Синът ми Артур и младата принцеса Мери не остават дълго във Франция. Само два месеца след венчавката на най-прекрасната принцеса в християнския свят с най-стария крал, Луи Френски е мъртъв, а принцеса Мери вече е вдовстваща кралица. Хората от английската сватбена свита трябва да останат във Франция, докато се уверят, че тя не очаква дете — сплетниците шушукат весело, че тя не може да е бременна, тъй като старият крал е умрял при опита си да направи нещо в леглото — а после се налага да изчакат още няколко седмици; защото малката мадам се е омъжила за Чарлс Брандън, изпратен от краля да я отведе у дома, и трябва да измолят прошка от краля, преди да могат да се върнат.
Тя винаги е била своенравно дете, пламенна и упорита като брат си. Когато чувам, че се е омъжила по любов, против желанията на краля, се усмихвам, мислейки си за майка ѝ, моята братовчедка Елизабет, която се закле, че ще се омъжи за избраника си, когато се влюби, и за нейната майка, омъжила се тайно по любов, и за майката на майка ѝ, която е била херцогиня с кралска кръв, а се омъжила за оръженосеца на покойния си съпруг, предизвиквайки скандал. Зад принцеса Мери стоят три поколения жени, които са вярвали, че трябва да постъпват според желанията си.
Хенри е надхитрен от тях двамата, или, може би, по-вярно, двамата мъже са надхитрени от младата жена. Хенри знаеше, че тя е влюбена до уши в Чарлс Брандън и накара приятеля си да обещае, че ще я придружи благополучно до дома като вдовица и няма дори да помисли да ѝ говори за любов — но в мига, когато Чарлс пристигнал от Англия, тя заплакала и се зарекла, че ще се омъжи за него или ще отиде в манастир. Горещите ѝ сълзи и гневът ѝ го прелъстили напълно, и тя успяла да го убеди да се ожени за нея.
Тя поставя в неудобно положение и брат си, тъй като той не може да я обвини за това, че иска от него да устои на думата си. Когато той настоя на френския брак, тя се съгласи първият ѝ брак да е със съпруг по негов избор, стига да може сама да си избере втория — и сега го стори. Хенри ѝ се гневи много, а също и на скъпия си приятел Чарлс, мнозина говорят, че Брандън се е провинил в държавна измяна, задето се е оженил без позволение за една принцеса.
— Би трябвало да бъде обезглавен — казва без заобикалки старият Томас Хауард. — По-добри мъже от него, далеч по-достойни, са отишли на дръвника за далеч по-дребни провинения. Нима това не е измяна?
— Не мисля, че този крал обича екзекуциите — казвам. — И благодаря на Бога за това.
Вярно е. За разлика от баща си Хенри е крал, който не изпраща хората в Тауър или на дръвника, а копнее за обичта и възхищението на двора си. Бързо прощава както на любимата си малка сестра, така и на най-стария си приятел, когато те се връщат тържествуващо в двора и планират втора, многолюдна сватба през май.
Това е едно от малкото щастливи събития тази пролет, когато кралят и кралицата са единни в привързаността си към палавата му хубава сестра, и радостта си от завръщането ѝ в двора. Но ако не се брои това, отношенията им си остават хладни и принцеса Мери, вдовстващата кралица на Франция, намира двора много променен.
— Той изобщо ли не приема съвети от кралицата? — пита ме тя. — Никога не идва в покоите ѝ, както правеше преди.
Поклащам глава и откъсвам със зъби един конец от ръкоделието си.
— Сега никого освен Томас Улзи ли не слуша? — настоява тя.
— Никого освен Томас Улзи, архиепископ на Йорк — казвам. — А в своята мъдрост архиепископът проявява предпочитания към французите.
Архиепископът е заел мястото на кралицата по време на тайните съвети на Хенри; заел е мястото на всички други съветници в залите на съвета. Труди се толкова усърдно, че да погълне постовете и заплащането на дузина мъже, и докато той снове между канцелариите и хранилищата за скъпоценности, Хенри е свободен да се прави на влюбен, а кралицата няма какво друго да направи освен да се усмихва и да си дава вид, че няма нищо против.
Кралят все още посещава леглото на Катерина заради неотменната нужда от наследник, но намира наслада другаде. Възхищението на Катерина означава по-малко за него сега, когато тя вече не е красивата вдовица на по-големия му брат, жената, за която му беше забранено да се ожени. Има по-ниско мнение за баща ѝ, откакто той не му помогна срещу Франция; има по-ниско мнение за нея, задето не го дарява с наследник. Те все още са един до друг на всяка вечеря, разбира се, тя е почитана като кралица на Англия на всяко важно събитие, но той вече не е сър Вярно Сърце, и сега това е ясно за всеки, а не само за бдителните дами в покоите на кралицата и техните семейства, следящи за интересите си.