Проклятието на краля

Дворецът Гринич, Лондон Пролетта на 1510 г.

Катерина покорно се оттегля в усамотение в очакване на раждането в двореца Гринич, и докато подутият ѝ корем хлътва безрезултатно, тя чака с мрачна решителност, знаейки, че няма да има раждане. Когато времето ѝ изтича и тя няма какво да покаже, тя се изкъпва като истинска испанска принцеса, с безброй кани вряла вода с розово масло и най-хубавия сапун, облича се в най-хубавата си рокля, и събира смелост да излезе и да се изправи пред двора, изглеждайки като глупачка. Стоя до нея като свиреп пазител, очите ми обхождат стаята, предизвиквайки някой да коментира дългото ѝ безсмислено отсъствие, а сега — и изненадващото ѝ завръщане.

Храбростта ѝ е зле възнаградена. Посрещат я без съчувствие, защото никой не се интересува особено от завръщането на една бездетна съпруга в двора. В ход е нещо далеч по-интригуващо, дворът е в трескаво вълнение от възникнал скандал.

Става дума за Уилям Комптън, моят бивш обожател, който, изглежда, се е утешил, като флиртува с моята втора братовчедка Ан, една от двете красиви сестри на Бъкингамския херцог; току-що омъжена за сър Джордж Хейстингс. Пропуснах да видя как се заражда тази лекомислена афера, тъй като бях погълната от скръбта на Катерина, и със съжаление научавам, че нещата са стигнали толкова далече, та моят братовчед Стафорд се спречкал с краля заради оскърблението, нанесено на семейството му, и я отвел от двора.

Това е лудост от страна на херцога, но типично за докачливата му гордост. Не се съмнявам, че сестра му сигурно се е провинила в някаква недискретност; тя е дъщеря на Катрин Удвил, и като повечето момичета Удвил е изключително красива и своенравна. Нещастна е с новия си съпруг, а той очевидно е готов да позволи всякакви простъпки. Но после, тъй като дворът продължава да шушука само за това, започвам да си мисля, че в това сигурно има нещо повече от лудорията на един придворен, епизод на изтънчено ухажване, престорена страст, прехвърлила границите на правилата. Хенри, който обикновено говори надуто за правилата на приетото в двора изтънчено ухажване, като че ли взема страната на Комптън, който заявява, че е оскърбен от херцога. Младият крал изпада в ярост, нарежда на Бъкингам да стои далече от двора, и ходи навсякъде под ръка с Комптън, който изглежда едновременно смутен и глуповато развълнуван, като млад овен в тучна ливада, пълна с овце.

Каквото и да става тук, то сякаш е по-тревожно от някакъв флирт на Уилям Комптън със сестрата на херцога. Трябва да има някаква причина, поради която кралят подкрепя приятеля си, а не съпруга-рогоносец; трябва да има някаква причина, поради която херцогът е изпаднал в немилост, а прелъстителят се ползва с благоволение. Някой лъже, някой крие нещо от кралицата. Дамите от нейната свита не ми вършат работа, няма да проговорят. Братовчедка ми Елизабет Стафорд поддържа аристократична дискретност, тъй като в центъра на скандала е нейната сродница. Лейди Мод Пар казва, че не знае нищо повече от обикновени клюки.

Катерина поръчва да ѝ донесат книгите с домакинските сметки, и установява, че докато е била в уединение в очакване на раждането, очаквайки бебе, за което знаеше, че е отдавна мъртво, дворът се е веселил и кралица на майския празник е била Ан Хейстингс.

— Какво е това? — пита ме тя, като сочи плащането за хор, който да пее под прозореца на Ан в утрото на първи май. — Какво е това? — сметките от гардероба за костюма на Ан в една жива картина.

Казвам, че не зная; но мога да прочета отчета толкова добре, колкото и тя. Това, което виждам, това, което знам, че тя вижда, това, което всеки би видял, е едно малко състояние от кралската хазна, похарчено, за да се достави удоволствие на Ан Хейстингс.

— Защо кралското домакинство ще плаща за хор, който Уилям Комптън изпраща на лейди Ан? — пита ме тя. — Това обичайно ли е в Англия?

Катерина е дъщеря на крал, чиито похождения бяха добре известни. Тя знае, че един крал може да си взема любовници, както пожелае, че не може да се чуват оплаквания, най-малко от страна на съпругата му. Кралица Изабела Испанска е страдала от любовните истории на съпруга си, при това е била кралица по рождено право, не по-малко от него самия, не просто съпруга, коронована по благоволение, а монарх по наследствено право. И въпреки това той така и не променил поведението си. Изабела е изживявала адски терзания от ревност, а дъщеря ѝ Катерина е виждала това, и твърдо е решила, че никога няма да изпита такава болка. Не е знаела, че този млад принц, който ѝ казваше, че я обича, че я е чакал с години, ще се окаже такъв. Не си е представяла, че докато е в тъмната самота на уединението преди раждането, съзнавайки, че е изгубила бебето си и че никой няма да ѝ позволи да скърби, младият ѝ съпруг започва флирт със собствената ѝ придворна дама, млада жена на служба при нея, в нейните покои, моя сродница, приятелка.

