Проклятието на краля

Дворецът Гринич, Лондон Коледата на 1514 г.

Беси Блаунт придружава навсякъде краля, само дето не се държат за ръце, сякаш са млад съпруг и красивата му съпруга. По време на коледните празненства начело на всичко седи една безмълвна кралица, подобна на някоя от фигурите, които придворните възторжено оформят от дебелия сняг в белите градини. Тази статуя е съвършено копие на кралицата в цялото ѝ изящество, но е студена като лед. Хенри разговаря с приятелите си, които седят от лявата му страна на вечеря, често слиза от подиума и се разхожда из залата с непринудения си, жизнерадостен маниер, разговаряйки с един, а после с друг, разпръсквайки кралско благоволение, посрещан със смях и шеги на всяка маса. Той е като най-красивият актьор в дворцова пиеса, предизвиква възхищение навсякъде, където отиде, играе ролята на красив мъж, обичан от всички.

Катерина седи неподвижна на трона си, не яде почти нищо, усмихва се с празна усмивка, която не успява да освети хлътналите ѝ очи. След вечеря седят един до друг на троновете си и гледат забавленията, а Беси стои до краля и се навежда към него, за да чуе прошепнатите му коментари и се смее на всичко, което той казва, на абсолютно всичко, което изрича, с кръшен момичешки смях, безсмислен като птича песен.

Придворните представят коледна пиеса, Беси е облечена като дама от Савоя в синя рокля, с маска на лицето. В танца тя и другарките ѝ са спасени от четирима храбри маскирани рицари, и всички танцуват заедно: висок червенокос маскиран мъж танцува с изтънчено грациозната млада жена. Кралицата им благодари за възхитителното забавление, усмихва се и раздава дребни подаръци, сякаш нищо не може да ѝ достави по-голямо удоволствие от това да види как съпругът ѝ танцува с любовницата си под одобрителните възгласи на пияните придворни.