Проклятието на краля

Имението Бишам, Бъркшър Лятото на 1517 г.

Освободена от задълженията си в двора поради бягството на краля, от мен не се изисква да се грижа за принцеса Мери, която е здрава и на сигурно място в детската си стая. Мога да използвам лятото за себе си, да се занимавам със собствените си строежи, собствените си земи, собствените си ферми, собствената си печалба и — най-после — с женитбата на сина ми Монтагю.

Сега, когато състоянието и името ни са възстановени, той с най-желаният ерген в Англия. Ще го оженя само за голяма наследница, чието състояние ще увеличи нашето, или за момиче с изтъкнато име. Разбира се, не се налага да търся много далече. Монтагю прекара детството си при моя братовчед Джордж Невил, лорд Бъргавени, където е бил с братовчедка си Джейн почти всеки ден. Момчетата бяха обучавани заедно, както подобава на млади благородници, нямаха общи уроци с дъщерите на дома; но той я е виждал по време на хранене, в църква, и в дните на големите църковни празници. Когато е идвал учителят по танци, са танцували като двойка; когато свирел музикантът с лютнята, пеели дуети. Когато семейството ходело на лов, тя вървяла след него през живите плетове и стълбите на оградите. Той беше естествено привързан към нея, както се случва с младите момчета, а и тя се привърза към него, както правят глупавите млади момичета.

Когато станаха по-големи, живеейки в едно и също домакинство, пътувайки от един голям дворец до друг, тя излезе от учебната стая и той можа да наблюдава онова почти алхимично преобразяване, в което тя се превърна от малко момиче, другарка в игрите, безинтересно създание, приличащо по-скоро на по-малък и невзрачен брат, в млада жена, загадъчно същество, красавица.

Именно Монтагю ме попита какво мисля за брак между него и Джейн. Не настоява за това като глупак, защото знае какво се полага на мъж с неговото име. Предлага го предпазливо и ми казва, че я харесва повече от всяка друга млада жена, която е виждал в двора.

Питам: „Повече от Беси Блаунт?“, която е популярна сред всички млади мъже от двора с милото си държание и сияйната си красота.

— Повече от всяка — казва той. — Но на вас се пада да прецените, почитаема майко.

Казвам си, че това е щастлив завършек на една трудна история. Без помощта на баща ѝ, моят братовчед, нямаше да успея да изхраня децата си. Сега се радвам, че той ще бъде възнаграден за лоялността си и грижата си за мен и семейството ми, като дъщеря му стане лейди Поул, с издръжка от двеста лири засега и изгледи да получи състоянието и титлата ми след смъртта ми. Като се омъжва за сина ми, тя се сдобива с изтъкната титла и обширни земи. При това е наследница по свое собствено право, ще донесе като зестра цяло състояние, а след смъртта на братовчед ми Джордж ще наследи половината от богатството му. Братовчед ми Джордж Невил старее, а има само две момичета; по една случайност Монтагю си е харесал богата наследница, а и тя — него.

Децата им ще бъдат Плантагенети по двете линии, с двойно кралско потекло, ще бъдат украшения за двора на Тюдорите и поддръжници на братовчедите си от династията на Тюдорите. Без съмнение те ще имат красиви деца. На двайсет и пет години синът ми е висок, привлекателен мъж, а неговата невяста му подхожда: светлокосата ѝ глава стига до рамото му. Надявам се да е плодовита, но, както казва братовчед ми Джордж, докато подписва подробния брачен договор: „Мисля, че можем да сме уверени — нали, братовчедке? Не се е случвало досега Плантагенети да не създадат син.“

— Тихо — казвам, без да мисля, докато разтапям восък за запечатване на пламъка на свещта и притискам върху него герба на пръстена си, бялата роза.

— Всъщност сам кралят го отбелязва. Пита всички как така един мъж, здрав, силен и красив като него, може досега да няма син в детската стая. Би трябвало да има вече трима-четирима сина. Вие какво мислите? Някаква слабост у кралицата ли е това? В края на краищата, тя идва от добро и плодовито семейство. Какво може да не е наред? Възможно ли е бракът да не е благословен?

— Не желая да чувам такива думи — правя жест с ръка, сякаш да възпра армия от напиращи слухове. — Няма да слушам за това, и няма да говоря за това. Повтарям на всичките ѝ дами, че не бива да го обсъждат. Защото какво би станало, ако това се окаже вярно? Тя все така е негова съпруга, с дете или без дете, все още е кралица на Англия. Тя понася цялата болка и скръб от тези загуби: трябва ли да понесе и вината? Клюкарстването по този въпрос и оклеветяването ѝ могат само да влошат нещата за нея.

— Дали някога би склонила да се оттегли от трона? — пита той много тихо.

— Не може — казвам простичко. — Тя вярва, че Бог я е призовал да бъде кралица на Англия и е предизвикал огромни и ужасни промени, за да поеме тя короната редом с краля. Тя го дари с принцеса, и, ако е рекъл Бог, ще имат син. Защото какво би означавало едно различно решение? Че един брак трябва да приключи, защото един мъж няма син след осем години? След пет години? Трябва ли една съпруга да бъде като вещ под наем, от която той може да се откаже в края на тримесечния срок? Обетът гласи: „в болест и здраве, докато смъртта ни раздели“, а не „докато изпитам съмнения“.

Братовчед ми се усмихва.

— Тя има упорита защитничка във ваше лице — казва той.

— Би трябвало да се радвате за това — посочвам с жест към договора. — Вашата дъщеря ще се омъжи за сина ми и те ще се закълнат да бъдат разделени само от смъртта. Само ако бракът продължава без съмнение, до смъртта, дъщеря ви или която и да е друга жена може да бъде сигурна в бъдещето си. Кралицата няма да посегне на сигурността на всяка жена в Англия, приемайки, че един съпруг може да изостави жена си, когато поиска. Няма да бъде добра кралица на жените в Англия, ако стори това.

— Той трябва да има наследник — изтъква братовчед ми.

— Той може да посочи наследник — изтъквам. Позволявам си съвсем лека усмивка. — В края на краищата, има наследници — казвам. Дъщерята на братовчед ми се омъжва за един от тях, моя син Монтагю. — Има много наследници.

Братовчед ми замълчава за миг, обмисляйки колко близо сме до трона.

— Завръщането на Плантагенетите — казва той много тихо. — Каква ирония, ако след всичко той се обърне към един от нас.