Графиня просякиня

Колумбия

Градът Колумбия, с около петдесет хиляди жители по онова време, се намираше на близо 20 километра от плантацията на Върмънт.

Зданието на полицейската префектура се издигаше в центъра на града, на най-големия площад.

В широк и елегантен кабинет се бе разположил префектът Графърд — възрастен човек с мъжествени черти на лицето, верен на властта, която му бе поверена.

Негов заместник и пръв помощник бе един едър негър, спечелил с хитростта и ловкостта си доверието на своя шеф.

Като шпионин той бе направил големи услуги на полицията и така получи сегашния си завиден пост.

В този момент той бе в кабинета на префекта и му докладваше. Тъкмо свърши, един прислужник влезе и подаде една картичка.

Графърд прочете:

После се обърна към негъра и каза:

— Самюъл, иди и покани полковника при мен.

Наистина това бе Роджър, който идваше да иска за задачата, с която се бе нагърбил, помощта на колумбийската полиция.

Той обясни в какво се състои работата и добави, че в случая става въпрос за търсения Йохан Гулд.

Графърд отвори широко очи.

— Сигурен ли сте? — възрази той.

— Сигурен съм! — твърдо обясни Роджър. — Този Гулд, който уби своя тъст, всъщност се казва Артур Норт и е инженер по професия, а освен това и авантюрист. Търсихме го, заловихме го, но той успя да избяга. От всичките ни преследвания и клопки той се изплъзва под различни имена. Доскоро той носеше името полковник Уилсън.

— Не познавам такъв офицер — прекъсна го Графърд.

— И сега — продължи Роджър — гонената от него Ирма, бивша негова първа жена, се намира в плантацията на богатия Върмънт.

— Върмънт ли? Но той скоро продаде своята плантация и не може по никакъв начин сега да бъде в плантацията и в хасиендата — забеляза Графърд учуден.

— Въпреки това е там.

— Невъзможно! — извика префектът. — Върмънт живее тук в града, в хотел „Интернасионал“.

— Може да има в имението си свой представител.

— Трябва да се разбере това. Но убеден ли сте, че този Норт-Гулд-Уилсън действително е тук?

Графърд натисна звънеца.

Яви се Самюъл.

— Вземете със себе си Самюъл — обърна се префектът към Роджър. — Той е вещ агент. Натоварете го с търсенето, той е на ваше разположение.

Роджър погледна изпитателно негъра и го попита:

— Знаеш ли къде е плантацията на Върмънт?

— Ще я намеря — отвърна Самюъл.

Роджър обясни в какво се състои работата.

— И ще арестуваш този Гулд, или Норт, когото полковникът търси — обясни Графърд.

— Няма да е толкова лесно — забеляза Роджър. — Този Норт, или полковник Уилсън, както се нарича, е много опасен човек и може да убие всекиго, който се опита да го залови.

— От мен той няма да избяга — каза Самюъл.

— Самюъл е много силен — забеляза Графърд.

— Не е въпрос само, на сила, а и на хитрост — отвърна Роджър.

— Тогава, Самюъл, хвърли си униформата и се представи като негър, който търси работа — предложи Графърд.

— И внимателно ще разпитваш за лейди Ирма. Тя сега лежи мъртва в тази плантация. А в същото време ще разпитваш и за полковник Уилсън. Ако го намериш, ще му дадеш да разбере, че знаеш нещо за Ирма. Така задачата ти ще бъде двояка. Ще търсиш три лица, а пред всекиго, който иска да узнае какво търсиш, ще се представяш за негъра Сам.

Като даде тези наставления на негъра, Роджър излезе и веднага тръгна към хотел „Интернасионал“.

Мислите му бяха тревожни. Четири имена се въртяха в главата му — Норт, Гулд, Уилсън и Върмънт — и той инстинктивно усещаше, че са свързани в едно цяло, в една загадка. Ключът на загадката бе Върмънт. Личността на този плантатор бе обвита в мрак, а същевременно тя можеше да хвърли най-ярката светлина върху загадката.

Роджър допускаше, че този Върмънт, който в момента се намираше в плантацията, не е истинският, и тогава въпросът беше дали той не е самият Норт. Освен това, макар че бе така категоричен пред Графърд, имаше нещо, което го караше да се съмнява. Този възел на съмнението Роджър трябваше сега да разсече, като види Върмънт, който почиваше в Колумбия.

Когато се представи на Върмънт, последният го изгледа студено и като си сложи монокъла, го попита:

— Каква е тази униформа?

— Аз съм полицейски полковник Роджър от Ню Йорк. Това е нашата униформа.

— Не познавам Ню Йорк.

— Няма значение, милорд. Дошъл съм при вас за едно сведение. Бих желал да зная кой купи от вас плантацията в околностите на този град? Ваш роднина ли е?

— Защо?

— Защото той се казва Върмънт.

— Плантацията се казва „Върмънт“, но човекът, който я купи…

— Кажете името му, моля ви!

— Чакайте… как се казваше, излязло е от паметта ми…

— Да не е Уилсън?

— Не… не… не е Уилсън — отвърна пак надменно Върмънт и като се извини сухо, преди Роджър да му зададе още въпроси, влезе бързо в съседната стая, изговаряйки:

— Бързам много. Оставете ме на мира.

Роджър остана обиден от подобно неуважение.

Освен това-онова, което узна, хвърляше малко светлина върху разследванията му. Личността на Върмънт от плантацията оставаше пак забулена в неизвестност.

Той отиде в пощата и уведоми Бърнард за случилото се.

Желанието да види още веднъж Ирма неудържимо го влечеше към фермата.