Графиня просякиня

Обирът

— Пст! Ти ли си, учителю?

Двама мъже стояха до ъгъла на църквата, скрити в тъмнината. Единият от тях бе повикал с тези думи човека, показал се на улицата, която излизаше на площада.

Този човек беше учителят Евънз, който отиваше при Хари и Силвър.

— Е, как стоят нещата? — попита вторият.

— Всичко върви чудесно. Тази вечер има голям бал у Съливън. Той има много пари. Няма ли да падне нещо и за нас?

— Ти си си загубил ума, даскал е. Ако има бал и всички са будни, как ще влезем в къщата?

Евънз се изсмя.

— По-изгоден случай за нас от тази нощ няма. Всички ще бъдат из залите и салоните. Познавам добре всички помещения. Останалите стаи ще бъдат празни. Слугите ще бъдат заети с гостите и ние ще можем спокойно да работим в другите отделения.

Силвър поиска да направи още една забележка, но Хари го бутна настрани.

— Учителят има право — каза той. — Днешният ден никога няма да се повтори. Трябват ни пари. Съливън има в двореца си злато и скъпоценности.

— Хей, говедо — извика Силвър, — ами как ще влезем в къщата, когато навсякъде е осветено и всички слуги са на крак?

— Това остави на мен — успокои го Евънз. — Ще ви отведа през един вход, който никога не се охранява.

— Нали учителят е живял в този дом, той познава всички кътчета тук. Можем да разчитаме на него — възрази Хари.

— В полунощ ще се заловим за работа — заповяда Евънз. — Ще имате достатъчно време за бягство.

— Съливън има ли каса? — запита Хари.

— В една от стаите има зазидан в стената шкаф. Там са заключени парите и ценните книжа. Вярвам, че ще можем да го отворим, както и да е заключен.

— Даскале, ти си цял дявол — забеляза Хари с пресипнал глас.

— Ако някой излезе насреща ни, ще го сваля — каза Силвър окуражен.

Тримата нехранимайковци напуснаха ъгъла и прекосиха пустия площад. Евънз ги поведе към двореца на човека, който беше негов благодетел. И сега в знак на благодарност той отиваше да го ограби. Всякакво благородно чувство беше напуснало този човек. Той се стремеше само към едно — да стане богат, макар и по нечестен начин. Този път обаче той не искаше да се остави да бъде излъган от другарите си. Напротив, искаше да им отмъсти, за някогашната измама.

Когато тримата стъпиха на разкошната улица пред двореца на Съливън, Евънз направи знак на съучастниците си да го следват. Той тръгна покрай градинската ограда на една къща, скрит в сянката на голямо дърво.

На улицата нямаше никой. Само пред вратата на двореца чакаха няколко файтона, за да отведат гостите на Съливън. Учителят се огледа на всички страни, покатери се бързо по оградата и скочи в потъналата в мрак градина. Двамата му другари веднага го последваха.

Никой не ги забеляза.

— Това ли е дворецът? — попита Силвър.

— Елате с мене — каза Евънз. — Ще заобиколим през градината, за да се приближим до зданието откъм неосветената му част.

Силвър и Хари го последваха. Евънз разгледа добре цялата фасада, опита една врата и изруга, като видя, че е затворена. След това спря поглед на един прозорец.

— Ще трябва обаче да го счупим, а това ще вдигне много шум — забеляза Силвър, който отгатна мислите му.

Евънз се замисли. Чуваше се ромон от течаща наблизо вода. Той отиде бързо при водоскока и намокри кърпата си. Върна се и като се покачи на раменете на Хари, натисна стъклото на прозореца с мократа кърпа. То се счупи, но шумът беше съвсем слаб.

— Учителят е нашият главатар — забеляза Хари.

Евънз влезе през прозореца в стаята. Силвър също стъпи върху Хари и се промъкна след него. Хари остана да пази отвън. Но Евънз скоро се върна и каза, че вратата на стаята към вътрешността на зданието била заключена. Той реши да влезе откъм предната част на зданието.

— И ние трябва да дойдем — извика Силвър.

— Остави го — възрази Хари. — Той ще свърши работата.

Когато учителят се приближи до осветения вход на прозореца, чу музиката и песните. На стълбите нямаше никой. Той се изкачи по мраморните стъпала, застлани с нови килими. Никой не чу стъпките му. Евънз се увери, че и горе в коридора няма никой. Моментът беше твърде благоприятен, тъй като всички слуги бяха заети с бала. Ако Евънз успееше да влезе в салоните на Съливън, намерението на крадците се осъществяваше. Той се промъкна крадешком по коридора. Запъти се към апартамента на домакина. Вратата не беше заключена. Евънз влезе вътре. Всички стаи бяха мебелирани твърде луксозно и осветени с електрически лампи. Бившият учител се вмъкна в първата и затвори безшумно вратата след себе си.

