Графиня просякиня

Важна новина

Когато Бърнард дойде в съзнание, беше късно през нощта. Той можа да си припомни какво е станало с него. Намери пипнешком и револвера си, който тайнствената жена не беше взела. Макар и с окървавено лице, той можа да запали лампата. После се изми, облече се и отиде в бюрото си. Никой от подчинените му не посмя да попита откъде е получил раната в главата.

В кабинета влезе тайният агент Пен, от ръцете на когото беше избягал Артур. Той докладва, че е попаднал в дирите на жената със синия воал.

— Арестувайте я веднага! — извика Бърнард.

— Тъкмо сега попаднах на следите й. Снощи тя е била в един отдалечен квартал на града.

— Кой я е видял?

— Един от полицейските агенти. Той ми каза, че тя се числи в персонала на един цирк, който преди няколко дни е давал представления в същия квартал.

— Циркът все там ли е?

— Не, преместил се е.

— Ами жената?

— Агентът ми добави, че тази жена играела в цирка с електрически жици, без да бъде наранена от тока.

— Това е важно. Не ти ли каза, че има червена коса?

— Да, извънредно очебийна, червена коса.

— Как се нарича циркът?

— „Бумпо“! Още нещо да ви доложа, господин началник. Циркът заминал внезапно, като никой не очаквал това. Когато тази жена играела, било препълнено със зрители.

— Да — забеляза Бърнард, — това прибързано заминаване е подозрително.

Бърнард тръгна да търси цирка, като взе със себе си и Пен. Отправиха се най-напред към къщата на един каруцар, в която снощи неизвестната жена влязла, когато била следена от другия агент. Каруцарят отсъстваше, а къщата беше затворена. Тогава Бърнард отиде в една съседна гостилница.

Когато полицаите влязоха вътре, посрещна ги гостилничарят, по чието лице се виждаше, че е бивш циркаджия.

— Вие ли сте хазаинът? — попита Бърнард.

— Да, аз съм.

— Идват ли в заведението ви акробати и въжеиграчи?

— Да, моят ресторант е за такива артисти.

— Познавате ли електрическото момиче?

— Астрела ли? Как да не я познавам. Тя е първокласна артистка.

Бърнард научи името на непознатата.

— Виждали ли сте я, господа? — въодушевено запита гостилничарят.

— Не! — отговориха Бърнард и Пен.

— О, само да я видите! Когато играе, наоколо й блещукат електрически искри като звездици. Когато някой я бутне, получава веднага електрически ток. Като че ли тя самата е електрическа машина.

— Има ли червена коса?

— Да. Така говорят.

— Ами с нея заедно едно момиченце?

— За момиченце не зная.

— Циркът „Бумпо“ замина ли си?

— Да, за жалост. Той ми направи голям оборот.

— Слушай — каза Бърнард, — не знаеш ли как е истинското име на Астрела?

— Не зная. Но защо питате? — подозрително зададе въпрос гостилничарят.

— За едно наследство — каза Бърнард, като придаде на думите си тайнствена искреност.

— Нима? — каза гостилничарят заинтригуван.

— Да, но трябва първо да установим дали е тя всъщност.

— Тогава питайте стареца Блуум.

— Къде живее той?

— Ей тук, насреща. Той е каруцар. Снощи е бил ангажиран с колата си набързо от Астрела и я откарал веднага. Преди да тръгне, идва при мен, изпи едно уиски и сам ми каза това.

— Но накъде замина?

— Не ми каза.

— Дори и да бъде пиян, ще го накараме да изтрезнее — каза Бърнард на Пен, като напуснаха гостилницата и се отправиха към къщата на каруцаря.

Къщата беше затворена. На ударите никой не отговори.

— Щом изведем коня и каруцата, веднага ще изтрезнее този пияница и ще отвори — каза Бърнард. — Хайде, Пен!

Агентът влезе в обора и намери там каруцаря, прострян мъртво пиян на земята. Хъркаше юнашки.

Пен го раздруса силно.

— Ей, Блуум — извика силно в ушите му Бърнард.

— Да, милорд, искате да пътувате ли? — каза с пресипнал глас каруцарят.

— Да, веднага — отвърна Бърнард.

— Трудно ще ми е.

— Защо?

— Защото току-що се завърнах от Йорк. Цяла нощ съм бил на път.

— И аз искам да замина за там. Ще ти платя добре.

Блуум се съгласи най-после и поведе двамата полицаи.