В провинцията не мога да получавам новини, но чувам необичайни истории за хиляди мъже, които потеглят към разрушените абатства и ги строят отново, пеейки великите псалми, които винаги се пееха там. Хората говорят за комета в небето над Йоркшър, и казват, че бунтът в Линкълншър е преминал под земята и Кралят-кърт ще трябва да се промъква през пръстта, за да открие поклонниците, но те вече са под хълмовете на Йоркшър и той никога повече няма им наложи нечестивата си воля.
Получавам писмо от Гъртруд, която ми съобщава, че съпругът ѝ, моят братовчед Хенри Кортни, е получил заповед от краля да събере армия, да мине под командването на лорд Толбът, и да потегли на север колкото е възможно по-скоро. Кралят бе заявил, че сам ще предвожда собствената си армия, но вестите от Север са толкова ужасяващи, че вместо това изпраща моя родственик:
Армията е малобройна и закъсняла. Кралят не е дал на командирите си достатъчно пари, за да платят на войниците, и те са толкова зле облечени и въоръжени, а конниците са толкова малобройни, че не могат да стигнат на север достатъчно бързо. Бездруго всички знаят, че когато армията на краля види емблемата на поклонниците, хората ще дезертират, вземайки със себе си оръжията си. Томас Хауард пък се оплаква, че от него се очаква да удържи Йоркшър без нищо, докато всички пари и войски отиват при Джордж Толбът, а заслугите ще бъдат приписани на Чарлс Брандън. Кралят не знае кои са приятелите му и как да ги задържи; как ще се изправи срещу враговете си?
И най-хубавото от всичко: Норфолк има пълномощия да се споразумее с бунтовниците и със сигурност ще удовлетвори искането им за спасяването на абатствата. Ако можем и да осигурим безопасност на принцесата в този момент, тогава това ще бъде огромна победа.
Ще ти изпратя новини веднага щом имам такива. Кралската армия и поклонниците със сигурност ще се срещнат в битка, а поклонниците ги превишават по численост с много хиляди. А цялото небесно войнство също е на наша страна.
Изгори това.
Намирам се в склада за месо в Бишам и гледам как ловците внасят елените. Ударили са двама едри самци и една кошута и са почистили месото още на полето, за да не се развали, и сега го окачват в прохладното помещение с каменен под, така че кръвта да капе в каналите.
— Обесили нашия приятел Лий по същия начин — казва ми тихо гледачът на хрътките.
Предпазливо не обръщам глава. Привидно, двамата оглеждаме одрания труп.
— Наистина ли? — питам. — Томас Лий, който дойде тук, за да затвори абатството?
— Да — казва той със сдържано задоволство. — На портите на Линкълн. Също и съветника на епископа на Линкълн. Онзи, който даде показания срещу святата ни кралица. Сякаш всичко се поправя, нали, ваше благородие?
Усмихвам се, но внимавам да не кажа нищо.
— А синът ви Реджиналд скоро ли ще дойде с благочестива войска? — пита той с възможно най-нисък шепот. — Обикновените хора ще се зарадват да узнаят това.
— Скоро — казвам, и той се покланя и си тръгва.
Вече сме изяли еленовото месо, направили сме питки с месен пълнеж и супа, а кокалите сме дали на хрътките, когато получаваме новини от Донкастър, където лордовете, поземлените аристократи и обикновените хора на Севера се подреждат в боен ред срещу армията на краля, моите двама сина — на погрешната страна; те изчакват, готови да прекосят от другата страна. Монтагю ми изпраща вестоносец:
Поклонниците изложиха исканията си пред Томас Хауард. Той имаше късмет, че се съгласиха да преговарят; ако се бяха били, щеше да бъде разгромен. Сигурно бяха повече от трийсет хиляди, предвождани от всички благородници и лордове на Йоркшър. Кралската армия е гладна и премръзнала, понеже земите тук са много бедни, а никой не ни желае доброто. Не ми дадоха пари да платя на войниците си, а други са тръгнали на този поход за дори по-малко заплащане от онова, което аз обещах на своите. Времето също е лошо, и се говори, че в града вилнее мор.
Поклонниците спечелиха тази война и сега излагат исканията си. Искат вярата на бащите ни да бъде възстановена, законът да бъде възстановен, благородните съветници на краля да бъдат възстановени на поста си, а Кромуел, Ричард Рич и епископите-еретици да бъдат прогонени. В армията на краля няма дори един човек, включително Томас Хауард, който да не е съгласен. Чарлс Брандън също ги насърчава. Точно това очаквахме всички, още откакто кралят най-напред се обърна срещу кралицата и взе Кромуел за свой съветник. Така че Томас Хауард ще отиде при краля с молбата на поклонниците за всеобщо помилване, и споразумение за възстановяване на старите ритуали.
Почитаема майко, толкова сън изпълнен с надежда!
Изгорете това.