Проклятието на краля

Дворецът Ричмънд, западно от Лондон Януари 1511 г.

Ние сме благословени, възнаградени сме, а Катерина е спасена. Тя дарява краля със син и наследник за Тюдорите и така опровергава ширещите се слухове за проклятието, което тегне върху фамилията на Тюдорите, и отхвърля съмненията във валидността на брака.

Имам честта да отида при младия крал, за да му съобщя, че е станал баща, и го откривам тържествуващ сред младите мъже от свитата му, които пият за великия му триумф. Когато се връщам, заварвам Катерина, затворена в покоите си, облегната на възглавниците в голямото пищно легло, изтощена и усмихната.

— Направих го — казва ми тихо тя, когато се навеждам да я целуна по бузата.

— Направихте го — потвърждавам.

На следващия ден Хенри изпраща да ме повикат. Намирам покоите му все още претъпкани с мъже, които крещят поздравления и пият за здравето на сина му. Сред шума и ликуването той ме пита дали приемам да бъда гувернантка на принца, да ръководя домакинството му и да назначавам служителите му, да го възпитам като наследник на трона.

Слагам ръка на сърцето си и правя реверанс. Когато се изправям, Хенри съвсем по момчешки се хвърля в обятията ми и аз го прегръщам в споделената ни радост.

— Благодаря ви — казва той. — Зная, че ще го пазите и възпитавате, и ще го ръководите, сякаш сте майка ми.

— Ще го сторя — казвам му. — Знам точно какво щеше да иска тя и ще направя всичко както трябва.

Бебето е кръстено в параклиса на капуцините-обсерванти в Ричмънд; ще бъде Хенри, разбира се. Един ден той ще бъде Хенри IX, ако е рекъл Господ, и ще властва над страна, която ще е забравила, че някога розата на Англия беше чисто бяла. Назначават му бавачка и дойка, той спи в люлка от злато, повиват го в най-фин лен, навсякъде, където отива, го носят вдигнат на височината на гърдите, двама кралски телохранители вървят пред бавачката му, а двама — отзад. Катерина настоява да го носят в покоите ѝ всеки ден, и докато си почива в леглото, нарежда да го сложат да легне до нея, а когато спи, заръчва да поставят малката му люлка в долния край на леглото ѝ.

Хенри отива на поклонение, за да въздаде благодарност. Катерина се пречиства в църква и става от леглото, взема една от обичайните си горещи испански вани и се връща в двора, сияеща от гордост в своята младост и плодовитост. Нито едно момиче в свитата ѝ, нито една дама в покоите ѝ не се поколебава дори за миг, преди да се поклони ниско на тази тържествуваща кралица. Не вярвам в страната да има жена, която да не споделя радостта ѝ.