Графиня просякиня

Чужденецът

В един дъждовен ден в едно от най-модерните кафенета на Нови Орлеан се бяха събрали младежи от висшето общество на южната столица. Новините за резултата от избора на президент на Съединените щати предизвикваха разпалени разисквания и спорове.

На една маса близо до бара седяха трима души и пиеха разхладителна лимонада. Видът им издаваше, че те не познават житейските бури и неволи.

— Къде ли остана Уорънс? — попита единият от тях, в чието смугло лице и черни живи очи човек веднага разпознаваше креола.

— Ще дойде, Бауригърд, часът е едва три — отговори човекът, който стоеше срещу него, като погледна украсения си с диаманти часовник. Той беше пълна противоположност на своя събеседник. Един типичен янки.

— Любопитен съм да се запозная с него, Луис — каза третият, рус, флегматичен младеж.

— Можеш да бъдеш сигурен, че ще се запознаеш с него навреме, Макдонъл — отговори спокойно Луис.

— Вие, Бауригърд, го познавате много отдавна, струва ми се. Какво впечатление ви прави той като човек?

— Ето го и него — отговори Бауригърд усмихнат.

Залата прекосяваше висок човек, с темпераментна походка и с железни мускули, които дрехите не можеха да скрият. Високото му правилно чело беше наполовина закрито от черна коса, къса брада красеше бледото му, но красиво и благородно лице; малки, добре гледани ръце допълваха удивителното впечатление, което правеше неговата външност. Но онова, което най-вече привличаше вниманието на другите, бяха големите му черни очи.

Капитан Джордж Уорънс беше в Нови Орлеан от няколко седмици. За него се знаеше само, че е богат и че се е оттеглил от войската, за да се пресели в южните щати. Капитанът беше добре приеман в средите на младежите от висшето общество. Той минаваше за най-добрия ездач, най-сигурния стрелец и смел играч, който и при загуба, и при печалба неизменно запазваше спокойствие.

Уорънс се приближи до масата на тримата младежи.

— Добър ден, господа — каза той, като се ръкува с Луис и Бауригърд и се поклони на Макдонъл.

Бауригърд побърза да представи двамата един на друг.

— Чакаме ви с нетърпение — каза той. — Представете си, капитане, баловете на Сейнт Артай започват.

— Така, така — отвърна лениво капитанът.

— Имаш чудесен пръстен — закачи го отново Бауригърд. — Позволи ми да го разгледам.

Уорънс с безразличие измъкна пръстена от пръста си.

— Каква прелест! — извикаха едновременно Бауригърд и Макдонъл.

Единствено Луис остана спокоен. След малко каза невъзмутимо:

— Оценявам го за три хиляди долара.

— Ще ти се! — изсмя се Бауригърд. — Представи си, капитане, Луис е оценил скъпоценностите на всички дами, с които е танцувал напоследък. Когато го попитах с колко се е запознал досега, отговорът му беше: с брилянти за сто осемдесет и две хиляди шестстотин и петдесет долара.

Младежите се разсмяха. Уорънс остана сериозен.

— Значи дамите тук са богати и носят много скъпоценности — каза той.

— Това е нищо — отвърна Бауригърд. — Почакай само да посетим бала у Сейнт Артай. Ще видиш какво се нарича богатство в Нови Орлеан.

— Толкова ли е богат Сейнт Артай? — попита Макдонъл.

— Оценявам имота му на десет милиона — каза Луис хладнокръвно.

— Най-голямото му съкровище обаче е дъщеря му Луиза Сейнт Артай, най-красивата девойка в Нови Орлеан — добави Бауригърд.

В това време покрай тях мина един младеж.

— Заповядай, Дъблай, тук има още място — повика го Бауригърд.

— Благодаря, бързам — отговори младежът със студена учтивост.

— Не знам какво става с Дъблай напоследък — продължи Бауригърд. — Изглежда ми променен. Избягва ни. А по-рано не се отделяше от нас.

— Изглежда, че аз съм причината — каза усмихнат Уорънс.

— Но какво може да има той против вас? Не, това е изключено — каза поривисто Бауригърд. — Дъблай по-скоро е влюбен, защото само когато човек е влюбен, забравя добрите си приятели.

— Влюбен ли? В коя? — попита Макдонъл с любопитство.

— И слепите виждат: в Луиза Сейнт Артай — отвърна Бауригърд, като се смееше.

— Има ли някакви шансове?

— Шансове ли? Кой може да знае това? Тя се смее и шегува с него, както с целия свят. Родителите й биха били доволни, ако този Дъблай я вземе. Той е един от най-богатите и най-почтените младежи в Нови Орлеан.

Уорънс погледна часовника си.

— Трябва да вървя — каза той, като стана.

— Няма ли да дойдеш с нас утре у Сейнт Артай? — попита Бауригърд.

— Ще се радвам, ако ме представите на това семейство — отговори Уорънс учтиво.

— Разбира се. Ще се срещнем тук в шест часа.

Уорънс кимна и се отдалечи.