Проклятието на краля

Англия Лятото на 1514 г.

Кралицата наедрява от бременността; пътува в носилка, теглена от две мулета, когато потегляме на път. Нищо не е прекалено луксозно и разточително за тази изключително важна бременност.

Хенри вече не идва нощем в спалнята ѝ. Разбира се, никой добър съпруг не ляга с жена си по време на нейната бременност, но той не идва при нея и за разговор, не идва и за съвет. Баща ѝ отново отказва да воюва с Франция, и гневът и разочарованието на Хенри от Фердинанд Арагонски се излива с все сила върху неговата дъщеря. Дори подготвяният за принцеса Мери, малката сестра на Хенри, брак с Карл Кастилски, е отхвърлен, защото Англия се отвръща от Испания и всичко испанско. Кралят заявява, че няма да приема съвети от една чужденка, че никой не знае по-добре от него какво желаят почтените англичани. Мръщи се на испанските дами на кралицата и се преструва, че не ги разбира, когато любезно му пожелават „добро утро“. Самата Катерина, баща ѝ, страната ѝ, биват публично оскърбявани от съпруга ѝ, докато тя седи много неподвижно и много тихо под балдахина от златен брокат и чака бурята да отмине, с ръце, скръстени върху заобления си корем.

Хенри гръмко заявява, че ще управлява Англия без съвети или помощ от никого, но всъщност не прави нищо; всичко се чете, изучава и обмисля от Улзи. Кралят едва хвърля поглед на документите, преди да надраска отдолу името си. Понякога не може да намери време да направи дори това, и Улзи разпраща кралски заповеди със собствения си печат.

Улзи иска на всяка цена мир с французите. Дори сегашната любовница на краля е французойка, една от почетните дами на принцеса Мери, млада жена, много не на място в един благоприличен кралски двор, прословута блудница от френския двор. Кралят е омаян от съмнителната ѝ репутация и постоянно я търси, следва я навсякъде, сякаш той е млада мъжка хрътка, а тя — разгонена кучка. На мода е всичко френско: от панделките до блудниците и съюзите. Изглежда, че кралят напълно е забравил за кръстоносния си поход и смята да се съюзи с традиционния враг на Англия. Не съм единственият скептичен английски поданик, който мисли, че Улзи има намерение да скрепи мира с женитба — сестрата на Хенри принцеса Мери, най-изтънчената принцеса, раждала се някога, ще бъде пожертвана за съпруга на стария френски крал като девица, прикована към скалата, за да я погълне някой дракон.

Подозирам, че е така; но не го казвам на Катерина. Не искам да я тревожа, докато носи дете, може би дори син. Гадатели и астролози постоянно обещават на краля, че този път ще се роди син, който със сигурност ще оживее. Сигурно е, че всяка жена в Англия се моли този път Катерина да бъде благословена и да дари краля с наследник.

— Съмнявам се, че Беси Блаунт се моли за мен — казва тя с горчивина, назовавайки една новодошла в двора, чиято руса детинска хубост се приема възторжено от всички, включително и от краля.

— Сигурна съм, че се моли — казвам твърдо. — И бих предпочела в центъра на вниманието да бъде тя, отколкото французойката. Беси ви обича и е мило момиче. Не може да се противи, ако кралят я предпочита пред всичките ви други дами. Едва ли би могла да му откаже да танцува с него.

И Беси не отказва. Кралят ѝ пише стихове и танцува с нея вечер; шегува се с нея, а тя се кикоти като дете. Кралицата седи на трона си с натежал корем, решена да си почива и да бъде спокойна, отмерва такта на музиката с обсипаната си с пръстени ръка, и се усмихва, сякаш се радва да види как Хенри, поруменял от удоволствие, танцува като момче, а всички придворни аплодират грациозността му. Когато тя прави знак за тръгване, Беси се оттегля с нас, останалите, но е всеизвестно, че се промъква обратно в голямата зала с някои от другите придворни дами, и че танцуват до зори.

Ако бях на мястото на майка ѝ, лейди Блаунт, бих я отвела от двора, защото какво може да спечели едно младо момиче от любовна афера с краля, освен един сезон на важничене, а после женитба с някой, който е готов да приеме отхвърлена от краля жена? Но лейди Блаунт е далече, в западна Англия, а бащата на Беси, сър Джон, е във възторг, че кралят се възхищава на неговото момиче, представяйки си река от благоволения, постове и богатства, лееща се към него.

— Тя се държи по-добре от други на нейно място — напомням тихо на Катерина. — Не моли за нищо, и никога не казва и дума против вас.

— Каква дума би могла да каже? — пита тя с внезапно негодувание. — Нима не направих всичко, което една съпруга би могла да направи, нима не победих шотландците, докато той дори не беше в страната? Нима не работя по управлението на кралството, когато той не си прави труда да го стори? Нима не чета книжата от съвета, за да може той да е свободен да ловува по цял ден? Нима не подбирам постоянно думите си, за да се опитам да съхраня договора с баща ми, когато Хенри всеки ден е готов да наруши клетвата си? Нима не седя и не слушам безропотно как обижда баща ми и собствените ми сънародници като лъжци и предатели? Нима не си затварях очите пред позора с френската метреса, а сега и пред новия флирт с мистрес Блаунт? Нима не правя всичко, всичко по силите си, за да попреча на Томас Улзи да ни вкара насила в съюз с французите, което ще съсипе Англия, моя дом, и Испания, моята родина?

И двете мълчим. Катерина никога преди не е говорила против младия си съпруг. Но той никога преди не е бил толкова открито направляван от суетата и себичността си.

— А какво толкова очарователно има в онова, което върши Беси? — пита гневно Катерина. — Пише стихове, композира музика, пее любовни песни? Тя е остроумна, талантлива, хубава. Какво значение има това?

— Знаете какво не успяхте да сторите — казвам кротко. — Но вие ще поправите това. А щом се сдобие с дете, той ще бъде любящ и признателен и ще можете отново да го убедите да влезе в съюз с Испания, да го отклоните от близостта с Томас Улзи и от усмивките на мистрес Блаунт.

Тя слага длан върху корема си и казва:

— Ще направя това сега. Този път ще му родя син. Сам Бог знае, че всичко зависи от това, а Той никога няма да ме изостави.