Графиня просякиня

Салджията Пен

Недалече от хасиендата течеше широка река, на брега, на която беше разположена къщата на салджията Пен.

Старият Пен, бивш моряк, беше запазил живостта и доброто разположение на духа си чак до напредналата си възраст. Други обслужваха плаващия мост, който съединяваше двата бряга. Пен стоеше повече в бюфета и прислужваше на пътниците.

Сутринта на следващия ден Норт, носейки един скъп куфар, пристигна в заведението на стария моряк. Пен стана да го посрещне, както правеше с всеки новопристигнал.

Артур поръча вино и закуска. Старецът повтори поръчката на едно дванадесетгодишно момиченце и счете за свое задължение да седне при новия си гост.

— Сигурно отивате в Колумбия, милорд? — попита той.

— Щях да бъда много по-доволен, ако не се налагаше да отида… Много съм уморен. Няма ли тук някой, комуто бих могъл да се доверя?

— Може би на дъщеря ми Милия, която видяхте да прислужва на пътниците. Тя язди кон като мъж.

Норт го погледна изпитателно.

— Имате ли перо и мастило? — попита той.

— Мисля, че да, милорд.

— Донеси ги тогава!

Пен се отдалечи. В това време се показа Милия, момиченце, добре развито за възрастта си, и донесе вино, хляб, шунка и масло.

— Искаш ли да ми направиш една услуга? — обърна се Норт към нея. — Ще ти платя добре.

— С удоволствие, милорд, какво ще заповядате?

— Ще занесеш едно писмо в Колумбия.

— Защо не, веднага.

— Тогава се приготви!

Милия каза няколко думи на баща си и тръгна към дървената постройка, в която се намираха стаите за живеене.

Старият Пен донесе хартия, перо и мастило. Норт написа няколко реда и запечата писмото.

Милия се върна в чакалнята и заяви, че е готова за път.

Норт я попита дали може да вземе кабриолет, защото на връщане ще доведе една дама от града.

— Разбира се, милорд. След пет минути кабриолетът ще бъде на моста — каза Милия и бързо излезе.

Норт беше много доволен. Напълни си чашата, наля и на стареца. С това той го спечели.

— За ваше здраве, милорд!

— Ще остана при вас — каза Норт. — Можеш ли да ми дадеш стая, където да дочакам пристигането на дамата, на която изпратих писмото? Ето ти и парите.

Артур сложи една златна монета на масата и така още повече се издигна в очите на Пен.

— Сигурно любовна среща — каза Пен, като се усмихваше със задоволство.

— Да — кимна Норт. — Но желая да остане в тайна!

— Можете да разчитате на дискретността ми, милорд — отговори Пен и изпразни чашата.

Милия изведе на подвижния мост един силен кон, впрегнат в лек кабриолет, и се върна в стаята.

— Кажете сега, милорд!

— Ето писмото, дете мое — каза Норт. — Иди бързо в града. В хотела живее една дама на име Ирма Олденбург. Запомни добре: Ирма Олденбург! Ще й предадеш това писмо. Ако те попита кой го изпраща, ще й кажеш, че е от полковник Роджър. Няма да забравиш това име, нали?

— Добре, милорд, няма да забравя: полковник Роджър.

— Ще й кажеш още, че полковникът се намира тук и я чака.

— Добре, милорд.

— Ако лейди Олденбург тръгне с теб и поиска да й опишеш външността ми, ще и кажеш, че полковникът е висок, широкоплещест мъж, с кестенява брада, облечен в униформа на полицай от Ню Йорк.

— Добре, милорд, това ли е всичко? — попита Милия нетърпеливо.

Старият Пен се засмя с удоволствие.

— Сега тръгвай! Ако доведеш дамата, ще ти платя добре за услугата.

Милия се качи на подвижния мост и той се понесе бавно към отсрещния бряг.

Норт поръча още едно шише вино. Когато Пен го донесе, той му направи знак да напълни и двете чаши.

— Слушай, Пен — каза той, — искам да направя една шега, но за това ми трябва твоят плаващ мост.

Пен опули очи.

— Плаващият мост ли? — попита той.

— Само този ли имаш, или разполагаш и с друг?

— Имам още един, милорд, в случай че другият се повреди.

— Добре, ти ще използваш него, а аз ще взема този под наем.

— Но как така, милорд?

— Много просто. Когато довечера пристигне момиченцето с дамата, аз ще премина оттатък, тоест аз и ти, за да ги посрещнем. Ти ще кажеш на момиченцето да почака с кабриолета на брега, като остави лейди на моста. За останалото ще се погрижа аз.

