Проклятието на краля

Дворецът Ричмънд, западно от Лондон Юни 1515 г.

Завръщането на нашата принцеса Мери като вдовстваща кралица на Франция внася енергия и красота в един двор, където радостта е станала оскъдна. Тя влиза и излиза тичешком от покоите на кралицата, за да ѝ покаже разветите поли на новата си рокля, или да донесе книга за нови науки. Учи дамите на кралицата на танците, които са на мода във Франция, а присъствието на собствената ѝ свита връща обратно всички млади придворни, а и самия крал, в покоите на кралицата, където пеят и свирят, флиртуват и пишат поезия.

Това кара краля отново да потърси компанията на съпругата си и той отново открива чара и остроумието, които са ѝ присъщи по природа. Отново осъзнава, че е женен за красива, образована, забавна жена, и му се напомня, че Катерина е истинска принцеса: красива, обожавана, най-прекрасната и изтънчена жена в двора. В сравнение с момичетата, които се натрапват на вниманието му, Катерина просто блести. Докато лятото става по-топло, а придворните започват да излизат с лодки по реката и на пикник в тучните поля около Лондон, кралят идва често в леглото на Катерина, и макар да танцува с Беси Блаунт, спи със съпругата си.

В тези слънчеви дни се възползвам от възможността да попитам краля дали Реджиналд може да остане в Англия.

— Ах, лейди Маргарет, трябва да се сбогувате с момчето си, но не за дълго — казва той изключително любезно. Вървя до него на връщане от кегелбана. Пред нас са няколко от дамите на кралицата, които се бавят нарочно, с много престорен смях и закачливо държание, надявайки се кралят да ги забележи.

— Всяко кралство в Европа е увлечено от новото знание — обяснява Хенри. — Навсякъде се пишат трактати, чертаят се планове, изобретяват се машини, строят се големи паметници. Всеки крал, всеки херцог, най-незначителният лорд иска учени в дома си, иска да бъде техен покровител. Англия се нуждае от учени не по-малко от Рим. А ми казват, че вашият син ще бъде един от най-изтъкнатите сред тях.

— Доставя му удоволствие да учи — казвам. — Наистина мисля, че има дарба. И ви е признателен, че го изпратихте в Оксфорд. Всички сме ви признателни. Но нали той може да ви служи като учен така добре в Уестминстър, както и където и да било другаде, и може да живее у дома.

— Падуа — заявява кралят — Падуа е мястото, където трябва да отиде. Именно там се случва всичко, точно там са най-големите учени. Той трябва да отиде там и да научи всичко, което може, а после вече може да се прибере у дома при нас и да донесе новото познание в нашите университети, да публикува мислите си на английски. Може да преведе на английски великите текстове, които те пишат, за да могат английските учени да ги изучават. Може да донесе тяхната начетеност и познания в нашите университети. Очаквам от него велики дела.

— Падуа ли?

— В Италия. Там може да намери и купи за нас книги и ръкописи, и да ги преведе. Може да ги посвети на мен. Може да основе библиотека за мен. Може да насочи италиански учени към нашия двор. Той ще бъде мой учен и мой служител в Падуа. Ще бъде пътеводна светлина. Ще покаже на християнския свят, че тук, в Англия, ние също четем и учим, и разбираме. Знаете, че винаги съм обичал начетеността, лейди Маргарет. Знаете колко впечатлен беше Еразъм от мен, когато бях още само момче! А всичките ми домашни учители отбелязваха, че когато встъпя в лоното на Църквата, ще бъда изтъкнат теолог. А също и познавач на езика. Все още пиша поезия, знаете. Ако имах шансовете, които Реджиналд има пред себе си, не зная какъв можех да стана. Ако бях възпитан като него, като учен, нямаше да искам да правя нищо друго освен да уча.

— Вие сте много добър към него — не мога да отклоня краля от ласкателната представа за неговия двор като център на новото познание и Реджиналд като негов посланик в един изпълнен с възхищение свят. — Но нима трябва да замине веднага?