— Страхувам се, че е това, което си мислите — казвам ѝ направо, като ѝ разказвам най-лошото, за да приключим с това. — Уилям Комптън се преструваше, че ухажва Ан, всички ги виждаха заедно, всички знаеха, че се срещат. Но той е бил параван. През цялото време тя се е срещала с краля.

Това е тежък удар за нея, но тя го поема като кралица.

— А има и по-лошо — казвам. — Съжалявам, че трябва да ви съобщя за това.

Тя си поема дъх.

— Кажете ми. Кажете ми, Маргарет, какво може да е по-лошо от това?

— Ан Хейстингс казала на една от другите придворни дами, че това не било флирт, не просто ухажване на майския празник, минало и забравено за един ден. — Поглеждам бледото ѝ лице, решителната линия на стиснатата ѝ уста. — Ан Хейстингс казала, че кралят ѝ дал обещания.

— Какви? Какво би могъл да обещае?

Пренебрегвам протокола и обгръщам раменете ѝ с ръка, сякаш тя все още е принцеса, която тъгува за дома си и сме обратно в Лъдлоу.

— Скъпа моя…

За миг тя оставя главата си да клюмне и я обляга на рамото ми, а аз я прегръщам по-здраво.

— По-добре ми кажете, Маргарет. По-добре да узная всичко.

— Тя казва, че той се заклел, че е влюбен в нея. Казала му, че брачните ѝ обети могат да бъдат анулирани, и, което е по-важно, казала, че неговите са невалидни. Говорили за брак.

Възцарява се много дълго мълчание. Мисля си: моля те, Боже, дано не постъпи като кралица, дано не скочи на крака и не ми се нахвърли яростно, задето ѝ нося такива лоши новини. Но после чувствам как тя омеква, цялото ѝ тяло поддава, сгушва пламналото си лице с мокри от сълзи бузи във врата ми, и аз я прегръщам, докато плаче като наранено момиче.

Мълчим дълго, после тя се дръпва назад и грубо разтрива очите си с длани. Давам ѝ кърпичка и тя си избърсва лицето и си издухва носа.

— Знаех си — въздиша тя, сякаш е уморена до мозъка на костите.

— Знаели сте?

— Той ми разказа част от това снощи, а аз се досетих за останалото. Да му прости Господ: той ми каза, че бил объркан. Каза ми, че когато легнал с нея, тя извикала от болка и казала, че не може да го понесе. Трябвало да я обладае внимателно. Казала му още, че всяка девица кърви, когато ѝ е за първи път — тя прави малка гримаса на отвращение, на презрение. — Очевидно навремето тя е кървила. Обилно. Разказала му всичко това и го убедила, че аз не съм била девица в първата ни брачна нощ, че бракът ми с Артур е бил консумиран.

Тя седи много неподвижно, а после се разтърсва от дълбока тръпка.

— Намекнала му, че бракът му с мен е невалиден, защото съм била омъжена и споделила легло с Артур. Че пред Бога аз винаги ще бъда съпруга на Артур, а не на Хенри. И Бог няма да ни дари с дете.

Потресена съм. Гледам я вцепенено. Нямам думи да защитя тайната ни, мога само да се дивя на това безогледно разкриване на стария ни заговор.

Катерина успява да се усмихне печално на неверието ми.

— Втълпила му е, че бракът ни е против Божията воля и затова сме изгубили бебето. Казала му, че никога няма да имаме дете.

Толкова съм ужасена, че успявам само да протегна ръка към нея. Тя поема ръката ми, потупва я и я пуска.

— Да — казва замислено. — Не е ли жестока? Не е ли коварна?

А когато не отвръщам, тя казва:

— Това е сериозно. Казала му, че коремът ми се издул, но понеже нямало дете, това било знак от Бога, че никога няма и да има. Защото бракът ни бил против Божието слово. Че един мъж не бива да се жени за вдовицата на брат си, а ако го стори, бракът им ще бъде без потомство. Написано е в Библията — тя се усмихва безрадостно. — Цитирала му Левит: „Ако някой вземе братова си жена: това е гнусно; той е открил голотата на брата си, те да бъдат бездетни.“3

Напълно съм зашеметена от внезапния интерес на Ан Хейстингс към теологията. Някой я е подготвил да нашепне тези отровни думи в ухото на Хенри.

— Папата лично даде разрешение — настоявам. — Майка ви го уреди! Майка ви се погрижи разрешението да бъде осигурено, независимо дали сте споделила легло с Артур, или не. Тя се погрижи за това.

Тя кимва:

— Стори го. Но бабата на Хенри го е натъпкала със страхове. Цитираше му „Левит“, преди да се оженим. Баща му живееше в ужас, че късметът му няма да трае дълго. А сега това момиче Стафорд му завърта главата с похот, и му казва, че Божията воля е да изгубя едно бебе, а друго да изчезне от утробата ми. Тя казва, че бракът ни е прокълнат.

