Проклятието на краля

Дворецът Гринич, Лондон Пролетта на 1514 г.

В кралския двор не могат да мислят за нищо друго, освен кога да тръгнат отново на война срещу Франция. Триумфът на Томас Хауард срещу шотландците не е забравен — той е възнаграден с възстановяването на титлата му „херцог на Норфолк“. Виждам го да идва към нас с упоритото си накуцване, докато кралицата, аз и дамите ѝ се разхождаме край реката в един леденостуден пролетен следобед. Той ми се усмихва и се покланя ниско пред нея.

— Ето че възстановиха и мен на предишното ми положение — казва той направо, като тръгва редом с мен. — Отново съм човекът, който бях.

Той не е лицемерен придворен, този стар войник, но е добър приятел и верен поданик. Той беше поддръжник на моя чичо крал Едуард и предан командир за чичо ми крал Ричард. Когато помоли Хенри Тюдор за помилване, обясни, че не е извършил престъпление, а е служил на краля. Който седи на трона, може да разчита на верността на Хауард; той е прям и непресторен като куче.

— Възстановил е херцогската ви титла? — предполагам аз. Хвърлям поглед към съпругата му, Агнес. — А милейди ще бъде херцогиня?

Той се покланя и отвръща с широка усмивка:

— Да, графиньо. Всички си получихме обратно благородническите коронки.

Агнес Хауард ми се усмихва сияйно.

— Поздравявам и двама ви — казвам. — Това е голяма чест.

Истина е. Това издига Томас Хауард до положението на един от най-изтъкнатите мъже в кралството. Херцозите стоят по-ниско единствено от самия крал; само Бъкингам — херцог с кралска кръв — стои по-високо от Норфолк. Но новият херцог има да ми съобщи новини, които отнемат блясъка от триумфа му. Хваща ме под ръка и тръгва, накуцвайки, до мен.

— Сигурно сте чули, че той смята да удостои с благородническа титла и Чарлс Брандън?

— Не! — Искрено съм скандализирана. Този човек не е направил нищо друго, освен да прелъстява жени и да забавлява краля. Половината момичета от двора са влюбени в него, включително най-младата сестра на краля, принцеса Мери, макар той да не е нещо повече от един красив измамник. — Защо? Какво е направил изобщо, за да я заслужи?

Очите на стария човек се присвиват.

— Томас Улзи — казва той кратко.

— Защо би проявил благоволение към Брандън?

— Не че обича Чарлс Брандън толкова много, но му е необходимо влияние, което да противопостави срещу това на Едуард Стафорд, Бъкингамския херцог. Иска влиятелен приятел, който да му помогне да повали великия херцог.

Попивам това в съзнанието си, като хвърлям поглед напред, за да се уверя, че кралицата е далече и не може да ни чуе.

— Томас Улзи се сдобива с голямо влияние — отбелязвам неодобрително. — Като се има предвид от какво незначително място е тръгнал.

— Откакто престана да се вслушва в съветите на кралицата, кралят става жертва на всеки, способен да говори хитроумно, всеки, който може да борави умело с доводи — казва херцогът с унищожителен тон. — А този Улзи няма с какво друго да се похвали, освен пълна библиотека с книги и ума на златар. Може да ви каже цената на всичко, може да ви изреди имената на всички градове в Англия. Знае размера на подкупа за всички членове на парламента и всяка тайна, която те крият. В състояние е да угоди на всеки каприз на краля, дори вече предоставя желаното още преди кралят да знае, че го иска. Когато кралят слушаше кралицата, знаехме в какво положение сме: приятели с Испания, врагове с Франция, страната е управлявана от аристокрацията. Сега, когато кралят се вслушва в съветите на Улзи, ние нямаме представа кой е наш приятел или наш враг, нямаме никаква представа накъде отиваме.

Хвърлям поглед напред, където кралицата се обляга на ръката на Марджъри Хорсман. Вече изглежда малко уморена, макар че сме вървели само една миля.

— Тя се стараеше той да бъде уравновесен и спокоен — шепне Хауард в ухото ми. — Но Улзи му дава всичко, каквото поиска и го подтиква да иска повече. Тя е единствената, която може да му каже „не“. Един млад мъж има нужда от напътстване. Тя трябва да поеме отново юздите, трябва да го направлява.

Вярно е, че кралицата е изгубила влиянието си върху Хенри. Тя спечели най-голямата победа срещу шотландците, която Англия е виждала някога, но той не може да ѝ прости, че е изгубила детето.

— Тя прави всичко по силите си — казвам.

— А знаете ли как ще го наричаме? — изръмжава Хауард.

— Как ще наричаме Томас Улзи?

— Сега е епископ. Епископ на Линкълн, ни повече, ни по-малко — той кимва, забелязал изненадата ми. — Бог знае какво ще му струва това всяка година. Само да можеше тя да му роди син, всички ще имаме полза от това. Кралят ще се вслушва в думите ѝ, ако тя го дари с наследник. Именно защото тя не успява да стори това, той не може да ѝ има доверие за нищо друго.

— Тя се опитва — казвам кратко. — Никоя жена на света не се моли по-пламенно за благословията да роди син. И може би…

Той повдига рошавата си вежда, доловил дискретния ми намек.

— Още е много рано — казвам предпазливо.

— Дай Боже — казва той благочестиво. — Защото кралят не е надарен с търпение, и ние не можем да си позволим да чакаме дълго.