Графиня просякиня

Обвинението

Слънцето вече залязваше, когато Шелер стигна до посоченото място. Той искаше да скочи от капрата, но на двайсетина крачки от тях се показа конник с широкопола шапка, която скриваше лицето му.

— Какво търсите тук? — попита той строго.

— Идваме да ви избавим от един престъпник — отговори Шелер спокойно. — Преди няколко часа той се изплъзна от ръцете на полицията. Искаме само да й го предадем, защото немалко грехове тежат на съвестта му.

— Вървете си! Престъпникът Норт наистина се намира тук, но той никога вече няма да попадне в ръцете на полицията!

— Охо — отвърна Шелер, — да нямате намерение да му помогнете да избяга? В такъв случаи грешно сте си направили сметката. Един куршум от моя револвер сигурно ще ви попречи да направите това.

Шелер извади револвера си, но Мери бързо скочи и го улови за ръката.

— Стойте, Шелер! — извика тя, след това се обърна към непознатия: — Ще бъдете ли така любезен да ми отговорите на един въпрос?

— Разбира се — отговори мъжът, като се поклони.

— Защо искате да скриете този опасен престъпник? Познавате ли го?

— Защото трябва да искам от него едно удовлетворение, каквото може да ми даде само кръвта му — беше неочакваният отговор.

— Причинил ви е някакво зло ли?

— Нещо повече — удари ме с камшик!

— Но кой сте вие? — попита Мери.

— Хосе Карера, някогашният слуга на Норт. Няколко пъти жертвах живота си за него. За награда обаче той не само ме изгони, но и ме удари като бясно куче.

— Трябва да знаете, че ако го предадете на полицията, ще получите голямо възнаграждение — помъчи се да убеди непознатия Мери.

— Парите не могат да измият обидата! — извика той сърдито. — Само неговата кръв може да угаси жаждата ми за мъст. Той трябва да умре!

— Това ли е последната ви дума?

— Да, това е последната ми дума! — отвърна Хосе мрачно.

— Щом е така, ще ви помоля за една услуга. Оставете ме да поговоря с престъпника. Давам ви честната си дума, че няма да го освободя!

— Кажете ми името си, за да ви отговоря дали мога да изпълня желанието ви.

— Казвам се Мери Шмит. Престъпникът Норт, наричащ се преди Гулд, ме озлочести…

— Достатъчно, мисис, зная всичко — прекъсна я Хосе. — Той уби баща ви… Е, добре, ще ви заведа при него, но преди това искам да ви разкажа престъпленията, които това чудовище извърши в Мексико.

След като метисът завърши разказа си, на Мери и се стори, че сънува.

— И аз съм нарушавал законите — продължи Хосе, — но когато бившият ми господар поиска да ограби манастирското съкровище, се заклех никога вече да не посягам на чуждото, а да изкарвам хляба си с честен труд!

— Искам да знам още нещо — каза Мери. — Ирма имаше дете, което Норт открадна. Знаете ли къде се намира то?

— Не, мисис! — отвърна метисът и тя разбра, че той казва истината. — Бившият ми господар много пъти е писал на съпругата си, че детето е при него, но това беше една от неговите многобройни лъжи. По този начин искаше да я накара да се върне при него.

Това беше новина, която зарадва много Мери.

— Сега ви моля да ме последвате! — каза Хосе.

Мери направи знак на Шелер да дойде с нея. Метисът тръгна пред тях и скоро стигнаха до входа на някаква пещера. Мери влезе след Хосе и видя един мъж с вързани ръце и крака, осветен от лъчите на залязващото слънце. Тя го позна веднага. Това беше Артур Норт, мъжът, който я беше завел пред олтара. Мери се приближи бавно към него. Дочул шумоленето на роклята й, той бързо се обърна.

— Ти ли си, Мери? — извика Норт, невярващ на очите си.