— Няма значение какво казва тя — бясна съм на това проклето момиче. — Брат ѝ я е отвел от двора, не е нужно да я приемате отново на служба при себе си. За Бога — тя си има съпруг! Омъжена е и не може да се освободи! Не може да се омъжи за краля! Защо да предизвиква всички тези неприятности? Не е възможно Хенри наистина да вярва, че тя е девица! Тя е била омъжвана два пъти! Луди ли са да говорят така?

Тя кимва. Тя мисли, не роптае срещу положението си, и внезапно осъзнавам, че сигурно такава жена е била майка ѝ, жена, която насред една катастрофа може да прецени шансовете си, да обмисли вероятностите и да направи план. Жена, която, когато лагерът ѝ от палатки изгаря, издига обсаден лагер от камък.

— Да, мисля, че можем да се освободим от нея — казва тя замислено. — Ще трябва да се помирим с нейния брат херцога и да го върнем в двора, твърде влиятелен е, за да ни бъде враг. Старата майка на предишния крал е мъртва, тя вече не може да уплаши Хенри. Ще трябва да накараме тези приказки да замлъкнат.

— Можем — казвам. — Ще го направим.

— Ще пишете ли на херцога? — пита тя. — Той е ваш братовчед, нали?

— Едуард е мой втори братовчед — уточнявам. — Бабите ни бяха полусестри.

Тя се усмихва:

— Маргарет, кълна се, вие сте роднина с всички.

Кимвам.

— Наистина е така. А той ще се върне. Той е предан на краля и е привързан към вас.

Тя кимва.

— Опасността, която ме заплашва, не идва от него.

— Какво имате предвид?

— Баща ми беше прочут с любовните си похождения; всички знаеха, майка ми знаеше. Но всички знаеха, че за него жените са само удоволствие, никой никога не говореше за любов — тя прави лека гримаса на отвращение, сякаш любовта между един крал към простосмъртна винаги е непочтена. — Баща ми никога не би говорил за любов на друга жена освен на съпругата си. Никой дори за миг не се съмняваше в брака му, никой дори за миг не застраши мястото на майка ми, кралица Изабела. Оженили се тайно без каквото и да е разрешение от папата — техният брак беше най-несигурното нещо на света, но никой никога не е мислил, че няма да продължи до смъртта. Баща ми е преспал с десетки други жени, може би и стотици. Но никога не каза и една любовна дума на нито една от тях. Никога не допусна някой да помисли дори и за миг, че има друга възможна съпруга за него, каквато и да е друга възможна кралица на Испания освен майка ми.

Чакам.

— Съпругът ми е човекът, който представлява опасност за мен — казва тя изнурено; лицето ѝ е твърда, прекрасна маска. — Млад глупак, разглезен глупак. Вече би трябвало да е достатъчно възрастен, за да си вземе любовница, без да се влюби. Не бива никога да позволява някой да поставя под въпрос брака ни. Не бива да си помисля дори за миг, че този брак може да бъде анулиран. Да направи това, означава да унищожи както собствения си авторитет, така и моя. Аз съм кралица на Англия. Може да има само една кралица. Може да има само един крал. Аз съм негова съпруга. И двамата сме короновани. Това не бива никога да бъде оспорвано.

— Можем да се погрижим това никога да не стигне по-далече — предлагам.

Тя поклаща глава и казва:

— Най-лошото вече е сторено. Крал, който говори за любов на която и да е друга жена, освен съпругата си, крал, който поставя под въпрос брака си, е крал, който разклаща основите на собствения си трон. Можем да попречим тези глупости да стигнат по-далече, но злото е било сторено, когато тази мисъл е влязла в глупавата му глава.

Седим мълчаливо дълги мигове, мислейки за красивата златокоса глава на Хенри.

— Той се ожени за мен по любов — отбелязва тя уморено, сякаш това е било отдавна. — Не беше уреден брак, а брак по любов.

— Това е лош прецедент — казвам аз: дъщеря от уреден брак, вдовица от уреден брак. — Ако един мъж се ожени по любов, нима мисли, че може да уреди анулиране на брака, когато вече не обича жена си?

— Той не ме ли обича вече?

Не мога да ѝ отговоря. Това е толкова болезнен въпрос за жена, която е била така дълбоко обичана от първия си, мъртъв съпруг, който никога не би легнал с друга жена и никога не би творил за любов на друга.

Поклащам глава, защото не знам. Съмнявам се, че и самият Хенри знае.

— Той е млад — казвам. — И импулсивен. И разполага с власт. Това е опасно съчетание.

Ан Хейстингс така и не се връща в двора; съпругът ѝ я изпраща в манастир. Братовчед ми Едуард Стафорд, Бъкингамският херцог, нейният брат, възвръща доброто си настроение и отново се присъединява към нас. Катерина печели Хенри отново за себе си и зачева отново — момчето, което ще докаже, че Бог се усмихва на брака им. Кралицата и аз се държим, сякаш онзи миг, в който тя осъзна, че съпругът ѝ е глупак, никога не е бил. Не заговорничим по този въпрос. Не се налага да го обсъждаме. Просто правим необходимото.