Проклятието на краля

По големия северен път Януари 1536 г.

Вали сняг, извън Лондон е много студено, когато се отправяме на север по големия път към Питърбъро. Времето е толкова лошо, снегът — толкова заслепяващ, а пътищата — толкова непроходими, че пътуваме цели два дни, като ставаме призори и яздим по цял ден. В ранния мрак на следобедите спираме веднъж в една голяма къща и молим за гостоприемство, и веднъж — в един хубав хан. Вече не можем да разчитаме на манастирите по пътя за гостоприемство и вечеря. Някои от тях са окончателно затворени, някои от монасите са прехвърлени в други обители, други са прогонени. Мисля си, че може би Томас Кромуел не е предвидил това, когато започна голямото си разследване на манастирите и заграби богатствата им в полза на краля. Той твърди, че прочиства злосторничество, но всъщност унищожава една важна институция в страната. Абатствата хранят бедните, грижат се за болните, помагат на пътниците, притежават повече земя от всеки друг с изключение на краля, и я обработват добре. Сега вече нищо по пътя не е сигурно. Вече никой пътник не може да се чувства в безопасност. Дори приютите за поклонници са затворили врати, богатството на параклисите се разграбва, а силата им се отрича.