Графиня просякиня

Връщане в съзнание

Маршъл Бърнард беше отнесен в Ню Йорк в държавната болница. Сложиха го на легло в прохладна стая. Един болничен санитар го наглеждаше. Раната не бе дълбока, но изтичаше много кръв. След два дни борба със смъртта силната физика на този човек победи и той преодоля болестта. Една сутрин отвори очи. Когато заговори, първият му въпрос беше за смъртния му противник Норт. Поиска да узнае дали той е бил заловен. С огорчение узна, че Уилсън се е изплъзнал и че усилията да се открият следите му не са се увенчали с успех.

Норт беше изчезнал. Предполагаше се, че е свалил униформата и преоблечен е тръгнал за Европа или за друга страна.

Бърнард бе извънредно разочарован.

Скоро полковник Роджър посети болния си началник.

— Избяга този мерзавец! — промълви Бърнард. — Горката Ирма!

— Ирма ли? — попита Роджър.

— Да! Тя беше във Филаделфия. Под името Олденбург тя излизаше на сцената като добра певица и пожъна големи успехи. Колко хубаво и сладко пее тя! Видях я на сцената. Там я и намерих. Въпреки успеха си тя бе тъжна и нещастна. И този Норт също я бе намерил и я обсипваше с любовни признания.

Аз тръгнах по следите му, за да я спася. Тя бе поискала моята помощ. Но за да го заловя, тя трябваше да направи нещо, което й поръчах. Тя не го направи и затова планът ми не успя. Мошеникът държеше нейното дете.

— Малката Лидия ли?

— Да! Чрез момичето държеше във властта си и майката! Тя го остави да избяга, за да получи в замяна на това детето си. Той се отърва!

— Ами Ирма?

— Не знам къде е!

— Тя отново е беззащитна. Той може да продължи да я преследва и да й причини зло.

— Не! Тя има един защитник. Един млад човек, който се грижи за нея и е неин импресарио. Онзи, който й е помогнал да избяга от лудницата.

— Вярвате ли, че той е останал с нея в Гардънфийлд?

— Да. Когато лежах в безсъзнание, Гулд е успял да избяга с онази зловеща жена. Тя е толкова опасна, колкото и той!

— Ако само можех да зная къде се намира сега Ирма с детето си! — въздъхна Роджър.

— Норт едва ли ще е далече от нея.

— Да! В Америка има толкова много места, където може да се скрие злодеят и да подмами жертвата си.

— Особено такъв хитър човек, какъвто е Норт!

— Да оставим настрана Ууд, но този Гулд бе съумял да спечели благоволението на Вандербилд до такава степен, че той гарантира за него.

— Много е възможно в Нови Орлеан наистина да съществува някой полковник Уилсън, когото Вандербилд познава — каза Роджър.

— Да! Такъв ловък разбойник като Норт, използвайки приликата си с този полковник, може лесно да заблуди Вандербилд и всеки друг.

— Днес тръгваме за Гардънфийлд — каза Роджър.

— Днес? — попита Бърнард.

— Да! Не мога да оставя Ирма и детето й без защита.

Роджър замина.

Мисълта за Ирма го привличаше неудържимо към мястото, където предполагаше, че е тя. Знаеше, че тя го обича, и не се лъжеше в своите предположения, Фриц Шелер въпреки добрата си воля не можеше да защити сам Ирма.

Когато стигна в странноприемницата в Гардънфийлд, той разпита подробно съдържателя. Той извика Джим. Слугата обясни, че жената е пътувала със собствения си екипаж и че с нея имало само един човек.

— Къде замина тя? — попита нетърпеливо Роджър.

— Чух, че се кани да замине на юг — отвърна Джим.

— Каза ли, че ще пътува с влак?

— Не зная, г-н полковник. Говореше със своя човек много тихо. Тръгнаха с файтон. Мисля, че има за цел да отиде в Колумбия!

— После нищо ли не си чул за нея?

— Не!

Роджър взе бързо решение. Той напусна хана и замина с влак за Колумбия. Вярваше, че там ще намери Ирма По време на пътуването си той разпитваше и за Уилсън. Намери човек, който му каза, че е видял някакъв полковник в червена униформа в един от вагоните.

Това съобщение беше важно за Роджър.

На втория ден от пътуването във вагона влязоха двама пътници, които приличаха на земевладелци.

Отначало Роджър, потънал в мислите си, не им обърна внимание, но разговорът им го заинтригува.

— Върмънт си продаде имението — каза единият.

— Ха-ха! — засмя се другият. — Кой го купи?

— Не знам, но зная, че Върмънт е получил голяма сума.

— Най-после се избави от тайната, която витае около този чифлик.

— Каква е тя?

— Върмънт се бе оженил, но скоро жена му изчезна безследно. Една негърка от фермата разказала някому, че Върмънт довел в дома си чужда жена и нейното присъствие накарало законната му съпруга да се хвърли в кладенеца близо до фермата.

— Не извадиха ли трупа на нещастницата?

— Казват, че кладенецът бил много дълбок. Върмънт не се разтъжил много за нея. Но не можел повече да понася фермата. Казват, че нощно време умрялата се явявала със свещ в ръка и това много тревожело Върмънт. Първа я видяла същата негърка слугиня, Върмънт убил негърката, защото му припомнила за лейди Елен.

— Оттогава насам фермата стои необитаема!

— Но земята е плодородна!

— Новият притежател живее ли вече в имението?

— Не знам. Във всеки случай странно е, че един сърдечен и решителен човек като Върмънт не може да понася тази ферма.

— Суеверия!

— Извинете, господа — намеси се в разговора Роджър, — къде мога да намеря тази ферма?

Двамата американци нямаха желание да влизат в разговор с непознат човек и му отговориха уклончиво. Той не можа да научи много от тях. Те слязоха на най-близката станция.

Роджър погледна навън и видя, че мъжете не останаха на гарата, а се качиха в друг вагон на същия влак.

Мислейки непрекъснато за Ирма, той пристигна в Колумбия, където установи, че никаква певица не е посещавала града.

Не му оставаше нищо друго, освен да продължи да търси.