Проклятието на краля

Тауър, Лондон Зимата на 1539 г.

Животът ни сякаш е застинал неподвижно, докато студът кара водата в каните ни да замръзва, а стичащите се от плочите на покрива капки се превръщат в дълги, заострени ледени висулки. Позволяват на Хари да присъства на уроците на Едуард, и той остава за вечеря в стаите на Кортни, където трапезата е по-добра от моята. С Гъртруд си разменяме приятелски съобщения, но никога не разменяме писмено нито дума. Братовчед ми Уилям дьо ла Поул умира сам в студената килия, където е живял като затворник, като невинен човек, като мой сродник. Бил е тук трийсет и седем години. Моля се за него; но се опитвам да не мисля за него. Чета, когато светлината е достатъчно добра, шия, седнала до прозореца с изглед към моравата. Моля се пред малкия олтар в ъгъла на стаята си. Не си задавам въпроси за освобождаването си, за свободата, за бъдещето. Опитвам се да не мисля изобщо. Уча се на твърдост.

Само че външният свят продължава да се движи. Урсула ми пише, че Констанс и Джефри имат бебе, което ще бъде кръстено Катрин, и че кралят ще има нова съпруга. Намерили са принцеса, готова да се омъжи за човек, когото никога не е виждала и за когото може да е чувала само най-лоши разкази. Ана от Клев ще предприеме дългото пътуване от протестантската си родина до страната, която кралят и Кромуел унищожават, следващата пролет.