Графиня просякиня

Излъгана

Мистър Моргън, импресариото на Ирма, бе обещал да дойде преди обяд, за да уреди сметките си с нея. Тя искаше да замине веднага, още същата вечер.

Но наближаваше обяд, а агентът не се появи. Тя го чакаше с нетърпение. Мина и дванадесет часът и към три Ирма реши да отиде в Синсинати, за да узнае причините за отсъствието на Моргън.

Хотелиерът поздрави приятелски Ирма и се осведоми за нейното желание.

— Предайте на мистър Моргън, че го моля да дойде при мен — каза тя.

— Мистър Моргън ли? — зачуди се хотелиерът. — Но той си замина тази сутрин.

— Замина ли си? — извика Ирма и пребледня.

— Да! Как, вие не знаете ли? — попита хотелиерът, който забеляза уплахата на Ирма.

— Не! — отговори певицата. — А не остави ли нещо за мен?

— Не, абсолютно нищо! Каза ми само да съобщавам, че е тръгнал, на всеки, който се интересува от него. Но извинете ме, мис, аз виждам, че този човек ви е излъгал! Вие сте бледа като мъртвец.

— Да — пошепна Ирма с отпаднал глас. — Този човек наистина ме излъга. Отнесъл е всичко, което бях спечелила тук.

Хотелиерът отведе залитащата Ирма в една стая и повика съпругата си, за да утешава певицата. Жена му много се ядоса, като научи новината.

— От самото начало не ми харесваше този човек — каза тя, — но не можах да ви предупредя, защото нямаше повод. Но оставете го да върви по дяволите, мис — утеши я хотелиерката. — Аз ще ви предоставя залата за утре. Публиката веднага ще узнае за станалото и аз ви уверявам, че залата ще бъде препълнена.

— Не! — каза Ирма твърдо. — Ще замина още тази вечер.

Отказът й разочарова собственика на хотела, който се надяваше да спечели доста от този спектакъл.

— Благодаря ви за добрината — каза Ирма, като стана. — Дължа ли ви нещо?

— Не, всичко е платено — отвърна печално съдържателят и стисна няколко пъти ръката на Ирма за сбогом.

Певицата се върна в Нюпорт, обзета от тревожни мисли. Бе принудена да отложи отново издирването на Лидия, понеже с няколкото стотици долара, които й оставаха, беше немислимо да предприеме нещо голямо. Лесно би могла да намери друг импресарио, ако решеше да се появи отново на сцената. После можеше и сама да събира приходите и да възстанови загубеното. Но в този момент не се чувстваше способна да извърши подобно нещо. Беше охладняла към света и хората, които й се струваха противни и лицемерни.

Ирма пристигна в квартирата си и се отправи към стаята на Юнона, но тя беше излязла, за да приготви нещо за път. Силите на нещастната жена се изчерпаха. Тя седна на един стол и заплака.

— Горкото ми детенце! — нареждаше тя с глас. — След толкова страдания и изпитания се надявах, че ще имам достатъчно средства, за да търся скъпото си момиченце, а един подлец ми отне всичко. Лидия, Лидия! Дали ще видя някога пак твоето личице!

Ирма избърса сълзите си и събра цялата си решителност. Трябваше да се бори за Лидия въпреки всичките опасности и жертви.

Когато Юнона се върна, много се учуди, като намери господарката си в стаята, и като чу това, което тя и разказа, се заразхожда ядосано из стаята.

— Сега мисис ще пее ли пак? — попита негърката, когато се успокои малко.

— Най-напред ще отидем В Колумбия — каза Ирма. — Имаме още около петстотин долара, които ще ни стигнат за път. А ако там не науча нещо за Лидия, ще видим какво ще правим по-нататък.

Юнона излезе от стаята, като измърмори няколко неразбрани думи по адрес на мистър Моргън.

Ирма искаше да замине с вечерния влак, за да избегне всякаква шумна раздяла с почитатели. Тя поръча на Юнона да занесе багажа на гарата на Нюпорт.

Всичко бе готово за тръгване и Ирма се канеше да вечеря, когато Юнона влезе и съобщи, че е дошъл някакъв господин, който иска да говори с господарката по една твърде важна работа. Върху визитната картичка, която непознатият бе представил, пишеше само: „Управител Кери“.

Ирма постоя една минута в недоумение. После помоли Юнона да го покани вътре.

Управителят Кери бе човек на възраст, с поддържана външност, което показваше, че е преживял много на този свят.

— Моля за извинение, че ви безпокоя в този късен час — започна той, — но научих, че искате да заминете още днес, и дойдох незабавно при вас.

Ирма се поклони в знак на благодарност от вниманието му.

— Днес научих от хотелиера, който ви е предоставял залата си за концерти, че ви е сполетяло нещастие и че този шарлатанин, вашият импресарио, е избягал с парите, спечелени от вас.

— О, вие може би идвате от страна на управлението — прекъсна го Ирма.