— Аз съм, нещастнико! Дойдох да ти потърся сметка! Искам да се срещна още веднъж лице в лице с убиеца на баща ми! Какво ти стори добрият човек, че заби ножа си в гърдите му? Не те ли обсипа с добрини, ще откажеш ли отново това долно престъпление?

— Цяла верига от фатални обстоятелства са причината за това нещастие.

— Нещастнико, дори и пред смъртта си ли искаш да лъжеш?

Норт погледна плахо към метиса, който се беше изправил до една скала наблизо.

— Това не беше предумишлено убийство. Причината бе страстта ми към картите. Една вечер загубих всичко, стигнах до просешка тояга…

— Защо не се довери на баща ми? — прекъсна го Мери.

— Направих го — отвърна престъпникът. — Същата нощ отидох при него, намерих го в спалнята му и му разказах всичко, като искрено се разкаях. А този скъперник ми отговори, че бил решил вече да не ми дава нито цент!

— Не хули покойния ми баща! — извика гневно Мери. — Той беше добър и състрадателен. Доказвал го е много пъти с даренията, които правеше за бедните.

— Обаче на мен не ми помогна. Молих го, обещавах му, че е за последен път, защото на следващия ден трябваше да изплатя дълга си. Той ме изгони и тогава…

— Продължавай! — простена Мери.

— Тогава ме обзе онзи гняв, който помрачава разума ми и който често ми е причинявал нещастия. Хвърлих се върху него и забих ножа си в сърцето му.

Мери изпищя и закри лицето си с ръце.

— След това се разкайвах за престъплението си, но вече беше късно…

— Спести ми оправданията си! Нищо не може да оневини това гнусно дело! — извика Мери. — Черната ти душа не се е спирала и пред най-ужасното престъпление.

— Но разбери, на следващия ден трябваше да изплатя дълга си!

— А как ще обясниш това, че при такава жена с ангелска душа, каквато е Ирма, ти не се подвоуми да заведеш и мен пред олтара?

Тръпка разтърси тялото на престъпника.

— Имаш право! — промълви той. — Не трябваше да напускам Ирма. Ако тя беше при мен, много неща не биха станали.

— Кажи ми какво ти направи Ирма, че я остави, и то с болното дете? Остави я в такава страшна мизерия!

— Горчиво се разкайвам за това! — каза печално Норт. — Да, аз сгреших и съм виновен пред бедната жена. По-късно бях готов да дам всички земни богатства, само да я притежавам отново. Но когато живеех с нея, моята страст към парите ме подтикна да я напусна, за да спечеля милионите, за които мечтаех.

— А в това време нещастната ми приятелка е трябвало да проси!

— Аз не съм искал това. Но като не я виждах, образът й постепенно се заличи от сърцето ми и аз рядко си спомнях за нея.

— По-добре си признай, че никога не си я обичал! — извика Мери. — Нещастната жена, както и всичките ти други жертви, е била само една прищявка за теб, средство за постигане на престъпните ти цели.

— Не, това не е истина! — извика пламенно Норт. — Истината е, че винаги съм я обичал, любовта ми към нея никога не е угасвала.

— Ако не беше я склонил да напусне бащиния си дом, тя нямаше да изтърпи тези безкрайни страдания. Това също е доказателство за подлия ти характер. Майка й умряла от мъка по нея, а баща й не я приел в дома си, когато в студа, с детето на ръце тя отишла да го моли за прошка и подслон.

Норт тежко въздъхна, а Шелер и Хосе го изгледаха гневно.

— Когато граф Фон Хоенщайн се разкая за строгостта си, беше много късно — продължи Мери, — защото единствената му дъщеря беше заминала да търси мъжа, който я беше напуснал. Любовта й помогнала да прекоси океана и да го намери — но как? С друга жена, потънал в богатство и разкош. Можеш ли да оправдаеш тази постъпка, която и най-големият подлец не би сторил?