— О, смятам, че това трябва да стане възможно най-скоро — казва важно Хенри. — Ще му плащам издръжка, а той има и приходи от… — обръща се, и Томас Улзи, който върви зад нас и явно слуша, казва:

— Катедралата в Уимборн.

— Да, това е. А ще има и други неща, които може да получи, Улзи ще се погрижи за това. Улзи така добре умее да разпределя постове и да ги съобразява с нуждите на хората. Искам Реджиналд да бъде наш представител; трябва да се представи като уважаван учен в Падуа и да живее като такъв. Аз съм негов покровител, лейди Маргарет, неговото положение отразява собствената ми начетеност. Искам светът да знае, че съм сериозен човек в предните редици на новото познание, крал-учен.

— Благодаря ви — казвам. — Просто работата е там, че ние, неговото семейство, искахме той да бъде за малко при нас, у дома.

Хенри взема ръката ми и я пъха в сгъвката на лакътя си.

— Разбирам — казва той топло. — Аз също тъгувам за майка си, знаете. Изгубих я, когато бях по-млад, отколкото е Реджиналд сега. Но трябваше да го понеса. Един мъж трябва да отиде там, където го призове съдбата му.

Кралят върви бавно, хванал ме под ръка. Край нас минава красиво момиче и му хвърля сияйна усмивка. Почти мога да почувствам как пламва интересът на Хенри, докато тя прави реверанс, свела светлокосата си глава.

— Изглежда, че всички дами са променили вида на шапчиците си — отбелязва Хенри. — Сестра ми ли донесе тази мода? Какво носят напоследък?

— Това е френската шапчица — казвам. — Вдовстващата кралица на Франция я донесе, когато се върна. Мисля и аз да сменя моята. Тази е много по-лека и по-удобна за носене.

— Тогава и нейна светлост трябва да ги носи — казва той. Притегля ме малко по-плътно. — Добре ли е тя, как мислите? Дали може да имаме късмет този път? Тя ми казва, че е пропуснала месечното си неразположение.

— Много е рано, но се надявам да бъде така — казвам овладяно. — Моля се да е така. И знам, че тя всеки ден се моли да бъде благословена с дете.

— Тогава защо Бог не ни чува? — пита ме той. — След като тя се моли всеки ден, и аз се моля всеки ден, и вие също? А също и половин Англия? Защо Бог би отвърнал лице от съпругата ми и не би ни дарил със син?

Толкова съм ужасена, задето изрича тази мисъл гласно пред мен, докато Томас Улзи е достатъчно близо да ни чуе, че краката ми натежават, сякаш газя в кал. Хенри бавно ме обръща с лице към себе си и стоим неподвижно.

— Не е грешно да задам такъв въпрос — настоява той, настроен по детски предизвикателно. — Не е нелоялно към нейна светлост, която обичам и винаги ще обичам. Не е предизвикателство спрямо Божията воля, следователно не е еретично. Питам само: защо всеки тлъст глупак в някое село може да се сдобие със син, а кралят на Англия не може?

— Може да имате син сега — казвам немощно. — Тя може да носи вашия син точно сега.

— Или може да роди син, който ще умре.

— Не казвайте това!

Той ме стрелва с подозрителен поглед:

— Защо не? Да не би сега да се боите от урочасване? Мислите ли, че тя има лош късмет?

Задавям се с думите си. Този млад мъж ме пита дали вярвам в урочасване, когато знам със сигурност, че родната му майка прокле рода на баща му, и си спомням много ясно как самата аз се молех на колене Бог да накаже Тюдорите за злото, което сториха на мен и близките ми.

— Вярвам в Божията воля — казвам, избягвайки въпроса. — И не може жена, толкова добра, и мила, и набожна като кралицата, да не бъде благословена.

Изглежда, че това не го успокоява, изглежда нещастен, сякаш не съм казала онова, което е очаквал. Не мога да се сетя какво още може да иска да чуе.

— Аз би трябвало да бъда благословен — напомня ми той, сякаш още е разглезено момче в детска стая, която се върти около детинските му желания. — Аз съм този, който би трябвало да е благословен. Не може да е справедливо аз да не мога да се сдобия със син.