Графиня просякиня

Под влиянието на демоничната сила

Когато се разиграваха тези събития в плантацията на Лонг, Норт продължаваше да седи в килията си в затвора на Монтгомъри. Не можеше да се каже, че беше в добро разположение на духа, макар че продължаваше да вярва в щастливата си звезда. Надяваше се да избяга при пътуването до Ню Йорк. Случайността обаче му помогна да осъществи намерението си много по-рано.

Старият надзирател имаше две дъщери, Нели и Лусия. Те бяха млади, хубави девойки, които страдаха от самотата, която ги заобикаляше. Нищо чудно, че вестта за новия арестант веднага ги заинтересува, особено по-голямата — Нели, която започна да дебне благоприятен случай, за да види големия престъпник, за когото баща им не пестеше приказките си. Тя използва следобедния сън на стария надзирател и се отправи към килията на Норт. Той тъкмо беше втренчил погледа си в прозорчето на вратата, когато на него се появи едно открито моминско лице. Норт стана машинално от леглото и тръгна към двете черни очи, които го гледаха състрадателно. Приближи се до прозорчето, но красивото лице мигновено изчезна.

Нели се върна при сестра си.

— Видя ли го? — попита Лусия заинтригувано.

— Да — отговори Нели замечтана.

— Не се ли изплаши от неговия демонски поглед? Такъв поне ми се стори той на мен, когато го зърнах в деня на довеждането му.

— Не видях нищо демонско в този човек. Напротив, той е един извънредно красив мъж. Може и да не е виновен, а да е несправедливо обвинен. Това често се случва…

От този ден Нели стана неспокойна. Затворникът не излизаше от ума й. Но и Норт непрестанно мислеше за младото момиче. Неговото опитно око бе разбрало още с първия си поглед, че имаше работа с едно невинно и най-важното неопитно момиче, което не беше трудно да измами.

И скоро му се удаде благоприятен случай за това. Старият надзирател, бащата на девойките, се разболя. Грижата за затворниците той предостави на дъщерите си, като им даде подробни наставления как и кога да им поднасят храна и други такива. Разбира се, Нели веднага си присвои правото единствено тя да носи храна на Норт. Първия ден тя пристъпи плахо и отвори бързо прозорчето. Протегна ръка, за да подаде прибора, но едва не извика от уплаха или по-скоро от вълнение. Жива червенина покри страните й, защото почувства две горещи устни върху ръката си. Това бе началото на малка драма, която се разигра между стените на стария затвор и накрая остави едно разбито моминство и покрусено бащино сърце.

След тази среща Норт скрои своя план. На втория ден той не се докосна до яденето. Нели много се изненада, когато отиде да прибере приборите и намери всичко непокътнато.

— Но вие нищо не сте яли?

— Чувствам се болен — отвърна Норт уморено.

— Тогава да известя лекаря — предложи момичето и гласът и леко потрепери.

— Не, мис, оставете — каза затворникът. — Лекарят с нищо не може да ми помогне, защото болестта гризе сърцето ми…

Нели го гледаше с недоумение.

— В какво ви обвиняват? — попита тя наивно.

Норт усети жива радост, като видя, че младото момиче не беше чуло нищо за неговите престъпления.

— Не питайте, мис! — промълви той. — Каква полза, ако кажа, че съм невинен! И без това няма да ми повярвате!

— Как, невинен ли сте? — извика Нели с искрено съчувствие.

— Да, невинен съм — отговори Норт печално. — Не съм аз първият, който е бил арестуван по фалшиви подозрения.

— О, това е страшно! — почти изплака младото момиче.

— Всички доказателства говорят против мен и аз нямам възможност да се боря против страшните обвинения, които са се струпали върху мен.

Нели искаше да отговори нещо, но в този момент се чуха стъпки, затова побърза да се отстрани от вратата на килията. Все пак успя да прошепне на Норт:

— Чувам, че някои идва. Утре ще дойда пак!

Норт се усмихна. Той започна отново да си връща самоувереността.

— Ако говоря с това момиче по-често, то ще ми подари най-скъпото на земята — свободата!

Той си спомни за силата на погледа си — оная непобедима сила, на която не можеше да устои нито една жена.

