Графиня просякиня

Последният концерт на красивата и недостъпна певица

На другата утрин агентът Моргън се представи на Ирма, за да приеме някои разпореждания.

— Колко концерта още ще имаме в Синсинати? — попита Ирма, докато американецът нервно чукаше с пръсти по масата.

— Само един — отговори Моргън. — Получихме много други ангажименти и предложения.

— В такъв случай това е последната вечер, в която ще пея — каза твърдо Ирма.

Агентът трепна.

— Последна вечер ли? Да не се шегувате? Защо се отказвате от един богат източник на средства?

— Моето решение е безвъзвратно — каза Ирма. — Една лична и неотложна работа изисква цялата ми енергия и внимание, както и цялото време, с което разполагам.

— Мога ли да ви поздравя? — попита живо Моргън, мислейки, че се касае за женитба.

— Лъжете се в предположенията си — уточни Ирма, като се изчерви. — Едно голямо и неотменимо задължение налага присъствието ми на друго място.

— Е, добре, както желаете — заключи агентът. — Полага ви се възнаграждение, от приблизително 150 000 долара и тази сума ще вложа при един банкер в града.

— Но това е огромна сума!

— О, вие бихте я увеличили стократно, ако се съгласите да продължите концертите си — каза Моргън горчиво. — Вашата популярност расте с бързината на светкавица. Хората се бият за билети.

Но Ирма не го слушаше вече. Тя винаги можеше да излезе на сцената, като намереше Лидия, и да си изкарва прехраната с пеене, за да осигури себе си и бъдещето на своето дете.

— И така, днес ще пея за последен път — повтори тя на агента.

— Щом не желаете повече, добре — отговори той. — Аз разгласих, че това е последният концерт в Синсинати, и залата сигурно ще бъде препълнена.

Щом агентът си замина, веднага се показа къдравата глава на Юнона.

— Ела — повика я Ирма, — вече съм сама. Виждала ли си пак слугата на Норт?

— Юнона още веднъж го видя. Проклетият черноок, изглежда да е много зле.

Ирма въздъхна леко. Тя помисли, че Норт се е разделил завинаги със своя слуга, защото иначе не можеше да си обясни бедственото положение на метиса.

— Само да не ни е видял — каза тя печално. — Ако наистина е така, лесно ще се избавим от преследванията на нашите гонители, понеже още сега ще напуснем Синсинати. Аз отивам да търся детето си.

— О, това е добре! — извика Юнона радостно. — Юнона пак може да тича из гората, да търси детето на мисис. Това е много хубаво, отколкото да седим тук, в града.

— Добре тогава, започни да приготвяш куфарите — каза Ирма. — Ще отидем най-напред в Колумбия, където ще наредя да търсят навсякъде, да проверят всяко изгубено дете. Може би господ ще се съжали.

Времето за приготовление отне малко време. Същата вечер, прощалната, Ирма облече най-хубавата си рокля от коприна. Тя прилепваше идеално по талията й и чудесно подчертаваше прелестните форми на тялото й.

Огледалото отразяваше цялото изящество на нейната стройна и благородна фигура. Но Ирма не се любуваше много на себе си. Тя бе печална. Пред нея се откриваше нов път на страдания и мъки.

Тя си спомни появата си в шантана, където бе изпила до дъно горчивата чаша на унижението. Дори и тук, където беше известна като голяма певица, не бе избавена от неприятности. Случката в индийската къща бе ясно доказателство за това.

При все че Ирма отблъскваше упорито букетите и другите подаръци, те й се поднасяха с грамади. Юнона от своя страна хвалеше своята господарка и разказваше за нея какви ли не легенди. Само чрез тези хвалби и примиреното си поведение Ирма обезкуражаваше клеветниците си. Тя не носеше никакво украшение или скъпоценност по себе си. Каква полза от украшения, когато душата й бе тъжна. Нейната красота й бе достатъчна. С нея тя навсякъде бе приемана радушно и с удоволствие. Отбягваше накитите и в противовес на другите певици се появяваше на сцената само с една роза на гърдите.

Юнона прекъсна размишленията й, като съобщи, че някакъв слуга чака с голям букет в другата стая.

Певицата отначало искаше да откаже да го приеме, както правеше винаги преди концерт, тъй като това я притесняваше и й пречеше да се съсредоточи върху музиката, но сега забеляза прикрепената към букета визитна картичка, която и беше предадена заедно с едно писмо, върху което тя прочете името: „Робърт Уинслоу“.

Ирма почувства, че за него е длъжна да направи едно изключение. Отиде лично в предната стая и прие букета с няколко думи на благодарност. Това бе една голяма китка от екзотични цветя, произведени с голям труд на чужда земя, отраснали с голям риск на чужда почва, които пръскаха чудесен аромат около себе си.

Певицата отвори писмото и прочете:

Ирма бе дълбоко трогната от тези няколко реда, които показваха благородния характер на автора им. Тя взе букета и намери в средата му, забодена в едно цвете, малка блестяща игла за коса. Това беше антика, украсена с блестящи камъни — произведение на изкуството на старите индийски майстори. Ирма я отвори предпазливо и я забоде в гъстата си коса. След това написа едно кратко благодарствено писмо и го прати по Юнона в индийската къща.

Негърката се върна след няколко минути и веднага донесе на господарката си широката мантия, за да я приготви за път. Файтонът чакаше долу, пред вратата.

Голямата концертна зала беше задръстена от посетите ли, когато Ирма се появи на сцената с букет в ръка и изпя една тъжна песен. Гласът й никога не бе звънял така хубаво, както тази вечер. Това потвърдиха и бурните ръкопляскания, които избухнаха след това.

Тя се канеше да благодари за приветствията и очите й се насочиха към ложата, където обикновено седеше мистър Уинслоу. Той беше там, но сам. Братовчед му не го придружаваше.

Робърт Уинслоу трепна, когато видя Ирма с букета в ръце и иглата, която блестеше в косата й. Тя погледна случайно в неговата ложа. По устните му се отразяваше меланхолична усмивка, а очите му гледаха неподвижно тази, която ентусиазираната публика аплодираше.

Ирма беше трогната дълбоко и така напусна сцената. Тя не обърна внимание на множеството, което се трупаше около колата й и я аплодираше. Мислите й летяха към онзи мълчалив мъж, който не бе получил щастието, което му бе отредено, понеже бе изгубил съпругата си, преди да я притежава.

Ирма приличаше на нея. Тази мисъл породи дълбоко състрадание в нейното чувствително сърце. Защо съдбата не бе подарила малко щастие на този добър и благороден човек!

Немилостивата съдба го беше сразила и захвърлила сам в света, с незаздравяла рана в душата.

С тези тежки мисли в главата Ирма неусетно стигна до жилището си, придружена от Юнона. Тя се изкачи по стълбите и се отправи към своята стая. Тук натопи грижливо букета в една ваза и сне иглата от главата си. Сега можеше да разгледа подробно малката скъпоценност, която я заинтересува много с чудноватата си форма, наподобяваща магическо око. След това я сложи в една кутийка и я прибра в куфара си.

Ирма не мигна почти през цялата нощ. Сънят все не идваше. Заспа едва на разсъмване. Щом затвореше очи, пред нея се явяваше сериозното лице на Уинслоу. То я гледаше с големите си, печални очи наскърбено, но и със съчувствие.