Проклятието на краля

Замъкът Стортън, Стафордшър Есента на 1502 г.

Но не мога да направя за нея особено много. Вече не съм съпругата на настойника на Уелския принц, защото вече няма отделен двор и домакинство на Уелския принц. Новият принц — Хари — е обявен за твърде ценен, за да бъде изпратен надалече. Докато коремът на моята братовчедка кралицата расте от бременността с дете, за което всички казват, че трябва да е момче, единственият им жив наследник, Хари, е отглеждан в двореца Елтам близо до Гринич със сестрите си Маргарет и Мери, и макар да е здраво, силно единайсетгодишно момче, достатъчно голямо да поеме задълженията си като кралски наследник, достатъчно възрастен, за да има свои собствени съветници и да се учи от тях да отсъжда внимателно, нейна светлост майката на краля настоява той да бъде държан у дома като сестрите си — обожаван и разглезен повелител на кралството в детската стая.

Той разполага с най-добрите домашни учители, най-изтънчените музиканти, и най-умелите ездачи, които да го научат на всички знания и умения, необходими за един млад принц. Майка му, моята братовчедка, се старае той да бъде учен и начетен и се опитва да го накара да разбере, че един крал не може да получава винаги каквото поиска; но нейна светост настоява той никога да не бъде излаган на каквато и да е опасност.

Той не трябва никога да се приближава до болен човек, покоите му трябва да се почистват постоянно, край него трябва винаги да има лекар. Трябва да язди прекрасни коне, но те трябва да са обяздени и укротени от началника на конницата му и да е гарантирано, че са безопасни за изключително ценния си ездач. Той може да язди и да се цели в мишената за хвърляне на копие, но никога не може да се изправи срещу противник в турнир. Може да гребе по реката, но никога, ако има изгледи, че ще завали. Може да играе тенис, макар че никой никога не го побеждава, да пее песни и да свири на различни инструменти, но никога не трябва да се превъзбужда или прегрява, или да се напряга. Не го учат да управлява, не го учат дори да владее себе си. Това момче, вече разглезено и покварено, сега е единственият мост към бъдещето за Тюдорите. Ако го загубят, ще изгубят всичко, за което са се борили, заговорничили и работили. Без син и наследник, който да последва краля от рода на Тюдорите, няма династия на Тюдорите, няма кралска фамилия Тюдор. След смъртта на брат си сега Хари е единственият син и наследник. Нищо чудно, че го загръщат в хермелин и му сервират от златни блюда.

Той не може да направи и крачка, без болезнено да си дадат сметка, че той е единственото им момче. Фамилията на Тюдорите е толкова малобройна: кралицата ни, изправена пред изпитанието на раждането, крал, който е постоянно измъчван от възпалено гърло и не може да си поеме дъх, без да изпитва болка, старата му майка, две момичета, и само едно момче. Малобройни са и са уязвими.

Никой не отбелязва другото — че ние, Плантагенетите от рода Йорк, сме толкова многобройни. Наричат ни демонско котило, и наистина, ние се плодим дяволски лесно. Имаме наследници в изобилие, начело с моя братовчед Едмънд, който постоянно печели последователи и влияние в двора на император Максимилиан, брат му Ричард, и десетки сродници и братовчеди. Кръвта на Плантагенетите е плодовита; нарекли рода на Planta Genista, храстът зановец, който расте навсякъде, и в най-бедната почва, който никога не може да бъде изкоренен, и дори когато бъде изгорен, упорито израства пак още на следващата пролет, жълт като злато, дори корените му да са впити в най-голата, камениста земя.

Казват, че ако обезглавиш един от Плантагенетите, изниква друг, свеж и зелен. Родът ни води началото си чак от Фулк Анжуйски, съпруг на водна богиня. Винаги раждаме по дузина наследници. Но ако Тюдорите изгубят Хари, те нямат с какво да го заместят, освен бебето, което братовчедка ми носи ниско и тежко в утробата си, което изсмуква цвета от лицето ѝ и я кара да повръща всяка сутрин.

Тъй като принц Хари е толкова ценен, тъй като е единственият им скъпоценен наследник, трябва да му се намери съпруга, и те се поддават на изкушението от испанското богатство, испанската мощ, и удобното присъствие на Катерина, покорна и копнееща да бъде от полза, очакваща вестта в лондонския си дворец. Обещават ѝ брак с Хари и така тя постига своето. Разсмивам се на глас, когато съпругът ми се връща от Лондон и ми разказва новините, и той ме поглежда любопитно и ме пита какво е толкова забавно.

— Просто го повтори! — настоявам.

— Принц Хари е бил сгоден за вдовстващата принцеса на Уелс — повтаря той. — Но не виждам какво толкова забавно има.

— Защото тя твърдо реши да постигне именно това, а аз изобщо не мислех, че ще се съгласят — обяснявам.

— Е, изненадан съм, че го сториха. Трябва да вземат разрешение от папата и да договорят споразумение, а после те няма да могат да се оженят с години. Бих си помислил, че нищо освен най-доброто няма да е достатъчно добро за принц Хари. Не братовата му вдовица.

— Защо не, ако бракът така и не е бил консумиран? — дръзвам да попитам.

Той ме поглежда.

— Така казват испанците, говори се из целия двор. Не го оспорих, макар да не съм сляп и да виждах какво става в Лъдлоу. Не зная дали това твърдение е истина и не зная какво да кажа. — Изглежда смутен: — Не знаех какво ще иска да чуе нейна светлост майката на краля. Докато тя не ми съобщи, няма да казвам нищо.