Беше следобед, когато хубавото лице на Нели се показа на прозорчето. Норт остана на мястото си.

— Мистър Норт — извика тя. Гласът й леко потреперваше и издаваше чувствата, които вече вълнуваха непорочната й душа. Норт стана бавно и се приближи към вратата.

— Какво ви е днес? Положението ви да не се е влошило?

— Не, нищо подобно — отговори престъпникът, — но вашето присъствие ме измъчва. По-добре ще бъде, ако не идвате вече при мен!

Големите очи на момичето се наляха със сълзи.

— Да не идвам ли? Да не съм ви обидила с нещо?

— Не, не сте…

Нели искаше да се отдалечи, но един магьоснически поглед бе прикован върху нея и тя не можеше да се помръдне от мястото си.

— Не се ли сещате защо толкова трудно понасям присъствието ви?

Момичето поклати глава.

— Защо ме принуждавате да говоря? Е, добре тогава, измъчвам се, защото ви обичам. Сърцето ми ви принадлежи още от деня, в който ви видях за първи път. Но на какво мога да се надявам аз, бедният затворник, върху когото тежи едно ужасно подозрение.

Нели изстена глухо и се отдръпна от прозорчето. След малко се върна. Ако можеше, би се хвърлила в обятията на този красив мъж…

— Не — прошепна тя, — не вярвам, че сте виновен. И аз ви обичам. Вие сте добър и благороден!

Норт хвана нежно ръката й и я покри с пламенни целувки.

— Ангел мой! — промълви той страстно. — Кажете ми, че ще ме обичате и че ще бъдете вечно моя.

— До гроб! — изплака девойката с треперещ от вълнение глас. — Няма ли никакъв начин да докажете невинността си?

— Веригата от подозрения се е затворила толкова плътно около мен, че загубих всяка надежда за избавление.

— Навярно ще бъдете осъден на доживотен затвор?

— Не, по-лошо — на смърт.

Нели пребледня. Норт продължи:

— Да, със смърт ще трябва да изкупя приписваната ми вина.

— Ще ви последвам, любими, защото ми се струва, че няма да мога да живея без вас.

— Не, не мога да приема тази жертва, мила!

— И няма ли никакво средство за избавление? — попита момичето отчаяно.

— О, ако можех да избягам — произнесе Норт с глас, на който всеки артист би завидял, — ще ми бъде лесно да докажа невинността си…

Очите на Нели се разшириха и изпълниха с решителност. В този момент тя беше готова на всичко, само да може да спаси любимия мъж.

— Аз ще ви помогна, Артур! — каза тя твърдо.

След този разговор събитията в затвора се развиха много по-бързо, отколкото Норт очакваше. След един несполучлив опит за бягство той се върна в килията си отчаян и дори започна да се съмнява, че младото момиче ще му помогне. Сънищата му станаха неспокойни. В тях всяка нощ започнаха да дефилират сенките на неговите жертви, Ирма и Мери бяха постоянни гостенки около леглото му, а очите на Мануелита се впиваха в него, сякаш искаха да пробият душата му.

Междувременно пристигнаха от Ню Йорк двама полицаи, които трябваше да отведат Норт. Той изпадна в ужас пред невъзможността да намери начин да избяга. Най-после в неговия измъчен от мисли и безсъние мозък се породи нов план, който той не закъсня да сподели с Нели. Когато старият тъмничар му донесе храната, го завари да лежи безучастен в леглото.

— Какво ви е? — попита той обезпокоен.

— Болен съм — отговори Норт с изнемощял глас. — Моля ви, изпратете ми доктора!

Старецът се отдалечи, мърморейки си нещо. Той беше недоволен от този обрат, защото се надяваше скоро да се отърве от опасния престъпник.

След малко докторът дойде в килията на Норт, който трепереше от страх, защото от този момент зависеше дали ще остане още няколко дни в ареста, или ще бъде изпратен в Ню Йорк…

Тъмничарят се върна ядосан в дома си. Дъщерите му го чакаха с нетърпение, защото и двете бяха посветени в играта на престъпника. Нели подготвяше ново бягство, а Лусия помагаше на сестра си.

— Замина ли арестантът, татко? — попита невинно Лусия.

