Проклятието на краля

Дворецът Ричмънд, западно от Лондон Есента на 1532 г.

Монтагю и Джефри не ми изпращат дори една лична бележка от Франция. Получавам бодро незапечатано писмо от Монтагю, който разказва за великолепните дрехи и гостоприемството, и успеха на преговорите. Всички се кълнат един на друг, че ще организират съвместен кръстоносен поход срещу турците, че са най-добри приятели, а сега вече били на път към дома.

Едва когато идва в Ричмънд да поднесе почитанията си на принцесата, Монтагю успява да ми разкаже, че по обратния път на връщане от Франция спрели да пренощуват в Кентърбъри, където Елизабет Бартън, Девата от Кент, успяла да премине през хилядна тълпа и покрай стражата, и да се добере до градината, където кралят се разхождал с Ан Болейн.

— Тя го предупреди — казва ми весело Монтагю. Стоим в нишата на един еркерен прозорец в покоите на принцесата. Стаята е необичайно тиха; дамите на принцесата се приготвят за вечеря, принцесата е в тоалетната си стая и камериерките ѝ избират бижутата. — Застана пред него, а после падна на колене, заговори много почтително и го предупреди за негово добро.

— Какво каза?

Малките стъкла на прозорците отразяват лицата ни. Извръщам се за всеки случай — да не би някой отвън в тъмнината да гледа вътре.

— Каза му, че ако напусне кралицата и се ожени за онази жена Болейн, ще ни връхлети мор и че потната болест ще унищожи всички ни. Каза, че той няма да живее повече от седем месеца след сватбата и това ще унищожи страната.

— Боже мой, а какво каза той?

— Беше уплашен — гласът на Монтагю е толкова тих, че едва го чувам. — Беше много уплашен. Никога преди не съм го виждал такъв. Каза: „Седем месеца? Откъде накъде точно седем месеца?“, и погледна към Ан Болейн, сякаш искаше да я попита нещо. Тя го спря с един поглед, а после Девата беше отведена. Но явно това означаваше нещо ужасно за краля. Той повтори: „Седем месеца“, докато я отвеждаха.

Призлява ми. Виждам как стъклата пред мен се полюшват, а после се отдръпват, сякаш ще припадна.

— Почитаема майко, добре ли сте? — пита настойчиво Монтагю. Усещам как ме хваща и ме слага да седна в един стол, докато някой отваря прозореца, студеният въздух полъхва в стаята и в лицето ми и аз се задъхвам, сякаш не мога да дишам.

— Мога да се закълна, че му е казала, че очаква дете — прошепвам на Монтагю. Идва ми да заплача при тази мисъл. — Блудницата Болейн. Трябва да е легнала с него, когато той я направи маркиза, и да му е обещала момче — седем месеца, считано от сега. Това означава датата за краля. Затова е бил толкова потресен от думите седем месеца. Чул ги е от нея. Мисли, че детето му ще се роди след седем месеца, а сега Девата му е казала, че ще умре в деня на раждането. Затова го е страх. Мисли, че е прокълнат и че той и наследникът му ще умрат.

— Девата говори за проклятие — казва Монтагю, като разтрива леденостудените ми ръце в големите си длани. — Казва, че вие знаете нещо за това проклятие.

Извръщам глава от тревожното му лице.

— Знаете ли, почитаема майко?

— Не.

Говорим отново насаме чак след вечеря, когато принцесата се оплаква от умора и болки в корема. Изпращам я рано в леглото и занасям до леглото ѝ чаша топъл ейл с подправки. Тя се моли пред разпятието си, но става и се плъзва под завивките, които съм отметнала за нея.

— Вървете да клюкарствате с Монтагю — казва тя с усмивка. — Знам, че ви чака.

— На сутринта ще ви разкажа всички забавни неща — обещавам ѝ, и тя се усмихва, давайки си вид, че е възможно новините за посещението на баща ѝ и на неговата тържествуваща любовница във Франция да бъдат забавни.

Той ме чака в личните ми покои и аз поръчвам вино и захаросани плодове, преди да отпратя всички. Става и се ослушва край вратата, а после слиза по малката стълба до двора на конюшнята. Чувам как външната врата изщраква, после той влиза в стаята с Джефри и аз заключвам вратата след тях.

Джефри идва при мен и коленичи в краката ми, с лице, светнало от вълнение.

— Наистина се надявам, че не се наслаждаваш твърде много на това — казвам сухо. — Това не е игра.

— Това е най-великата игра на света — казва той. — Защото тук са най-високите залози. Току-що бях при кралицата. Отидох при нея веднага щом слязохме на суша, за да ѝ разкажа новините — измъква писмо изпод ризата си. — Изпраща това за принцесата.