Преди да пусне вътре и другарите си, той се погрижи първо за себе си. Влезе в кабинета на Съливън и претърси писалищната му маса, където намери значителна сума пари и я сложи в джобовете си. След това напусна кабинета и през една тайна врата, която водеше в долните коридори, слезе да отвори на другарите си. Тук, в долната си част, дворецът беше съвсем безлюден и тих. Евънз слезе по стълбите, отвори голямата врата, представляваща скулптурна композиция, украсена с орнаменти от позлатено желязо, и направи знак на другарите си да влязат. Хари и Силвър се промъкнаха вътре. Те събуха ботушите си и ги оставиха долу. След това тихо се изкачиха горе, следвайки учителя. Започнаха да грабят с най-голяма бързина всичко, каквото им се изпречеше пред очите. Силвър смъкна от една маса плюшената покривка и като направи от нея нещо като чувал, започна да слага в него всички скъпоценности и предмети, които се намираха из стаите — златни и сребърни вази, свещници, бижута и други подобни.

През това време Евънз търсеше ключа от скрина с парите, който беше зазидан в стената. След няколко безуспешни претърсвания той се убеди, че ключът е у самия Съливън.

Алчните съдружници на учителя, след като обраха всички ценни вещи от едната стая, преминаха в съседната, за да плячкосват и там.

Евънз се осмели да влезе в друга стая, съседна на салона за музика, и тъкмо се готвеше да се справи със сила с един изящно инкрустиран шкаф, когато вратата на стаята се отвори и вътре влезе един от слугите. Той беше дочул подозрителния шум и веднага разбрал в какво се състои работата. Евънз се опита да се промъкне край него и да избяга.

Хари и Силвър чуха виковете на слугата — „Крадци! Разбойници!“ — и се завтекоха на помощ на Евънз. Вдигна се шум и врява в коридора. Слугите от всички страни тичаха към мястото на борбата, която се водеше между слугата и крадците. Все пак последните успяха да отблъснат лесно противника си и бързо се укриха по стаите, като затвориха вратите.

Виковете и шумът от коридора достигнаха и до салоните. Сред гостите настана паника. Те помислиха, че е избухнал пожар. Полковник Уилсън тъкмо минаваше от салона за музика в съседната стая, когато се сблъска с бягащия Хари. Като видя бившия въглищар, той замръзна. Хари го изгледа втренчено и протегна ръце към него.

— Ти ли си, Гулд? — извика той с пресипнал глас.

— Нещастнико! — изръмжа полковникът. — Ще те пронижа със сабята, ако още веднъж произнесеш това име.

— Да, ти си Гулд и ако не ни помогнеш да се скрием, ще те предадем на полицията — заплаши Хари.

В този момент се показаха Евънз и Силвър.

Евънз знаеше, че в тази стая има една малка врата, която води към алеята с палми. В пълно присъствие на духа той се отправи към нея и я блъсна. Евънз и Силвър влязоха през нея. Хари забеляза това.

— Ако ни заловят, загубени сме — пошепна той на полковника.

И вратата се затвори.

В това време слугите удряха по тази, която водеше от коридора в стаята.

— Оттам — викна им полковникът, като посочи съседната стая, — другите избягаха оттам.

Съливън се показа на вратата. Слугите се спуснаха в съседната стая.

Когато намериха там пълния със скъпоценности килим, те се убедиха, че наистина е имало опит за кражба.

Съливън, полковникът и много от гостите влязоха след слугите. Те претърсиха основно коридорите. Като стигнаха долу, намериха ботушите и отворената врата. Това доказваше, че крадците бяха избягали през парка.

Съливън се усмихна, като видя натрупаните вещи. Той беше благодарен, че е била прекъсната работата на крадците и че те не бяха успели да вземат друго, освен парите от бюрото му.

Обаче настроението на гостите беше вече развалено, поради това балът беше прекъснат, след като повече от гостите напуснаха двореца и си отидоха по домовете.

В това време пристигнаха полицейските агенти, известени за произшествието. Те претърсиха всички кътчета на парка, но не намериха никого.

С домакина останаха само неколцина гости, които бяха по-спокойни и не отдадоха голямо значение на случката, тъй като не искаха да развалят доброто си настроение.