Графиня просякиня

Милостивата прелъстителка

Да се върнем пак към двойката Норт — Мерседес, която оставихме в Джорджтаун. Бяха изминали няколко дни от комедията на отчаянието, която хубавата прелъстителка толкова сполучливо разигра в салона на хотела. Грант нямаше вече мира, още повече че не можеше да види предмета на своята любов. Мерседес в съгласие със своя съучастник не напускаше стаята, за да разпали още повече страстта на влюбения мъж. И тя постигна напълно целта си, защото един ден по време на обяда показа на Норт едно писмо, което Грант й беше изпратил чрез свой доверен келнер. Писмото имаше следното съдържание:

— Това е повече, отколкото очаквах — каза Норт, след като прочете писмото. — Сега знаеш какво трябва да правиш.

Мерседес отговори тутакси на паметния обожател, като му определи среща в същия салон, в който той й бе изповядал увлечението си.

Уреченият час наближи. Мерседес беше необикновено весела. На излизане от стаята тя се обърна още веднъж и каза:

— Бъди спокоен, Артур, след няколко дни ще имаш удоволствието да преследваш „избягалата си жена“.

Норт не можа да сдържи смеха си. Той също искаше да й подхвърли няколко шеговити думи, но Мерседес бързо изчезна. Грант я очакваше със свито сърце. Най-после я съзря и сърцето му се сви още по-болезнено. Към него идваше една измъчена жена, чийто страдалчески поглед бе отправен към земята.

— Какво се е случило? — попита Грант.

— Дойдох да си взема сбогом — отговори Мерседес с изгаснал глас. — Животът вече няма никаква стойност за мене. Не искам да живея повече.

— Не, скъпа — извика разчувстван Грант, — ти ще живееш за мене. При мен сърцето ти ще намери желаното спокойствие.

Секретарят загуби всякаква власт над себе си, притегли пленителната жена в обятията си и започна да покрива устните й с пламенни целувки.

— Мерседес, любов моя — промълви той страстно, — кажи, че ме обичаш. Кажи ми, че си моя, моя завинаги.

— Да, обичам те, Грант — прошепна едва чуто Мерседес. — Обичам те отдавна, но мъжът ми… ах, ти не го познаваш. Той е страшен, когато се разсърди.

Грант я прегърна със страстен порив, сякаш искаше да я задържи завинаги при себе си.

— Вдругиден заминаваме — промълви младата жена. — Имаме имение в Мексико, което се охранява от предани на мъжа ми хора. Стигнем ли веднъж там, ти никога вече няма да ме видиш, любими.

— Но ти няма да отидеш с него! — извика Грант решително. — Аз ще избягам с тебе.

— Не, няма да направиш това — прошепна красивата изкусителка. — Помисли за положението, което заемаш. Мъжът ми ще те издаде и ти ще се компрометираш окончателно.

Грант размисли за миг. Лицето му изведнъж се проясни и той каза:

— Има едно средство да излезем от това заплетено положение. Пиши на мъжа си, че си решила да се самоубиеш. Утре вечер ще напуснеш тайно хотела. Аз ще те чакам с един файтон, който ще ни отведе на гарата. Имам чифлик на няколко мили от града. Ще те заведа там и още същата вечер ще се върна в града. После ще намерят шапката ти на брега на реката и всички ще повярват, че си потърсила смъртта във водата. А пък аз, щастливецът, ще дойда в обятията ти, щом мъжът ти си замине. Когато бъде вече в Мексико, ще се венчаем тайно, а след неговата смърт ще те обявя пред света за своя съпруга.

Мерседес се хвърли с радостен вик на шията на Грант и почти го задуши с пламенните си целувки.

— Имам доверие в тебе, любими — каза тя с пленителен глас. — Чувствам, че намеренията ти са благородни. Вземи ме! Аз съм твоя!

Норт беше повече от доволен, като узна резултата от срещата.

— И аз не стоях със скръстени ръце — каза той. — През време на любовната ти среща узнах, че преди няколко дни Грант е получил голяма сума пари. Той ги носел винаги в себе си, така че работата е наред.

— А къде мислиш да ни хванеш в „бягство“? — попита, смеейки се, Мерседес.

— Недалече от мястото, дето взехме файтона за Джорджтаун — отговори твърдо Норт.