Проклятието на краля

Дворецът Гринич, Лондон Коледата на 1529 г.

Отвеждам принцеса Мери, облечена в най-хубавата си рокля, увита в кожи, с кралската баржа надолу по реката до Гринич за Коледа, и ние отиваме право в покоите на майка ѝ.

Кралицата ни чака. Дамите ѝ се усмихват, когато принцеса Мери изтичва през залата за аудиенции в личните покои, и майка и дъщеря се прегръщат силно, сякаш не биха понесли да бъдат разделени никога вече.

Катерина хвърля поглед към мен над сведената глава на дъщеря си, и сините ѝ очи се пълнят със сълзи.

— Та вие, Маргарет, ми отглеждате една красавица — казва тя. — Весела Коледа, скъпа моя.

Толкова съм трогната от гледката на двете, отново заедно след толкова дълго време, че едва мога да отговоря.

— Добре ли сте? — това е единственият въпрос, който малката принцеса задава на майка си, като се дръпва назад да се вгледа в изнуреното ѝ лице. — Мамо? Добре ли си?

Тя се усмихва, и знам, че ще излъже дъщеря си, както всички правим напоследък. Ще изрече храбра малка лъжа с надеждата, че това малко момиче ще порасне и ще стане жена, без да понесе сърдечната мъка да узнае, че баща ѝ греши в мислите си, греши в живота си, и греши във вярата си.

— Много съм добре — казва тя решително. — И което е по-важно, сигурна съм, че постъпвам правилно пред Бога. Това трябва да ме направи щастлива.

— Щастлива ли сте? — пита малката принцеса със съмнение.

— Разбира се — казва майка ѝ.

Празненството е пищно, сякаш Хенри се опитва да покаже на света сплотеността на семейството си, богатството и властта си, и блясъка на двора си. Отвежда кралицата до трона ѝ с обичайната си вежливост, разговаря изключително мило с нея, докато вечерят, и никой, който ги види седнали един до друг, усмихнати, не би си помислил, че това са двама души, които са се отчуждили.

На децата му, незаконороденото и истинската наследница, е оказана еднаква почит в безумно подкопаване на дворцовия ред. Гледам как принцеса Мери влиза в голямата зала заедно с едно нищожество: десетгодишното момче, копелето на Беси Блаунт. Но те представляват красива двойка. Принцесата е толкова изящна и крехка, а момчето — толкова красиво и високо за възрастта си, че вървят с една и съща крачка, главите им с медночервени коси са на едно ниво. Навсякъде наричат малкия Хенри Фицрой „херцог на Ричмънд“; това усмихнато дете с коси с бакърен цвят е най-великият херцог в страната.

Принцеса Мери го държи за ръка, докато влизат за коледното празненство, а когато той отваря новогодишния подарък от баща си, краля — великолепен комплект от позлатени чаши и съдинки — тя се усмихва и ръкопляска, сякаш се радва да го види така високо възнаграден. Тя хвърля поглед към мен през залата и вижда лекото ми одобрително кимване. Ако от една принцеса на Англия се изисква да се отнася към незаконородения син на баща си като към почитан полубрат, вицекрал на Ирландия, глава на Северния Съвет, тогава моята малка принцеса — истинската принцеса на Англия, Уелс, Ирландия и Франция — може да се покаже на висота в това изпитание.

Дамата не присъства, така че ни е спестено блъскането ѝ пред по-достойните от нея; но е излишно някой да се надява, че тя вече е омръзнала на краля, защото баща ѝ е навсякъде, перчещ се с новата си титла.

Томас Болейн, човекът, който някога с голяма радост служеше като управител на земите ми, сега е граф на Уилтшър и Ормънд, докато красивият му, но напълно безполезен син Джордж е лорд Рочфорд, назначен в личните покои на краля заедно с моя братовчед Хенри Кортни — където се съмнявам, че между тях ще цари съгласие. Отсъстващата, за щастие, дъщеря става лейди Ан, а предишната блудница от рода Болейн, Мери Кери, сега заема два противоречащи си поста: главна компаньонка и единствена довереница на сестра си, и твърде смутена придворна дама на кралицата.

Монтагю ми разказва, че на банкета, даден преди Коледа, в чест на забележителното издигане на Томас Болейн, дъщеря му Ан вървяла пред една принцеса по рождение: пред Мери, вдовстващата кралица на Франция. Не мога да си представя любовницата на краля да върви пред сестрата на краля, дъщерята на моя управител да предхожда по сан една вдовстваща кралица. Единствената ми утеха, когато Монтагю ми разказва за това, е да съзнавам, че Ан Болейн си е създала страховит враг. Вдовстващата кралица е свикнала да бъде първа в двора по ранг, красота и остроумие, и една блудница от рода Норфолк няма да ѝ отнеме мястото без битка.