Проклятието на краля

Замъкът Лъдлоу, границата с Уелс 1525-1526 г.

Тя не е трудно за отглеждане дете. Има благия нрав на майка си и цялата ѝ испанска упоритост, затова я запознавам с домашните ѝ учители, убеждавам я да се упражнява по музика и да спортува. Никога не ѝ нареждам; тя е дъщеря на краля на Англия и принцеса на Уелс — никой не може да ѝ нарежда, освен баща ѝ и майка ѝ, — но ѝ казвам, че обичните ѝ родители са я поверили на моите грижи и ще винят мен, ако тя не живее благочестиво, не се старае да учи и не ловува като Тюдор. Тя веднага се заема с учението от обич към мен. Като правя уроците ѝ приятни и интересни, и я насърчавам да поставя под въпрос нещата и да размишлява за тях, като се уверявам, че началникът на конницата ѝ избира за нея ловни коне, които са енергични, но покорни, и като се грижа в замъка всяка вечер да имаме музика и танци, е лесно да я насърча да придобие уменията, които една принцеса трябва да има. Тя е интелигентно, сериозно момиче, дори малко прекалено сериозна. Не мога да не си помисля, че би била подходяща ученичка за Реджиналд, и че би било от полза за цялото ни семейство той да се превърне във влиятелна фигура в живота ѝ.

Засега неин възпитател е доктор Ричард Федърстън, избран от майка ѝ, човек, който ми допада веднага. Той е висок, с кестенява коса, и има бърз ум. Преподава латински на Мери чрез класическите автори и преводи на Библията, но освен това съчинява за нея глупави рими и весели стихчета. Мисля си, че предаността му към майка ѝ — която никога не споменаваме — е напълно непоклатима.

Принцеса Мери е момиче, което обича страстно. Тя се смята сгодена за братовчед си Карл Испански, и забожда на всяка своя рокля брошка с надпис „Императорът“. Майка ѝ е насърчила тази привързаност, и ѝ е говорила за него; но това лято научаваме, че годежът ѝ ще бъде разтрогнат и че вместо това тя ще встъпи чрез брак във френското кралско семейство.

Лично ѝ съобщавам новината, а тя побягва и се заключва в стаята си. Тя е принцеса — знае, че е безсмислено да се оплаква. Но слага диамантената брошка на дъното на кутията си с бижута и се цупи няколко дни.

Разбира се, аз ѝ съчувствам. Тя е на девет години и си мисли, че сърцето ѝ е разбито. Реша с четка прекрасната ѝ дълга червеникавокафява коса, докато тя гледа бледото си лице в огледалото и споделя как си мисли, че никога повече няма да бъде щастлива. Не съм изненадана, че годежът ѝ е разтрогнат, но съм искрено шокирана, когато получаваме писмо от кардинала и научаваме, че кралят е решил да я омъжи за човек, достатъчно стар да ѝ бъде баща, прословутият с разпуснатия си живот, овдовял крал на Франция. Тя храни неприязън към него поради тези три основателни причини, а мой дълг е да ѝ кажа, че като принцеса на Англия тя трябва да приеме да служи на страната си със своя брак, и че в това, както и във всичко друго, трябва да се подчини на баща си и че той има пълното право да я изпрати там, където мисли, че е най-подходящо.

— Ами ако майка ми е на друго мнение? — пита ме тя с блеснали от гняв тъмни очи.

Не си позволявам да се усмихна. Тя се изправя в цял ръст, внушителните си метър и двайсет, горда като испанска кралица.

— Тогава майка ви и баща ви трябва да постигнат съгласие — казвам спокойно. — А вие не бихте била добра дъщеря, ако си позволите да ги съдите или да вземете страна.

— Е, аз няма да го харесам — заявява тя упорито.

— Ще го обичате и почитате като добра и покорна съпруга — казвам ѝ. — Никой не изисква от вас да го харесвате.

Бързият ѝ ум схваща хумора в тази забележка и тя ме възнаграждава с изблик на непринуден смях.

— О, лейди Маргарет! Как само го казахте!

— Освен това вероятно ще започнете да го харесвате — казвам утешително, като я придърпвам да седне до мен, за да може да облегне глава на рамото ми. — Щом се омъжите за един мъж и имате деца, и управлявате земите си заедно, ще откриете у него всевъзможни качества, на които се възхищавате. И ако той е мил с вас и добър баща на децата ви, тогава ще започнете да го обичате и харесвате.

— Не винаги — изтъква тя. — Леля ми Маргарет, вдовстващата кралица на Шотландия, насочи оръдията на замъка си срещу собствения си съпруг, и се опитва да убеди папата да ѝ даде развод.