Вземам го и го пъхвам в корсажа на роклята си.

— Тя добре ли е?

Той поклаща глава, вълнението му пресъхва.

— Много е печална. А аз нямах радостни новини, които да ѝ занеса. Кралят сключи съюз с френския крал, и предполагаме, че ще предложат споразумение на Светия Отец: Томас Кранмър да бъде направен архиепископ и да му бъде дадена власт да изслуша споровете по развода в Англия. Така че кралят си получава развода. В отплата отменя съсипваното на Църквата, а манастирите ще могат да задържат богатствата си и да изпращат налозите си в Рим. Хенри трябва да се откаже от претенциите си да бъде глава на Църквата, всичко това ще бъде забравено.

— Солиден подкуп — казва Монтагю с отвращение. — Църквата осигурява безопасността си, като изоставя кралицата.

— Папата ще позволи ли на Кранмър да постави въпроса за женитбата на краля в съда?

— Освен ако Реджиналд не успее да промени мнението му, преди кралят на Франция да стигне там — казва Джефри. — Брат ни работи с Испания, работи с правниците на кралицата. Напълно убеди учените в Сорбоната. Мисли, че може да се справи. Има на своя страна закона на Църквата, и испанците, и Бог.

— Ако Дамата очаква дете, Хенри ще настоява на развод, каквото и да кажат учените — изтъква Монтагю. — А всички мислят, че той вече се е оженил за нея, без да чака разрешението на папата. Защо иначе тя би се отдала сега, след като се съпротивлява толкова дълго?

— Долнопробен брак — казва Джефри презрително. — Тайна женитба. Кралицата казва, че никога не би зачела такъв брак и никой от нас също не трябва да го признава за законен.

Приемам тази ужасна новина в мълчание. После питам:

— Какво друго казва Реджиналд? И как изглежда?

— Добре е — казва Джефри. — Всичко е наред с него, не се тревожи; кръстосва между Рим, Париж и Падуа, вечеря с най-добрите учени, всички се съгласяват с него. Той е в самото сърце на събитията, и всеки иска мнението му. Много е влиятелен, много могъщ. Светият Отец се вслушва единствено в него по този въпрос.

— А какво ни съветва? — питам. — Когато му каза, че сме готови да се надигнем?

Джефри кимва, ставайки внезапно сериозен.

— Казва, че император Карл ще нахлуе в страната, за да защити леля си, а ние трябва да се вдигнем и да потеглим с него. Императорът се е заклел, че ако Хенри публично се ожени за онази жена Болейн и изостави принцесата, ще навлезе с войски в Англия да защити правата на леля си и братовчедка си.

— Реджиналд твърди, че със сигурност ще се стигне до война — казва Монтагю тихо.

— Кой е с нас? — питам. Струва ми се, че всичко ни връхлита твърде бързо, сякаш, подобно на пророчицата Елизабет Бартън, виждам бъдеще и то внезапно е тук и сега.

— Всичките ни сродници, разбира се — казва Монтагю. — Кортни и Западна Англия, Артур Плантагенет в Кале, семейство Стафорд, семейство Невил, Чарлс Брандън, вероятно, ако дадем ясно да се разбере, че сме против съветниците на краля, а не против самия крал, всички арендатори по земите на Църквата — само това е близо една трета от Англия. Уелс, разбира се, заради това, че принцесата и вие живеете там, Северът и Кент с моя чичо лорд Бъргавени. Родът Пърси ще се вдигне да защити Църквата, и мнозина ще се надигнат в подкрепа на принцесата, повече, отколкото са потегляли на бой някога преди. Лорд Том Дарси, лорд Джон Хъси и старите роднини по сватовство на Уорик — във ваша защита.

— Говорил си със сродниците ни?

— Много внимавах — уверява ме Монтагю. — Но говорих с Артур, виконт Лайл. Той и Кортни са се срещали с Девата от Кент и тя ги убедила, че кралят ще изгуби престола. Всички други дойдоха при мен, за да попитат какво ще правим, или са разговаряли с испанския посланик. Сигурен съм, че единствените лордове, които ще подкрепят краля, са хората, които той наскоро удостои с титли: семействата Болейн и Хауард.

— Как ще разберем кога идва императорът?

Джефри се усмихва широко.

— Реджиналд ще ми прати вест — казва той. — Той знае, че трябва да ни даде достатъчно време, та всеки да въоръжи арендаторите си. Разбира това.

— Чакаме? — искам да се уверя.

— Чакаме засега — Монтагю поглежда предупредително Джефри. — И говорим за това само помежду си. И с никой извън семейството, единствено с онези, за които знаем, че вече са се заклели във вярност на кралицата или на принцесата.