— Не, трябва да остане още два дни тук — отговори старецът неохотно. — Тъкмо се бях зарадвал, че ще се избавя от него, а той взе, че се разболя. Това просто ме отчайва.

След като баща им се прибра в стаята си, Нели прегърна сестра си и промълви:

— Ах, дано успеем този път!

Лусия не отговори нищо, само притисна към себе си своята страдаща сестра. Тя с нищо не даде да се разбере, че изпитваше ужас пред мисълта за близката нерадостна участ на сестра си, която можеше да бъде подведена под отговорност за съучастие.

Когато на следващия ден бащата занесе вечерята на Норт, с радост забеляза, че арестантът беше станал от леглото си.

— Добре ли се чувствате сега?

— Да, чувствам се добре — отговори Норт, като пое храната. Тежките стъпки на стареца отекнаха по каменния коридор и скоро в затвора настана тишина.

Норт чакаше нетърпеливо. Той се разхождаше тихо нагоре-надолу из килията си и се вслушваше в най-малкия шум. Най-после вратата скръцна полека и Нели се промъкна като сянка вътре. Престъпникът притегли младото момиче към себе си и обсипа лицето му с целувки.

— Тази нощ ще бъдете свободен, любими! — промълви Нели, упоена от страст. — Ето, това е за вас!

Тя му подаде малък вързоп, в който имаше шапка и пелерина, принадлежащи на баща й. Арестантът можеше да напусне затвора само преоблечен като баща им, в това бяха се убедили тя и сестра й след дълги размишления. Норт отчасти бе посветен в техния план. Сега, когато видя дрехите, той отново придоби решителност и смелост.

— Не искате ли да дойдете с мен?

— Не, сега не — отговори Нели. — Искам да знам, че се намирате на сигурно място. Вие ще ми пишете и аз ще дойда. Вярвам, че върху мен няма да падне никакво подозрение, защото всички ще мислят, че вашите приятели са ви помогнали.

— Веднага ли да бягам или по-късно?

— Веднага — отговори момичето. — По-късно часовите биха се усъмнили, защото баща ми си ляга рано.

Двамата напуснаха килията, като не забравиха да заключат вратата. Те се промъкнаха през слабо осветения коридор толкова тихо, сякаш бяха движени от невидима сила. Изведнъж Нели се спря като закована на мястото си.

— Това е баща ми, излиза от дома — прошепна тя и притегли Норт зад един стълб. Старецът мина покрай тях, без да ги забележи.

Бегълците побързаха да се отдалечат и бяха близо до вратата на жилището на тъмничаря, когато отново се чуха стъпки. Беше старецът, който се връщаше. Нели бързо отвори вратата и бутна Норт вътре. След това го скри в гардероба. Тя направи това тъкмо навреме, защото в следващия момент баща й влезе в съседната стая.

— Защо не си лягате, деца? — попита той двете си дъщери.

— Сега, тате — отговори Лусия, защото се боеше да не би старият да се усъмни в нещо по треперещия глас на сестра й.

— Ти къде ходи по това време?

— За доктора. Агентите, натоварени с придружаването на престъпника, са ядосани от внезапното му разболяване и тъй като не вярват, че болестта му е сериозна, настояват да тръгнат веднага. Докторът обеща, че след малко ще иде да прегледа още веднъж затворника.

Норт изтръпна. Само малко да се беше забавил, и бягството му щеше да бъде разкрито. Тъмничарят взе връзката с ключовете, която Нели беше окачила на мястото й, и напусна стаята.

— Бързо, Артур! — прошепна Нели, след като баща й излезе. — Нямаме време за губене. Излезте от къщи и тръгнете право към зида. Аз ще ви последвам след няколко минути.

Норт вдигна яката на мантията, нахлупи шапката и излезе от стаята. В коридора той чу, че тъмничарят се опитваше да отвори неговата килия, и това го накара да ускори още повече крачката си. Часовите го изгледаха учудено, без да кажат нещо. Изненада ги само необикновената бързина на стария тъмничар. Норт се отправи към дъното на двора. Единият часовой искаше да попита другаря си какво се е случило, когато вратата се отвори и на прага застана Нели.

