Проклятието на краля

Имението Бишам, Бъркшър Пролетта на 1537 г.

Веднага щом пътищата стават достатъчно сухи за пътуване, напускам Лондон и отивам в Бишам. Хари се прибира у дома с баща си — личицето му е озадачено, защото сезонът, който обещаваше толкова много, въобще не прилича на пролет. Яздя на допълнително седло зад началника на конницата ми, и извличам известна утеха от това да се облягам на широкия гръб на мъжа, докато едрият кон крачи с полюшване надолу по калния път към Бъркшър.

Така че съм извън града, когато отвеждат Том Дарси в Тауър и го разпитват. Той не проявява особено смирение, Бог да благослови стария човек за гневливия му нрав. Носи в джоба си помилването от краля, и въпреки това е арестуван. Гледа Томас Кромуел в лицето, съзнавайки, че той е негов единствен съдия, и въпреки това му казва, макар да записват думите му като уличаващо го доказателство: „Кромуел, тъкмо вие сте първият и главен причинител на целия този бунт и всички злодеяния.“ Когато синът на ковача примигва, чул тези прости и ясни думи, Дарси му предвещава сигурна смърт на ешафода, като му казва, че дори да дойде денят, когато в Англия остане жив само един благородник, този единствен лорд със сигурност ще обезглави Томас Кромуел.

Довеждат и Джон Хъси, стария шамбелан на принцесата, и аз си го спомням как ме наблюдаваше търпеливо, докато си губех времето с описването на скъпоценностите ѝ, спомням си и вярната обич на съпругата му към нея. Моля се никой да не каже на принцесата, че бившият ѝ шамбелан е задържан в Тауър за разпит.

Неговият разпит, дълъг, подробен, злобно изпълнен с дребнави заплахи, не помага много на Кромуел, защото нито Том Дарси, нито Джон Хъси склоняват да назоват дори един-единствен друг мъж или жена. Дарси не казва, че е яздил с поклонниците, нито пък как им е отворил портите на замъка Понтефракт. Казва, че емблемите на поклонниците били останали в един сандък в замъка му от някогашния му поход до Светите земи, и отказва да разкрие кой ги е получил от неговите ръце. Заявява: „Старият Том няма дори един предателски зъб в главата си“, и не предава никого.

Хенри Кортни ми пише:

Прочитам писмото, застанала до ковачницата, докато чакам да подковат коня ми, и в мига, в който проумявам смисъла, бързо го хвърлям в сърцето на огъня и се обръщам към пратеника в ливреята на Ексетър:

— Направо при господаря си ли се връщате?

Той кимва.

— Предайте му от мен следното. Внимавайте да не сбъркате. Кажете му, че съм изрекла стара поговорка, че това не са мои думи, а нещо, което съм научила от селските хора. Кажете му, че селяните казват да не поставяш главата на човек на дръвника, освен ако не искаш да бъде отсечена. Можете ли да запомните това?

Той кимва.

— Знам я. Дядо ми я повтаряше едно време. Живял е в смутни времена. „Да не поставяш главата на човек на дръвника, освен ако не искаш да бъде отсечена.“

Давам му едно пени.

— Не го казвайте на никой друг — заръчвам. — И не забравяйте, това не са мои думи.

Чакам новини за процеса. Монтагю ми пише:

Това е лъжа на онзи велик лъжец, Кромуел. А поговорката на хората беше вярна — не поставяй главата на човек на дръвника, освен ако не искаш да бъде отсечена. Лордовете вярват в обещанието за спасението на Том Дарси, затова го признават за виновен и чакат кралят да замени присъдата му от екзекуция на изгнание.

Но кралят предава този велик англичанин и той е изпратен на дръвника.