега аз съм на колене, отправяйки молитви към Бога за живота им. Братовчед ми Уилям Кортни, вече арестуван, сега е обвинен в изменнически заговор. Сродникът ми Уилям дьо ла Поул в Тауър е подлаган на безмилостни разпити в килията си. Братовчед ми Томас Грей попада под подозрение, само защото вечерял веднъж с братовчеда Едмънд преди години, преди той да избяга от страната. Един след друг мъжете от моя род изчезват зад стените на Тауър, принудени да понасят самота и страх, убеждавани да назоват други гости на онази вечеря, задържани в онази мрачна крепост, или тайно изпращани отвъд морето в твърдината на Кале.