— Истина е, че Ирма ме обичаше, но тя не би ме последвала никога, ако не беше тайнствената сила, с която е надарено нашето семейство — отговори Норт, мъчейки се да говори спокойно. — Ирма е наследила семейната си гордост и по-скоро би умряла в мизерия, ако не беше принудена да ме търси. Признавам! Само тайнствената ми сила кара жените да се хвърлят в обятията ми, без да се съпротивляват. Нещастието на Ирма е в това, че тя беше първата жертва!

— Очите й се отвориха, но за съжаление много късно — каза с горчивина в гласа Мери. — На всичко отгоре ти я преследваше безмилостно и я излагаше на големи опасности. Вярваш ли, че ще можеш някога да откупиш прегрешенията си спрямо тази жена?

— Млъквай, Мери! Съвестта и без това ме измъчва жестоко заради това, което съм сторил на Ирма! — изкрещя Норт.

— Съвест ли? Нима ти имаш съвест? — попита иронично Мери. — Как тогава не се пробуди тя, когато ме водеше към олтара?

Лицето на Норт, което при спомена за Ирма беше придобило печален израз, се промени веднага при тези думи.

— Нима ти си мислиш, че можеш да се сравняваш с Ирма? — изрече той презрително. — Чрез теб аз исках само да стана богат, затова просто използвах случая.

— Мръсник! — извика задъхано Мери. — Спомняш ли си клетвите и пламенните си обяснения?

— Спомням си ги — отвърна студено Норт, — но те не излизаха от сърцето ми. Никога не съм те обичал!

— Подлец! Колко пъти някакъв вътрешен глас ме предупреждаваше, но аз не му обръщах внимание, защото бях заслепена от приказките ти и се мислех за най-щастливата жена на света.

— Добре — продължи тя след кратко мълчание, — значи аз съм била само средство за задоволяване на низките ти страсти. Но защо се върна при мен в Ню Йорк, може би си се разкаял?

— Съвсем не — изсмя се Норт. — Просто полицията беше по петите ми, нямах пари, следователно нямаше нищо неестествено в това да посетя съпругата си.

— Ти си чудовище в човешки образ! — извика Мери, не можейки повече да сдържа гнева си. — Значи се върна при мен само за да ме ограбиш?

— Да не би да ме упрекваш за онази нищожна сума от няколко хиляди долара? — попита ядосано Норт. — Вярвам, че милионите ти едва ли са усетили тази загуба. За жалост…

— Какво? — попита Мери, като се приближи към него.

— За жалост бях изненадан от слугите! Ако те не бяха дошли навреме, щеше да изгубиш доста по-голяма сума. Впрочем не бяха ли мои парите, които взех?

Мери чувстваше, че всеки миг може да припадне, и потърси някаква опора. В същия миг Шелер я хвана за ръката, за да я подкрепи.

— Оставете ме, Шелер, като свърша с този мерзавец, ще дойда!

Шелер се върна при Хосе, който гледаше мрачно Норт.

— Едва сега разбрах напълно колко си подъл! — продължи Мери. — Грехът ти срещу Ирма е бил само началото на тази верига от престъпления. Не се ли притесни поне малко, когато хвърли във въздуха цял пътнически кораб само защото на него се намираше полковник Роджър?

— Напротив, яростта ми нямаше граници, когато разбрах, че полковникът, моят смъртен враг, се е избавил по един необясним за мен начин! — каза Норт с искрящи от омраза очи.

— Какво ти бяха сторили стотината невинни жертви, които погълна Мисисипи? — извика гневно Мери, защото не очакваше такъв безочлив отговор.

— Целта оправдава средствата! — отговори невъзмутимо Норт.

— Не знаеш ли, убиецо, че душите на тези нещастни жертви крещят за отмъщение?

— Млъквай, не искам да те слушам повече!

— Все някога ще дойде мигът, когато ще трябва да слушаш. Всички онези, които си погубил, ще искат правосъдие. И разплатата ще бъде ужасна, защото и жертвите ти са много. Когато човек помисли за всичко това, вижда, че ти не си човек, а звяр в човешка кожа!