Графиня просякиня

Имението на Линкълн

Роджър и Бърнард се връщаха от Йорк без резултат.

— Съжалявам само за Ирма — отбеляза Роджър.

— Но Астрела ни избяга.

— Да, но ще я търсим. И ще я намерим. Тогава възелът ще се развърже и ние ще постигнем успех.

Те бяха достигнали до една уединена кръчма сред полето.

— Струва ми се, че е ферма — каза Роджър.

Като доближиха и огледаха по-добре мястото, видяха, че е добре уредено и богато имение. Зад кръчмата започваше плантацията. Една алея се простираше надлъж и на нейния край се издигаше спретнато здание.

— Не познавате ли богатия Линкълн? — запита един от работниците, пред които се бяха спрели двамата ездачи. — Това е неговата ферма.

— Можем ли да се надяваме на подслон? — попита Бърнард.

— Вярвам, че Линкълн ще ви го даде — каза работникът.

В това време се чу жален женски вик. Роджър трепна.

— Какво става? — попита той работниците.

— Не ни влиза в работата — отговориха двамата.

Роджър се отправи към обора, откъдето виковете вече се чуваха все по-ясни.

— Не се вижда никакъв човек — каза Бърнард.

Вместо да отговори, Роджър върза коня си за вратата на обора. Той бързо влезе вътре. Пред него се разкри страшна картина. Плантаторът удряше безмилостно с камшик една добре облечена жена, коленичила пред него.

— Стойте! — извика Бърнард.

В това време Роджър се доближи до плантатора. Битата жена почувства лъча на милостта и с благодарност погледна хубавия Роджър. Линкълн обаче извика:

— Как смеете да влизате в къщата ми? Ще ви изгоня ей сега.

— Не смеете. Аз съм Роджър, началник на нюйоркската полиция.

— Малко искам да знам — отвърна Линкълн, — аз тук съм у дома си.

И той вдигна отново камшик срещу жената. Тогава Роджър се разяри. Той се допря лице до лице с плантатора и му кресна:

— Ако не престанете да биете, ще ви сваля на земята.

Хариета, жената на Линкълн, избяга, а Роджър отне камшика от ръцете му, като му каза по-спокойно:

— Кажете защо я биете?

— Защото отказва да ми даде вино и защото не ме обича вече.

— Добре, но така, както я биете, тя никога няма да може да ви обикне.

В това време Хариета се показа на вратата и каза, като сочеше Линкълн:

— Целият свят го нарича „човека с тигровото сърце“. Отдавна бих избягала от него, ако знаех къде бих могла да отида.

— Тя ме излъга! — каза Линкълн.

— Когато се напие, винаги се отнася така с мене.

Сълзи валяха по бузите на измъчваната жена.

Плантаторът започна да се смее.

— Смилете се над нея! — строго каза Бърнард.

В това време Хариета каза на Роджър:

— Да излезем оттук. Страх ме е от този звяр.

— Бъдете спокойна, вие сте под моята защита.

Роджър извика Хариета. Когато Бърнард остана сам с плантатора, той му се оплака, че жена му не му дава вино и крие от него ключа от избата, защото се страхува, когато той пие, и че това е в негова полза.

Пияният плантатор започна да се успокоява. Постепенно той се вразуми и най-после предложи гостоприемството си на двамата полицаи. Тогава Бърнард го запита не е ли идвала при него жената със синия воал.

— Не, милорд, не познавам такава жена.

В другата стая Хариета, обзета от гореща благодарност и внезапна любов към Роджър, целуваше ръцете на своя спасител.

— Какво правите, миледи? — каза той поласкан и кротко я отстрани.

— Избавете ме! Спасете ме! — молеше се тя. — Тук ще умра. Мразя този мъчител.

— Бъдете търпелива, може би мъжът ви ще се поправи — утешаваше я той.

— Никога!

— Но вие сте венчани с Линкълн и аз не мога да направя нищо за вас — каза Роджър, макар и обзет от горещо съчувствие към жената.

— Аз трябва да се разведа с него.

В това време Бърнард отвори вратата и каза:

— Мистър Роджър, мистър Линкълн се успокои.

— Сега можете да заведете съпругата му при него.

— Не ме оставяйте на него! — извика Хариета и се хвана здраво за Роджър.

Роджър заведе Хариета при Линкълн и каза:

— Приемете я с любов и човешка обич. Само така ще спечелите обичта и сърцето й. Вярвам, че ще се помирите.

След това двамата полицаи дадоха конете си на един слуга и отидоха да си отпочинат в посочената стая.