Графиня просякиня

Норт

Норт не излъга, когато каза, че кръвта спира във вените му. Шелер беше стегнал здраво въжетата, защото престъпникът беше много силен. Ако имаше време, щеше да ги провери още веднъж, но той бързаше да догони Ирма. Нещо му подсказваше, че с нея се е случило някакво нещастие. Шелер трябваше да побърза, ако не искаше да закъснее с помощта си. Тежките му стъпки и честите подвиквания ставаха все по-слаби, докато най-после престанаха да се чуват.

Норт остана сам. Единствената мисъл, която го занимаваше сега, беше как да избяга. Положението му беше доста сериозно. Лежеше с лице към палубата с вързани ръце и крака. Отначало не вярваше, че ще може да се освободи. Но когато призракът на бесилката застана заплашително пред очите му, той започна да прави отчаяни опити да разхлаби въжетата — напрягаше мускулите на ръцете и краката си, но напразно. Възлите като че ли се затягаха още повече. Цялото тяло го болеше. Въпреки това мисълта му работеше трескаво. Шелер можеше скоро да се върне. Навярно той знаеше, че е определена голяма парична награда за залавянето на Норт. Ако го предадеше, той можеше да бъде назначен на държавна служба, а какво повече можеше да желае бившият бръснарски калфа! Норт би му заплатил десеторно цената за свободата си, но беше крайно рисковано да издаде, че носи такава голяма сума в себе си. Честният Шелер нямаше да се поколебае да го предаде на полицията… Изведнъж му дойде наум, че полковник Роджър и неговите хора са наблизо и че всеки момент можеха да се появят. Пот изби по челото му при мисълта, че може да попадне в ръцете им. Започна отново да движи изтръпналите си крайници. При тези усилия Норт успя да достигне краката си с ръце. Можеше да тържествува, защото беше намерил начин да се освободи. С върховно усилие трябваше да държи краката си в това положение и да се опита да ги развърже. Наистина не беше лесно, но Норт знаеше, че от това зависеше животът му. Пръстите му работеха бавно, толкова позволяваха силите му. Най-после няколко възела поддадоха. Норт спря, за да се посъвземе. Изведнъж се напрегна, защото чу виковете на Шелер. Пазачът му се връщаше. Окървавените пръсти на Норт подновиха усилията си. Дали мъчителните му опити нямаше да бъдат напразни? Гласът се чуваше все по-близо, след това заглъхна, но все пак се чуваше. Шелер търсеше Ирма наоколо. Тези викове действаха на Норт стимулиращо: той не прекратяваше усилията си да се освободи. Най-после… краката му бяха свободни. Норт не си позволи повече от две-три минути почивка. Опита се да стане и след няколко несполучливи опита да се задържи върху изтръпналите си крака успя. Норт въздъхна дълбоко, вече можеше да напусне параходчето, но дали на сушата щеше да намери начин да развърже ръцете си, които ужасно го боляха. Спомни си, че в кабината беше видял остро трионче, опряно до стената. За щастие вратата не беше затворена, но и гласът на Шелер отново се чу отблизо. Пленникът положи големи усилия да достигне триончето и да го закрепи така, че да може да среже въжетата. Най-после успя — и ръцете му бяха свободни!

— Свободен съм! — радостно извика той. — Сега могат да дойдат!

Извади от джоба си малко ножче и с него отряза и последното въженце, което все още стягаше китката на едната му ръка. Кръвта вече течеше свободно във вените му.

Гласът на Шелер не се чуваше.

Тъкмо Норт мислеше в каква посока да тръгне, за да избегне срещата с него, видя Шелер да се приближава. Той разбра, че не можеше да избяга, защото краката все още го боляха. На успех в един двубой също не можеше да разчита — не усещаше сили в ръцете си. Огледа се нерешително и накуцвайки, тръгна към машинното отделение. Завъртя кормилото и вдигна пара, след това започна да хвърля въглища в пещта. Параходчето бавно пое към средата на реката.

Шелер беше на няколко крачки от брега и като видя дима и искрите, остана на мястото си като втрещен.

След минута той се затича към брега, като викаше с цяло гърло, но пристигна много късно.

— Сбогом, приятелче! — разнесе се подигравателният глас на Норт. — Параходите все още не пътуват по суша. Може да се опиташ да поплуваш, но мисля, че е по-добре да не се срещаме никога, защото това ще ти струва живота.

Шелер не изпитваше желание да се изкъпе отново. Чувстваше се много уморен от търсенето в гората. Той само измърмори няколко проклятия и легна да си почине и да обмисли положението.

На отсрещния бряг на реката, под сянката на дърветата стояха двама конника с плувнали в пяна коне. Те следяха внимателно приближаването на параходчето към брега. Това бяха Роджър и Сам, които малко преди това бяха решили да преплуват реката.

— Това е самото провидение! — извика Роджър. — Убиецът бяга, но идва право в ръцете ни.

— Ще го хванем, маса — зарадва се Сам. — О, маса, вие ще станете много известен, след като го заловите!

Лицето на Роджър запази сериозното си изражение. Образът на Ирма беше пред очите му и сърцето му се сви болезнено. Какво ли беше станало с нея?

Роджър заповяда на Сам да приготви оръжието си и белезниците. След като изпълни заповедта, Сам скри конете, за да не ги види Норт.

Двамата се отправиха към реката. Не се наложи да чакат дълго — скоро параходчето спря до брега.

Норт скочи на земята. Не очакваше опасността и тръгна спокойно към гората. Изведнъж чу отпред и отзад силни викове:

— Стой!

Веднага спря изплашен, защото не беше въоръжен.