Проклятието на краля

Имението Бишам Бъркшър, 1521 г.

Нашият крал не се гневи за дълго. Той не е като баща си, тиранина. Херцогът е единственият член на семейството ни, който заплаща скъпо, с живота си. Синът му е лишен от граждански права, изгубва състоянието и херцогската си титла, но е освободен. Синът ми Монтагю е освободен, без срещу него да бъде повдигнато обвинение. Хенри не изпитва подозрение към всички поколения от един род, няма да подмени една смъртна присъда с унищожителен дълг. Той арестува сина ми, прогони всички ни от двора в пристъп на страх, страх от това какво може да кажем, страх от това, което сме. Но не ни подлага на преследване и щом преставаме да се мяркаме пред погледа му, той отново се успокоява, отново е на себе си. Не се съмнявам, че момчето, което обичах в детството му, ще ме призове отново, ще ми позволи да се върна при дъщеря му.

Някога той беше златен принц, за когото мислехме, че не може да стори нищо погрешно. Това беше лекомислие, твърде висок стандарт, за да бъде достигнат от който и да е млад мъж. Но той все още е нашият Хенри, ще се поправи. Той е син на майка си, а тя беше най-смелата, най-разсъдливата, най-любящата жена, която съм познавала някога. Не е възможно моята братовчедка Елизабет да е могла да роди и отгледа момче, което да бъде друго, освен любящо и достойно за доверие. Не я забравям. Вярвам, че той ще се съвземе.