Проклятието на краля

Кентърбъри, Кент Юни 1513 г.

Потегляме към крайбрежието с армията, преминавайки бавно през Кент, и спираме при бляскавия обкичен със злато и рубини параклис на Томас Бекет в Кентърбъри, където се молим за победа за Англия.

Кралицата взема ръката ми, когато коленича да се моля до нея, и ми подава броеницата си, като я притиска в дланта ми.

— Какво е това? — прошепвам.

— Дръжте я — казва тя. — Защото ще ви кажа нещо лошо. Трябва да ви съобщя нещо, което ще ви разстрои.

Острото разпятие от слонова кост се впива в дланта ми като гвоздей. Мисля, че зная какво има да ми каже.

— Става дума за вашия братовчед Едмънд дьо ла Поул — казва тя внимателно. — Съжалявам, скъпа моя. Толкова съжалявам. Кралят нареди той да бъде екзекутиран.

Макар да очаквах това, макар да знаех, че трябва да се случи, макар да чаках тази вест от години, се чувам да казвам:

— Но защо? Защо сега?

— Кралят не можеше да тръгне на война, оставяйки един възможен претендент в Тауър. — По виновното ѝ изражение разбирам — тя не е забравила, че последният претендент за престола на Тюдорите беше моят брат, убит, за да дойде тя в Англия и да се омъжи за Артур. — Толкова съжалявам, Маргарет. Толкова съжалявам, скъпа моя.

— Той беше затворник от седем години! — възроптавам. — Седем години, и не е имало неприятности!

— Знам. Но съветът също го препоръча.

Свеждам глава като за молитва, но не мога да намеря думи да се моля за душата на братовчед си, загинал под брадвата на Тюдорите, заради престъплението да бъде Плантагенет.

— Надявам се, че можете да ни простите? — прошепва тя.

Под издигащия се напев на литургията едва я чувам. Стискам ръката ѝ.

— Не сте виновна вие — казвам. — Нито дори кралят. Всеки би постъпил така, за да се отърве от един съперник.

Тя кимва, сякаш се е успокоила, но аз отпускам глава в ръцете си и знам, че те не са се отървали от Плантагенетите. Невъзможно е да се отърват от нас. Братът на братовчед ми Едмънд, Ричард дьо ла Поул, негов наследник, сега новият претендент, е избягал от Англия и е някъде в Европа, където се опитва да събере армия; а след него има още един, и още един от нас, до безкрай.