Проклятието на краля

Дворецът Ричмънд, западно от Лондон Пролетта на 1510 г.

Тя прекарва тежка нощ, когато изгубва бебето, а после следват и по-лоши дни. Онзи глупак, лекарят, ѝ казва, и — още по-лошо — уверява краля, че тя е носела близнаци, и в утробата ѝ има друго здраво бебе. Може да е претърпяла мъчително помятане, но няма повод за тревога: тя все още носи наследник, едно момче от рода на Тюдорите чака да се роди.

Именно така научаваме, че младият крал обича да чува добри новини, всъщност настоява да чува добри новини, и в бъдеще може да е нужна доста смелост да го заставим да чуе истината. Един по-възрастен човек, един по-разсъдлив човек, би поставил под съмнение думите на такъв оптимистично настроен лекар; но Хенри жадува да повярва, че е благословен, и радостно продължава да празнува бременността на съпругата си. На празника през последния ден преди началото на постите той обикаля всички участници в пиршеството и предлага наздравици за кралицата и бебето, което според него тя носи в издутата си утроба. Наблюдавам го невярващо. За първи път виждам, че болнавият му баща и ужасната му баба са му внушили абсурдно упование в лекарите. Той слуша всичко, което казват. Изпитва дълбок, суеверен ужас от болести, и копнее за всякакви лекове.