Проклятието на краля (Филипа Грегъри) читать бесплатно онлайн полную версию книги | Замъкът Уорблингтън, Хампшър Пролетта на 1518 г. #55

Замъкът Уорблингтън, Хампшър Пролетта на 1518 г.

Коледа идва и отминава, но кралят не се връща в столицата си, нито свиква придворните на празненство. Посещавам невръстната принцеса в детската ѝ стая в Гринич и установявам, че в двореца няма и следа от болести, а момиченцето вече бъбри, играе и се учи да танцува.

Прекарвам една щастлива седмица с Мери, ръка за ръка с нея, подчинявайки се на властните ѝ искания да танцуваме нагоре-надолу по дългите галерии, докато става все по-студено и по-студено, а накрая отвън пред прозорците, които гледат към реката, завалява сняг. Тя е възхитително дете, и аз я оставям с купчина подаръци и обещанието да се върна скоро.

Кралицата пише, че са се преместили в Саутхамптън, за да могат да купуват провизии, които се внасят от търговците от Фландрия; кралят не иска английски стоки, боейки се, че са заразени. Не разрешава на икономите да пращат слугите на градския пазар.

Не се виждаме с никого, освен с най-близките приятели на краля, без които той не може. Кралят отказва дори да получава писма от Лондон поради страх от болестта. Кардинал Улзи му пише на специална хартия от двореца Ричмънд, и живее там, сам управлявайки като крал. Изслушва прошения от цялата страна и взема решения по тях в кралската зала за аудиенции, седнал на трон. Настоях пред краля да се върне у дома в Уестминстър и да отвори двора за Великден, но кардиналът е твърдо против мен, а кралят не слуша никой друг. Кардиналът изпълва писмата си с предупреждения за болести, и кралят смята за по-безопасно да стои надалече.

Навикнала открай време на предпазливост, изгарям писмото на кралицата до мен, но думите ѝ се запечатват в ума ми. Мисълта за това как английският кралски двор, кралският двор на моето семейство, се крие като шайка престъпници от лордовете, чието право е да бъдат кралски съветници, как кралят живее близо до пристанище, за да може да купува храна от чужденци, вместо истинска честно произведена от англичани храна на английските пазари, приема съвети само от един човек, и то не Плантагенет, дори не и херцог, нито лорд, а човек, посветил се на собственото си издигане, ме тревожи много дълбоко, докато отбелязвам преполовяването на годината в сърцето на новопостроения си дом, и обикалям на кон нивите, където моите хора вървят зад плуга, а палешникът обръща богатата почва.

Не бих избрала да живея никъде освен в собствените си земи, не бих се хранила с нищо, което не сме отгледали ние. Не искам да ми служи друг освен собствените ми хора. Аз съм родена и израсла като Плантагенет в сърцето на страната си. Никога не бих я напуснала доброволно. Защо кралят, чийто баща прекара живота си в опити да дойде в Англия, и рискува живота си, за да я завоюва, не чувства тази дълбока, сърдечна връзка със своето кралство?