— Не видяхте ли баща ми?

— Да, мис — отговориха дружно и двамата. — Отиде нататък.

И те показаха посоката, в която изчезна Норт. Нели настигна беглеца.

— Елате, Артур, там на земята има стълба. С нея ще успеете да прескочите зида.

Тя го поведе тичешком и те скоро намериха стълбата. Норт я вдигна и я подпря на стената.

— Прощавайте, мила моя. Сбогом!

— По-бързо! По-бързо! — подканяше го Нели. — Чувам вече гласове. Сигурно са открили бягството ви.

Норт започна да се изкачва, но изведнъж се строполи на земята. В бързината беше направил погрешна стъпка. Изправи се и отново сложи крак на стълбата, но в това време блесна светлината на джобно фенерче.

— Ето го — отекна гласът на стария тъмничар. — По-бързо! — извика той на войниците, които го следваха отблизо.

Като разбра, че всичко е проиграно, Норт се хвърли върху стареца с един удар да го повали на земята, за да спечели време. Но в това време изтрещя изстрел и се чу пронизителен писък. Нели, която наблюдаваше сцената, се изпречи пред любимия мъж, за да го предпази, и куршумът прониза гърдите й. Тя падна, обляна в кръв, пред краката на своя баща. Часовите се втурнаха към беглеца, но той бе успял да се изкачи по стълбата. Разнесе се втори изстрел… Сянката изчезна зад зида.

Тъмничарят се хвърли към падналото на земята момиче.

— Ти ли си, дъще? — изстена той. — Нели, мило дете, защо направи това?

Целият двор се раздвижи. От всички страни се чуваха викове. Лусия пристигна и изпадна в ужас, като видя смъртно ранената си сестра. Няколко войници я пренесоха в стаята й и положиха на леглото. Лекарят дойде веднага.

— Спасете детето ми, докторе! — обърна се към него тъмничарят, като кършеше ръце.

Лекарят не отговори, само се наведе над момичето. Когато се изправи, в погледа му се четеше ясно, че нещастницата не можеше да бъде спасена. Нели отвори очи. Въпреки болката на устните й играеше усмивка.

— Умирам с радост — прошепна тя. — Артур е свободен, свободен… той ще живее.

— Какво? — изохка старецът. — Ти ли пусна престъпника?… Сега разбирам всичко.

— И аз съм виновна — обади се Лусия. — Не взимай цялата вина върху себе си, защото и аз ти помогнах да го освободиш.

При това самопризнание старият тъмничар наведе побелялата си глава.

— Кажи ми само защо го направи, Нели? Той беше един опасен престъпник!… Ти го освободи от справедливото наказание, което заслужаваше.

— Не вярвам, татко… Аз го обичах, той също ме обичаше. Сега поне ще може да докаже невинността си.

— Горкото ми дете! — проплака нещастният баща. — Аз съм виновен! Трябваше да ти кажа от самото начало какъв звяр се крие в този човешки образ. Той те е излъгал и ти си само поредната жертва на това чудовище.

— Не го обиждай, тате! Артур е невинен! Татко… мили татко, кажи ми, че Артур не е престъпник, за да умра спокойно!

Старецът наведе глава и нищо не каза… Времето летеше. Положението на ранената се влошаваше.

— Тате — прошепна неочаквано тя с отпаднал глас.

Бащата се приближи към леглото и погледна дъщеря си в очите. Смъртта беше хвърлила вече сянката си върху тях.

— Какво има, дете мое?

— Ще ми простиш ли, че помогнах на Артур да избяга?

— Мила моя Нели — извика отчаян старецът, — прощавам ти, всичко ти прощавам!… Боже, остави ми моята Нели, моята утеха, моята радост!

— Благодаря ти, тате!… Приближи се, Лусия!… Кажи на Артур, че му прощавам и че съм го обичала до последната си минута…

Лусия притисна конвулсивно устните си до изстиващото й чело. Очите на Нели се спряха още веднъж с неизказана нежност върху сестра й и после… настъпи краят. Едно младо и невинно сърце престана да тупти завинаги.

В двора се чуваха сърдитите викове на преследвачите, които се връщаха, след като напразно бяха претърсили цялата околност.