Проклятието на краля

Замъкът Стортън, Стафордшър Пролетта на 1505 г.

Коледа идва и отминава без празненство за арендаторите, а Дванайсетата нощ минава само с най-дребни подаръци за децата. Обявявам, че все още скърбим за загубата на съпруга ми, но в селото мърморят, че така не е редно и че по-добре било едно време, когато добрият рицар сър Ричард уреждал хубаво пиршество за слугите и за всички арендатори, и не забравял, че тези месеци са студени и гладни и че една хубава вечеря е от помощ на хората, които имат да изхранват много гърла, и че трябва да се изпратят и безплатни дърва за огрев.

Бебето Джефри расте здраво и силно при дойката си, но откривам, че се питам кога може да бъде отбит от нея, тъй като тя е голям допълнителен разход за детската стая. Не мога да отпратя възпитателя на момчетата — това са внуците на баща ми, внуците на Джордж, херцог на Кларънс, който бе сред най-начетените благородници в един блестящ кралски двор; това са деца на рода Уорик, трябва да умеят да четат и да пишат най-малко на три езика. Не мога да позволя това семейство да потъне в невежество и мръсотия; но обучението и чистотата са ужасно скъпи.

Винаги сме се изхранвали от произведеното в домашната ферма, а част от излишъка продаваме на местните пазари. Правим сирена и масло, берем плодове и осоляваме месо. Излишната си храна изпращаме за продажба на местния пазар, всяко излишно зърно продавам на мелничаря, а сено и слама продавам на един местен търговец. Водениците по реката ми плащат такса всеки път, когато мелят, местните грънчари ми плащат за това, че пека изделията им в пещта си, продавам и дърва от гората.

Но последните дни на зимата са най-лошото време от годината; конете ни ядат летния добив от сено и няма излишно за продаване, животните ядат сламата и ако я довършат, преди да израсне пролетната трева, ще трябва да бъдат заклани за месо, и тогава няма да имам добитък. Щом домакинството бъде нахранено, не остава излишна храна, която да продаваме за пари в брой; разчитаме всъщност само на арендаторите да ни дадат нашия дял от тяхната реколта, тъй като не можем да отгледаме достатъчно на собствените си ниви.

Принцеса Катерина пише, за да изкаже съболезнования за загубата на съпруга ми. Тя също е преживяла ужасна загуба. Майка ѝ рядко ѝ пишеше, а още по-рядко — с някаква топлота, но Катерина никога не преставаше да чака с нетърпение писмата ѝ и тъгуваше за нея всеки ден. Сега Изабела Испанска е мъртва, и Катерина няма да види майка си никога вече. Нещо по-лошо: смъртта на майка ѝ означава, че баща ѝ вече не е съвместен владетел на цяла Испания, а само на собственото си кралство Арагон. Богатството и положението му в света трябва да са се смалили наполовина, дори още повече, а най-голямата му дъщеря Хуана е наследила трона на Кастилия от майка си. Катерина вече не е дъщеря на испанските монарси, тя е просто дъщерята на Фердинанд Арагонски — това е много различна перспектива. Не съм изненадана, когато узнавам, че принц Хари и баща му вече не я посещават както преди. Тя преживява с дребни парични подаръци от краля, които понякога са по-малко, отколкото е очаквала, а друг път кралският ковчежник напълно забравя да плати. Кралят настоява Испания да му изплати цялата зестра, преди женитбата с принц Хари да може да се състои, а в отговор бащата на Катерина, Фердинанд, настоява кралят да ѝ плати вдовишката ѝ издръжка, в пълен размер и моментално.

Отговарям и ѝ казвам, че съм вдовица, като нея, и че аз също едва смогвам да се издържам. Казвам, че съжалявам, но нямам влияние над нейна светлост. Ще ѝ пиша, но се съмнявам, че ще прояви добрина към Катерина по мое настояване. Не казвам, че нейна светлост заяви, че никога няма да ми прости, задето отказах да свидетелствам срещу Катерина, и че се съмнявам каквото и да е, казано от мен, каквото и да е, казано от някого, да я убеди да прояви добрина към принцесата.

Катерина отвръща доста бодро, че нейната дуеня, доня Елвира, е толкова злонравна, че я изпращала да се пазари с търговците и гневният ѝ развален английски помагал да сключва изгодни сделки. Тя пише това, сякаш е забавно, и аз се разсмивам на глас, когато прочитам писмото ѝ, и ѝ разказвам за препирнята, която съм имала с ковача за цената на конските подкови.

Отпращам възможно най-много от слугите веднага след края на първото тримесечие на годината, по Благовещение. Някои от тях плачат, когато си тръгват, а аз нямам пари, които да им дам като последно заплащане. Онези, които остават, трябва да работят по-усърдно, а някои от тях не се справят с работата. Сега кухненската прислужница трябва да кладе огъня и да премита решетката на огнището в стаята ми, и постоянно забравя да донесе дървата или разпилява пепелта. Тази работа е тежка за нея, виждам как се бори с панера с пъновете и извръщам поглед. Заемам се с мандрата, научавам как да правя сирене и да обирам каймака от млякото, и изпращам млекарката обратно при семейството ѝ. Задържам момчето в пивоварната, но се научавам да правя и ейл. Синът ми Хенри трябва да излиза на кон из нивите с управителя и да наблюдава сеитбата. Прибира се у дома, притеснен, че го разпръсват прекалено нагъсто, че внимателно отмерените шепи зърно няма да покрият земята.

— Тогава ще трябва някак да купим още — казвам мрачно. — Трябва да имаме добра реколта, иначе идната зима няма да има хляб.

Когато вечерите стават по-светли, напълно се отказвам да използвам восъчни свещи, и казвам на децата, че трябва да приключват с ученето преди здрач. Живеем в потрепващите сенки и вонята на тръстиковите свещи, а лойта капе по подовете. Мисля си, че ще трябва да се омъжа отново, но никой богат или влиятелен мъж не би помислил за мен, а този път нейна светлост няма да натовари със задачата някого от роднините си. Аз съм вдовица на трийсет и една години с пет малки деца и нарастващи дългове. Когато се омъжа повторно, ще изгубя всякакви права над имотите, тъй като всички те ще трябва да отидат при краля като настойник на Хенри, така че ще отида при един нов съпруг като беднячка. Твърде малко мъже биха ме приели като желана съпруга. Никой мъж, който иска да преуспее в двора на Тюдорите, не би се оженил за вдовица с пет деца от рода на Плантагенетите. Ако нейна светлост майката на краля не пожелае да ми уреди брак с човек, с когото може да се разпорежда, не виждам как да отгледам децата си и да се изхранвам.