— Тя много греши, че постъпва така — заявявам. — Божия воля е една жена да се подчинява на съпруга си, Бог е наредил, че единствено смъртта може да сложи край на брака им. И баща ви сам ѝ каза това.

— Тогава може би да е по-добре да се омъжиш по любов? — пита настойчиво тя. — Баща ми, кралят, се оженил за майка ми по любов.

— Така е — съгласявам се. — И беше прекрасно, като вълшебна приказка. Но не всички можем да имаме живот като вълшебна приказка. На повечето от нас не се случва. Майка ви беше много благословена, че кралят я избра, а за него беше чест да спечели любовта ѝ.

— Тогава защо той се сближава с други дами? — пита ме Мери, с глас, снижен до шепот, макар че сме съвсем сами в личната ми стая. — Защо се случва това, лейди Маргарет?

— Какво сте чули?

— Видях с очите си — казва тя. — Неговата фаворитка, Мери Кери. Виждам и сина му, момчето на Беси Блаунт, в двора. Направиха го херцог, той е херцог на Ричмънд и херцог на Съмърсет. На никой друг в Англия не е оказана такава чест. Това е твърде голяма чест за момче, родено от жена като Беси. Твърде голяма чест е за едно противно малко момче като него.

— Мъжете, дори кралете, може би най-вече кралете, могат да обичат със свободно сърце, дори след женитбата си — казвам. Гледам я в откритото, озадачено лице, и ми е омразна истината, която казвам. — Като крал баща ви може да върши, каквото му е угодно, това е негово право. Съпругата на един крал, макар самата тя да е кралица, не му се оплаква, не се оплаква на други. Тези неща не са важни, те не променят нищо. Тя дава на всички да разберат ясно, че това не е важно. Колкото и момичета да има, тя си остава негова съпруга. Майка ви все още е кралицата, независимо колко такива като Беси и Мери танцуват в двора или я следват на влизане в покоите ѝ. Те изобщо не я смущават. Не е нужно да смущават и вас.

— А малкият двоен херцог? — пита тя заядливо.

Тъй като не зная какво има предвид кралят, създавайки такова почетно положение, не смея да изкажа мнение.

— Вие си оставате принцесата — казвам. — Каквото и да се случи, кралицата си остава кралица.

Тя не изглежда убедена, а на мен не ми се иска да кажа на тази млада принцеса, че една жена, била тя и принцеса, е слугиня на баща си и робиня на своя съпруг.

— Знаете, че един съпруг, който и да е съпруг, е поставен от Самия Бог да властва над съпругата си.

Тя кимва.

— Разбира се.

— Той трябва да постъпва така, както му е угодно. Ако изложи на опасност безсмъртната си душа, една добра съпруга може да го предупреди. Но не може да се опитва да поеме ръководната роля. Тя трябва да живее така, както желае той. Това е неин дълг като съпруга и жена.

— Но тя може да възразява…

— Би могла — признавам. — Но той не може да я остави, не може да се отрече от брака си, не може да напусне леглото ѝ, не може да отрече титлата ѝ на кралица. Може да танцува и да свири, и да посвещава поезия на някое хубаво момиче, но това не променя нищо. Може да удостоява един незаконен син с почести и да го обича, но това не променя нищо за законното дете от брака му. Една кралица е кралица до смъртта си. Една принцеса има по рождение право на коронката си, и никой не може да ѝ я отнеме. Една съпруга е съпруга до смъртта си. Всичко друго е просто развлечение и суета.

Тя е мъдро момиче, тази малка принцеса; защото от този момент нататък вече не говорим за това, а когато пратениците от майка ѝ в Лондон носят клюки в кухнята, че момичето Болейн е родило дете на краля, и този път момче, и този път на име Хенри, нареждам никой да не повтаря историята в близост до принцесата, и казвам на снаха си Констанс, че лично ще я пребия от бой, ако разбера, че е допуснала нещо да бъде казано така, че Мери да го чуе.

Снаха ми знае, че няма защо да се бои от гнева ми, както е наясно, че я обичам твърде много, за да ѝ вдигна ръка. Но внимава принцесата да не научи нищо за бебето, което носи името Хенри Кери, или за новия флирт, който баща ѝ е започнал на мястото на стария.

Под моите грижи принцесата не научава нищо повече, дори когато посещаваме двора в Уестминстър и Гринич за Коледа всяка година, нито дори когато кралят нарежда да организираме двор за принцесата в двореца Ричмънд. Ръководя дамите така, сякаш съм най-строгата игуменка в кралството, и около принцесата не се клюкарства, макар че кралският двор е извън себе си от любопитство заради новото увлечение на краля. Изглежда, че Ан Болейн е заела мястото на сестра си в благоразположението му, но все още не и в леглото му.