— Не — усмихна се мистър Кери. — Аз съм управител на един голям театър в Карлстоун, щата Южна Каролина. Мога да ви гарантирам сигурност и възнаграждение по такъв начин, че да не може да се случи онова, което е станало вчера с вас.

— За съжаление аз не съм театрална певица — каза Ирма.

— О, това няма значение — възрази управителят. — Аз избирам такива опери, в които главното е песента. Достатъчно е да пеете веднъж в седмицата. Гарантирам ви месечно възнаграждение и други извънредни приходи.

— Една неотложна лична работа ме зове в Колумбия — обясни Ирма. — След шест-седем седмици може би ще бъда в състояние да ви дам задоволителен отговор, но в този момент не съм господарка на своите решения.

— Може би тази лична работа би ви отдалечила завинаги от публиката.

Ирма се усмихна, защото същото и бе казал по-рано и Моргън.

— Не, мистър Кери, дори и ако тази работа се реши в моя полза, тя няма да окаже никакво влияние върху моите бъдещи явявания на сцената. Въпросът е в това, че сега не мога да ви дам никакъв положителен отговор. Измамата, която претърпях днес, ми подготви горчиви дни и ми показа как една беззащитна жена може да бъде ограбена от първия шарлатанин, който я срещне.

— С мен нямате причини да се боите от подобно нещо — каза управителят. — Ще ви плащам възнагражденията всяка седмица, ако поискате. Освен това съм готов да ви дам и един значителен аванс. Моля ви, определете сумата, която желаете.

Като каза това, управителят Кери извади от джоба си един портфейл с чекове.

Ирма категорично отказа да приеме каквото и да е.

— Не претендирам за никакъв аванс — каза тя, — тъй като имам още достатъчно средства, а и не знам дали изобщо ще мога да пея повече на сцената. Но ако в бъдеще ще работя с вас, заявявам ви, че името ми трябва да остане в тайна.

— Разбира се, както желаете — побърза да се съгласи Кери.

Ирма се замисли. Тя знаеше, че Карлстоун не е далече от Колумбия. Ако нейните издирвания там останеха безплодни, щеше да има интерес и нужда да се съгласи с офертата на управителя Кери. Понеже щеше да бъде ангажирана веднъж седмично, можеше да продължава издирванията си.

— Само опери ли представя вашият театър? — попита тя.

— Да. Но аз имам толкова превъзходни примадони, че мога често да сменям изпълнителите на главните роли. Певицата, която сега е звезда на моя театър и любимка на публиката в Карлстоун, вече много пъти се оплаква от преумора. Затова реших да ангажирам още една певица от същия ранг.

— А сигурен ли сте, че аз ще мога да задоволя вкусовете и претенциите на вашата публика?

— Разбира се! В това мога да ви уверя — каза управителят Кери въодушевено. — С вашата красота успехът е гарантиран. А когато публиката чуе и вашия глас, ще остане напълно доволна.

— Благодаря за предложението, което ми правите така благосклонно, мистър Кери. Но в този момент не мога да се ангажирам. Почакайте един месец. След това ще се разбере ще мога ли или не. Съгласен ли сте на това?

— Като няма друга възможност, трябва да се задоволя и с това! Но аз все пак бих ви посъветвал — това е във ваш интерес — да приемете моето предложение. За кратко време ще спечелите състояние.

Ирма въздъхна. Тя си спомни за парите, с които я бе излъгал Моргън. Директорът Кери отгатна мисълта й.

— Случаи като този с Моргън при мен е изключен. Аз изисквам много от своите певици, но заплатата е достойна за заслугите им и съответства на постиженията им.

Когато мистър Кери се раздели с Ирма и си тръгна, беше почти сигурен, че след като свърши „личната си работа“, певицата ще дойде при него. „Истинско щастие е за мен, че агентът Моргън я е излъгал и си е плюл на петите — мислеше си той. — Разбрах го още с първите й думи. Тя е красива като богиня, а това е най-главното. Моята Тереза започна вече да ме ядосва със своите претенции. Освен това остарява и е време да я сменя. Тази е напълно достойна да я замести, защото една жена с такава рядка красота трябва дълго да се търси, а понякога изобщо не може да се намери.“

Ирма запази грижливо адреса на директора Кери. Тя не виждаше опасност за себе си, ако приемеше предложението, което той й беше направил. Но мисълта да намери Лидия не й даваше покой.

Приготовленията за път привършиха и Ирма се сбогува със своята хазайка.

— Ако отидете пак в индийската къща — каза й тя — и срещнете мистър Уинслоу, поздравете го, моля ви, от мен и му кажете, че винаги ще си спомням за посещението в неговия дом. Никога няма да го забравя.

След това се качи с Юнона във файтона и той бързо ги понесе към гарата.

Нощта спускаше все повече своите черни крила. Влакът отнасяше надалече Ирма и оставаше все така неизвестно какво й готвеше бъдещето. Какви ли изпитания й бяха отредени за идните дни! Непрогледният мрак не даваше отговор на тези мъчителни въпроси.