Графиня просякиня

Отново жената със синия воал

— Вашето предположение е неправилно, мистър Бърнард — каза на другия ден Роджър, като влезе в неговия кабинет.

— Дойдох до него — отвърна Бърнард — само въз основа на сериозните обяснения, които ми направи мисис Мери Гулд. Тя е напълно убедена, че жената със синия воал не е никоя друга, а Ирма, първата жена на Норт.

— Аз пък мога да ви докажа, че това е заблуждение. Мисис Норт се намира в моя дом.

Бърнард още не знаеше за тръгването на Ирма.

— Обаче според вашите собствени обяснения и тези на стражарите тя още е във връзка с него.

Лицето на Роджър се помрачи.

— Това именно не мога да разбера. Виждам, че се намирам пред една гатанка, която не мога да разреша. Оня човек трябва да има силата на демон.

— Не се предоверявайте на влюбените жени! Виждал съм много други подобни случаи.

— Все пак не ми се иска да повярвам.

— Да ви направя ли едно предложение, мистър Роджър?

— Кажете!

— Постъпили сте умно, че сте взели тази жена в жилището си. Не я оставяйте да го напусне. Задръжте я внимателно и я следете на всяка крачка, без тя да усети. По този начин по-скоро ще стигнем до целта — да хванем престъпника.

Роджър мълчеше.

— Виждате — продължи Бърнард, — че имаме работа с един извънредно хитър и изкусен престъпник, надминаващ всички, с които сме имали работа досега.

— Голям талант е този Норт. Богат е и опитен. Живял е в отбрано общество. Но ние имаме неговата първа жена. Той сигурно ще й пише.

— Да говорим сега за жената със синия воал — предложи Бърнард.

— Не сте ли узнали още пътищата, по които се движи?

— Ще заповядам да я арестуват.

— Това е единственото средство да си обясним по-нататък нещата. Боя се обаче, че не бихме стигнали много далече с нейното задържане. Тя няма да каже нищо. Ще признае само, че е била в любовни връзки с Гулд.

— Тогава ще направя обиск в жилището й.

— Как?

— Може би Норт ще дойде при нея.

— Но ние не знаем още как се казва тя.

— Името й няма голямо значение, понеже тя сигурно има фалшиво име. Ясно е, че е в здрави връзки с Норт, щом като е предала на него детето, което е отвлякла от Ирма.

— Че жената със синия воал не е мисис Норт, се доказва от факта, че тя й е откраднала детето.

— Следователно, мистър Роджър, ние трябва да установим преди всичко коя е тя. Тя започва да играе важна роля и е възел на сегашните ни издирвания.

— Искате да отидете при нея?

— Първо ще разпитам полицая, който пази на улицата.

— И аз ще дойда с вас — добави Роджър.

Двамата приятели напуснаха полицейското управление и отидоха към къщата, където живееше жената със синия воал.

— Елтън — каза Бърнард, като отиде при полицая. — Знаеш ли кой живее в онова отделение на тази къща?

— Една жена с грозно лице и с червеникава коса, която носи винаги син воал.

— Не си ли забелязал кой ходи у тях?

— Един господин идва често.

— Познаваш ли го?

— Не. Но е хубав и млад.

— Нещо повече за жената?

— Казват, че е ездачка в цирк или някаква комедиантка.

— Сега у дома си ли е?

— Не съм я видял още.

— Да си видял някое малко момиченце с нея?

— Не!

Стражарят отдаде чест.

— Да влезем в къщата — предложи Роджър.

— Може би сега тя държи скрит при себе си Гулд или пази парите му, които е задигнал от убития Шмит.

— Предчувствам, че няма да ни отворят вратата — каза Бърнард, като се качваха по стълбата.

— Ще я отворим със сила.

Предвиждането на Бърнард се сбъдна. Позвъниха три пъти и вратата пак не се отвори. Тогава той извади две длета и с едното от тях изкусно и без много шум отвори вратата.

Двамата полицаи влязоха, като държаха револверите си готови за стрелба, Бърнард отвори вратата и огледа стаята. Тя беше празна. Без да губи нито минута, той отиде в съседната стая, а Роджър разгледа внимателно първата.

— Искам да остана тук и да пазя — каза Бърнард.

— Но се налага най-голямо внимание, защото знаете с кого имате работа.

— Трябва ли да повикаме още полицаи наблизо?

— Излишно е, защото те не биха ни послужили за друго, освен да се издадем.

Роджър се раздели с другаря си и си отиде. Бърнард се разположи добре в стаята. Когато се стъмни, запали лампата, но изолира светлината, за да не се вижда от улицата. В този момент вратата на съседната стая изскърца. Докато се усети, вратата на неговата стая се отвори и изведнъж пред него застана една красива жена. Той посегна към револвера си, но почувства остра болка в главата. В тъмнината тайнствената жена го беше ударила с нещо остро по главата. Той веднага си спомни предупреждението на полицая, че тя била акробатка и че притежавала необикновена физическа сила.

Бърнард падна по гръб. Започна да губи съзнание. Всичко това стана по негова вина, защото не взе никакви предпазни мерки, нито няколко полицаи, които в случая биха му помогнали.

Жената се изсмя презрително, изгледа подигравателно лежащия и бързо излезе.