Графиня просякиня

Разбойникът

И вътрешният, и външният облик на Норт го определяха като представител на една категория хора, които във всички свои деяния и помисли забравят, че трудът е в основата на живота, на човешкото съществуване.

Той се страхуваше за бъдещето си. И като се безпокоеше, че може би няма да има достатъчно средства, за да води разточителен и охолен живот, както беше свикнал, не му идваше наум мисълта, че след като безделието не може да го направи богат, има само един изход, едно спасение да живее, макар и скромно.

Но Норт не мислеше така. Поради възпитанието, традициите, миналото и разни други причини той си бе създал друг мироглед — да граби, да използва своята сила, умения, знания, находчивост, за да ограбва плодовете на чуждия труд, без да вложи най-малкото усилие в него.

Убийството на Шмит той извърши, воден от тези подбуди, но то беше само началото. Сега идваше ред на постоянното, на навика.

За него не съществуваше скромният, добродетелен начин на живот. Отдалечаването от труда дава път на алчността.

Норт беше алчен. Алчността му стигаше до ужасяващи, свирепи размери.

Едно само му липсваше — възможността да изповяда открито тази алчност.

Немалка вина за този начин на живот, за тези му възгледи имаха и жените. Жените — със своето кокетство, със своята повърхностност, караща ги да търсят не добри и трудолюбиви, а само красиви и външно привлекателни мъже.

Това лошо влияние на женския нагон е по-разрушително от много други мъжки слабости и мъчно може да се прости.

Такъв беше Норт. Красотата го заслепяваше. Достоевски казва, че тя ще спаси света, но когато е одухотворена от нравствеността.

А Норт се самозабравяше. От случаен убиец, крадец, прелъстител, картоиграч той ставаше все по-опасен. Това го доведе в пряк допир с полските разбойници по пътищата. От тяхна жертва той се превърна в техен водач.

Стана разбойник като тях.

Тежко на този, който отсега нататък щеше да попадне на пътя му.