Проклятието на краля

Замъкът Доувър, Кент Юни 1513 г.

Кралицата се сбогува със съпруга си в замъка Доувър, и той я удостоява с титлата Регент на Англия — тя ще управлява тази страна с правомощията на коронован крал. Тя е монарх на Англия, жена, родена да управлява. Той нежно полага длан върху корема ѝ, и я моли да опази неговата страна и бебето до неговото завръщане.

Не мога да мисля за нищо друго освен за моите момчета, особено за Монтагю, чийто дълг ще изисква да бъде редом с краля и чиято доблест ще го отведе в сърцето на всяка битка. Чакам, докато натоварват бойния му кон на корабите, а после той идва при мен и прегъва колене за благословията ми. Твърдо решена съм да се сбогувам с усмивка и се опитвам да скрия страха си за него.

— Но се пази — настоявам.

— Почитаема майко, отивам на война. От мен не се очаква да се пазя. Що за война би било, ако всички влизаме в битка, опитвайки да се пазим!

Аз кърша пръсти.

— Внимавай поне с храната си, и не лягай на мокра земя. Гледай оръженосецът ти винаги първо да постила кожено наметало. И никога не си сваляй шлема, ако си близо до…

Монтагю се засмива и взема ръцете ми в своите.

— Почитаема майко, ще се прибера у дома при вас!

Той е млад и безгрижен и си мисли, че ще живее вечно, и следователно обещава тъкмо онова, което в действителност не може да обещае: че никога нищо няма да го нарани, дори не и на бойно поле.

Мъчително си поемам дъх.

— Синко!

— Ще се погрижа Артур да бъде в безопасност — обещава ми той. — И ще се прибера у дома здрав и читав. Сигурно ще заловя френски пленници срещу откуп, навярно ще се върна у дома богат. Може би ще завоювам френски земи, и вие ще можете да строите замъци и във Франция, както и в Англия.

— Просто се прибери у дома — казвам. — Дори новите замъци не са по-важни от наследника.

Той свежда глава за благословията ми, и после трябва да го оставя да върви.

Войната върви по-добре, отколкото някой си е представял, че е възможно. Английската армия под командването на самия крал превзема Теруан, а френската кавалерия е обърната в бягство. Синът ми Артур ми пише, че брат му се е държал като герой и кралят го е удостоил с рицарско звание за храбростта му в битката. Сега синът ми Монтагю е сър Хенри Поул — сър Хенри Поул! — и е в безопасност.