Проклятието на краля

Имението Бишам, Бъркшър Пролетта на 1535 г.

Получавам неподписана бележка от Монтагю.

Изгарям бележката веднага и отивам в параклиса да се моля за нея. Притискам длани към горящите си очи и моля Бог да бди над принцесата, която е надеждата и светлината на Англия. Тя е болна, сериозно болна, казват, че принцесата, която обичам, е толкова зле, че може да умре, и никой не знае какво ѝ е.

Братовчедка ми Гъртруд ми пише, че съществува план да убият кралицата, като я задушат в леглото ѝ, за да не остане нито една синина по тялото, и че дори в настоящия момент принцесата е тровена от агенти на семейство Болейн. Не знам дали мога да ѝ вярвам или не. Знам, че кралица Ан настоява истинската кралица да бъде обвинена в държавна измяна чрез указ за лишаване от граждански права и екзекутирана зад закрити врата. Нима тя, тази жена, която някога бе дъщеря на моя управител, е толкова зла, че би убила тайно бившата си господарка?

Дори за миг не мисля, че Хенри има дял в този замисъл. Той изпрати собствения си лекар при принцесата и каза, че тя може да бъде преместена по-близо до майка си в Хънсдън, за да може лекарят на кралицата да я посещава, но отказва да ѝ позволи да живее с майка си, където кралицата може да се грижи за нея и да я излекува. Пиша отново на Томас Кромуел и моля да ми позволят да отида при нея и да се грижа за нея, само докато е болна. Той казва, че това не е възможно. Но ме уверява, че в мита, в който тя подпише клетвата, мога да се присъединя към нея, тя ще може да дойде в двора като любимо дете на баща си — също като Хенри Фицрой, добавя той, сякаш това би породило у мен нещо друго освен ужас.

Отговарям му с думите, че ще взема със себе си собствена прислуга и дами, собствения си лекар, на собствени разноски. Че ще ѝ устроя дом, че ще я посъветвам да положи клетвата, както направих аз. Припомням му, че бях сред първите, които го сториха. Не съм като епископ Фишър или лорд Томас Мор. Не се ръководя единствено от съвестта си. Аз се огъвам пред бурята като гъвкава върба. Трябва ли ви еретик, пребоядисан изменник, предател, аз ще се отзова охотно, мислейки преди всичко за собствената си безопасност. Възпитана съм да бъда малодушна, лъжлива; това беше запомнящият се, болезнен урок от детството ми. Ако на Томас Кромуел е необходим лъжец, аз съм на разположение, готова да повярвам, че кралят е глава на Църквата. Ще повярвам, че кралицата е вдовствата принцеса, че принцесата е само лейди Мери. Уверявам го, че съм готова да повярвам на всичко, всичко, каквото кралят заповяда, стига само той да ми позволи да отида при нея и да опитвам храната, която ѝ поднасят.

Той отговаря, че с радост би удовлетворил молбата ми; но не е възможно. Пише, че освен това трябва да ми съобщи със съжаление, че бившият възпитател на принцесата, Ричард Федърстън, е в Тауър, задето отказал да положи клетвата. „Имали сте за възпитател един изменник“, отбелязва той със скрита заплаха. И подхвърля, съвсем между другото, че с голяма радост научава за готовността ми да се закълна във всичко; защото Джон Фишър и Томас Мор ще бъдат изправени пред съд за държавна измяна, и че никой не може да се съмнява в изхода.

И, съвсем накрая, съобщава, че кралят ще се допита до Реджиналд по отношение на тези промени! От слисване едва не изпускам писмото. Кралят е писал на Реджиналд, за да поиска ученото му мнение по въпроса за брака с Ан Болейн, и за това кой има върховната власт над англиканската църква. Вярват, че Реджиналд ще потвърди възгледите на краля, че кралят на Англия трябва да бъде глава на Църквата, тъй като — нима не е така — само кралят може да управлява кралството си?

Веднага ме обзема страх, че това е клопка, че се надяват да подмамят Реджиналд да изрече такива думи, че да уличи себе си в престъпление. Но лорд Кромуел пише доволно, че Реджиналд е писал на краля и проучва въпроса с голям интерес, и че се е съгласил да отговори на краля веднага щом стигне до нужните заключения. Ще чете, ще изучава и ще обсъжда. Лорд Кромуел смята, че не може да има съмнение какво ще препоръча той, предвид обещанията му да бъде верен и предан духовник.

Поръчвам да доведат коня ми и викам един страж да ме придружи. Потеглям към лондонската си къща и викам при себе си Монтагю.