— Да, милорд, но трябва да има машинист на моста.

— Не бери грижа за това, приятелю, аз съм инженер и умея да управлявам моста.

— Още нещо, милорд, нали после ще ми върнете моста?

— О, разбира се! Страх те е да не избягам с него ли? — каза Норт. — Можеш да бъдеш спокоен, нямам нужда от твоя мост. Ще го намериш на брега малко по-надолу по реката. В това време ще си служиш с другия мост.

При все че виното го бе направило по-отстъпчив, виждаше се, че Пен не бе склонен да сключи подобна сделка с Пен.

— Ти не ме познаваш — каза Норт, като видя, че Пен се колебае — и затова моето предложение ти се струва малко странно. Готов съм да ти предложа гаранция.

Лицето на Пен светна, като чу тези думи.

— Аз имам голямо доверие във вас, милорд! — каза той. — По лицето ви се познава, че сте благороден човек… Започнах да разбирам как стои работата… Готвите се да отвлечете жената.

— Така е, Пен — отговори Норт. — Ти трябва да знаеш всичко: става дума за собствената ми жена. Нея искам да отвлека.

— Вашата жена ли, милорд?… Дявол да го вземе, това се казва шега!… Вижда се, че е избягала… Но как така, вие сте благороден и елегантен мъж!

— Случва се понякога — домашни разправии. Жена ми ме напусна, но аз я обичам много… Тя трябва пак да бъде моя каквото и да ми струва! Ако знае, че се намирам тук, тя няма да дойде, затова прибягнах до тази хитрост.

— Щом е така, разчитайте на мен, милорд — каза старият Пен, — жената принадлежи на мъжа си. Поверявам ви моста си.

— Ето ти сто долара за услугата.

Пен ги прибра в джоба си. На лицето му се изписа благодарна усмивка.

— Добре, разбрахме се. Когато дъщеря ми пристигне с жена ви, ще преминем с моста оттатък. Моряците ще останат тук, за да дойдат с другия мост… Вие ще се скриете в машинното отделение. Аз ще доведа лейди на моста и след това ще се върна при дъщеря си. Тогава вие ще отплавате на известно разстояние, ще оставите моста на брега и ние ще си го приберем.

— Добре, разбрахме се — каза Норт и подаде ръка на стареца.

— А после къде ще заминете, милорд?

— Още не съм решил.

— Колата ми е на ваше разположение, милорд.

— Отлично, веднага ще замина с нея.

В това време Пен се беше загледал в група хора, които се приближаваха към къщата му.

— Какви ли са тези хора, приличат на войници?… Недалеч от тях ги следва един негър… Заклевам се, че това е бившият роб Самюъл, който стана полицейски агент.

Норт стана. Наистина това бяха Евънз, Хари и Силвър.

— Тези хора не трябва да ме видят, не трябва и да знаят, че се намирам тук. Ще ида във вашата стая.

— Добре, милорд, оставете ги на мен — отговори Пен.

Артур напусна предпазливо чакалнята.

След малко тримата влязоха, напрашени от главата до петите.

Пен беше махнал бутилката и чашата на Норт и сега седеше до масата пред пълна чаша и остатъка от закуската.

— Има ли тук една жена със син воал? — попита Евънз, като се приближи до Пен.

— Жена със син воал ли? Не! — отговори Пен.

— Може би си я превел през реката?

— Не съм виждал такава жена.

— Ами кой е закусвал тук?

— Аз, с ваше разрешение.

— Я не говори глупости! — извика Хари с глас, пресипнал от пиянство. — Тук е имало и друг човек.

Самюъл влезе в чакалнята, без да дава вид, че се интересува от нещо, седна на другия край и почука по масата. Пен се приближи.

— Прави се, че не ме познаваш — каза той тихо, а после с висок глас си поръча питие.

Същото направиха и тримата бивши телохранители.

— Сега, господа! Разположете се по-удобно! — извика старецът и се върна при тях.

— Ще останем тук — съобщи Хари. — Ще чакаме дамата със синия воал.

— И тримата една жена ли търсите? — изсмя се Пен с висок гърлен глас. — Да не сте влюбени в нея?

— Това не е твоя работа, стар бърборко! — отговори Силвър. — Каква си ми хитра лисица, знам те аз тебе…

— Колкото до това, лъжете се. Йохан Пен е честен човек и не умее да лъже. Най-важното за мен е да поръчате колкото може повече… — и тръгвайки да изпълни поръчката, добави, като се смееше: — Ако дойде хубавицата със синия воал, непременно ще ви съобщя.