Графиня просякиня

Мистериозно убийство

Мери, Артур и Ирма Норт бяха в трапезарията на двореца на богатия Йохан Гулд. Господарката покани новата си компаньонка да седне. За да прикрие вълнението си, Артур четеше някакъв вестник. Не беше докоснал закуската си.

— Добре ли настани детето си, мис Норт? — без никакво стеснение прекъсна мълчанието лейди Мери.

Името Норт накара Артур да се сепне.

— Да, струва ми се, иначе не бих била спокойна — отговори компаньонката с леко потреперване в гласа.

— Виждам, че много го обичаш — продължи Мери. — То е единствената ти утеха в безчислените ти страдания.

След това се обърна към съпруга си:

— Каква зла участ е подготвил на тази жена мъжът й, като я е напуснал. Нима може да съществува такъв безсърдечен човек! Ти й съчувстваш, нали, защото имаш благородно сърце!

Артур не смееше да вдигне очи към Ирма. Той едва издържаше този разговор. Без да подозира нищо. Мери продължаваше с мъчителните си въпроси:

— Какво би направила, мисис Норт, ако срещнеш човека, който е забравил своя дълг?

— Аз го намерих, лейди Гулд!

— Нима?

— Да. Той се е венчал втори път.

— Оженил се е за друга! А знае ли, че си го открила? О, този злодей е направил нещастна и втората си жена.

— Да, мисис Гулд, той е злодей!

— И ти все още го обичаш и държиш на него? — попита Мери, клатейки недоумяващо глава.

— Трудно можете да разберете моите чувства, миледи. Много пъти и аз самата не зная как съм могла да изтърпя ужаса на положението си и въпреки това да запазя любовта си.

В този момент от улицата долетяха силни крясъци и прекъснаха мъчителната сцена. Ирма въздъхна облекчено.

Отвън вече ясно се чуваше: „Вестник «Ню Йорк Херълд»! Убийство! Пълни подробности. Убийството на Медисън Стрийт“ Мери бързо стана, водена от лошо предчувствие.

— Баща ми живее на Медисън Стрийт!

В това време влезе слугинята и подаде вестника. Мери го грабна и бързо прочете онова, което търсеше, но още при първия ред изпищя и изгуби съзнание. Ирма и слугинята я повдигнаха и я положиха на дивана.

Компаньонката също беше смутена. Само Артур бе запазил хладнокръвие. Той взе чаша вода и започна да пръска лицето на припадналата. Ирма се наведе, взе вестника и прочете:

Ирма вдигна очи. Тя погледна Артур, наведен над безчувственото тяло на Мери. Докато го наблюдаваше, през ума й мина ужасна мисъл. Спомни си как той се беше опитал да грабне документите й, а сега дори не посегна да вземе вестника. Защо не искаше да узнае причината за припадъка на съпругата си? Нямаше никакво съмнение, че той предварително знаеше какво пишеше там.

На вратата се почука. Влезе слугата.

— Мистър Гулд, един полицай иска да говори с вас. Казва се Бърнард.

Артур кимна с глава и отиде в стаята, където го чакаше детективът. Последният се представи. Гулд го познаваше и знаеше славата му като вещ полицай.

— Мистър Гулд — каза той, — дойдох при вас по много неприятен повод. Вашата съпруга, лейди Мери, е единствената дъщеря и наследница на мистър Шмит. Моля, повикайте я тук.

— Печалното известие я разстрои — отговори Артур. — Обяснете ни как е станало така, че ние последни узнаваме за убийството, след като вече целият град знае за него.

— Има важни съображения, които изискват никой да не влиза в дома на убития.

— Искате да кажете, че трябва да се снеме предварително дознание относно положението, в което се е намирала къщата в момента на убийството. Трябва да отбележа, че това е пропуск, който много ме тревожи.

— Има обстоятелства, при които правосъдието е принудено да прибягва към по-особени мерки. Намираме се пред едно неразгадано убийство. Кога за последен път бяхте при вашия тъст?

— Доста отдавна.

— А вашата съпруга?

— Преди няколко дни.

— Вие не бяхте ли с нея? Отношенията ви с нея са били обтегнати.

В очите на Артур светна зловещ пламък.

— Защо ми задавате такива въпроси, мистър? — попита той.

Бърнард пое със своите сиви проницателни очи злия поглед на Артур.

— Извинете! Задавам ви тези въпроси само за да проверя дали старият слуга не е излъгал.

— Боб ли? Какво?

— Много неща, свързано.

— Моля ви, кажете по-точно!

В този момент вратата се отвори. Влезе Мери, пребледняла и облегната на рамото на Ирма.

— Вие сте полицаи! — извика тя. — Смилете се, кажете ми само едно… баща ми наистина ли… Не, това е невъзможно. Името Шмит е много популярно… много разпространено… да не е станала някаква… грешка…

Мери се отдели от Ирма.

— Това е ужасен удар на съдбата, миледи — каза Бърнард. — Съберете цялата си твърдост. Натоварен съм да ви съобщя за смъртта на вашия баща.

— Но какво се е случило, за Бога? Истина ли е това? Бедният ми баща!

— Да, миледи, истина е!

Мери се разплака и сълзите сподавиха гласа й.

Артур я отведе до едно кресло.

— Разкажете ми всичко, мистър. Как е умрял той?

— Когато тази сутрин слугата ни съобщи за това, няколко полицаи заедно със следователя и лекаря се отправиха веднага за дома на мистър Шмит. Лекарят констатира смъртта. Баща ви е издъхнал през нощта. Тялото му било вече изстинало.

— И кой е пожелал смъртта на баща ми?

— За съжаление още не съм в състояние да ви кажа нещо положително по този въпрос.

— Искам да отида при него. Трябва да го видя.

Мери отново започна да стене. Артур се опита да я утеши и й прошепна няколко успокоителни думи.

— Бяхме длъжни да ви известим, като единствена дъщеря и пряка наследница, и аз поех тази задача — каза Бърнард. — Запечатано е всичко. И най-дребната вещ не е докосната. Съдебната власт преди всичко трябва да констатира положението на къщата, преди да се предприемат каквито и да било действия.

— Трябва да отида там! Трябва да отида при него, Йохан!

Междувременно Ирма не изпускаше от поглед Артур. Тя чувстваше, че нещо необяснимо я отблъскваше от този, когото до вчера беше обичала толкова силно и искрено. В неговите очи имаше нещо зловещо и дяволско. Дали не беше Артур Норт…? В тази минута тя видя своя идол в друга светлина. Но в нея също ставаше някаква промяна.

— Ако искате — каза Бърнард на Мери, когато тя се съвзе отново, — готов съм да ви заведа в дома на баща ви. Никой друг не може да влезе сега там.

— Но съпругът ми може да ме придружи, нали? Той има това право.

— Разбира се, миледи, не може да се попречи на единствените наследници да влязат.

— А къде е Боб, нашият стар Боб?

— В къщата на убития.

— Защо не е дошъл да ме извика?

— Не знам защо не го е направил преди това, но след като е известил полицията, вече е било невъзможно. Той е нужен на следствието.

— А не се ли установи как се е случило?

— Съжалявам, миледи. Престъплението е извършено през нощта. Убиецът е изчезнал.

— Как е възможно!

— Вероятно е имал ключове от всички врати.

— Но само баща ми имаше ключ за главния вход!

— Да, неговият ключ е намерен на масичката в стаята му.

— Тогава как е влязъл убиецът? Може би се е вмъкнал още преди да заключат вратите, а после е избягал през прозореца на партера?

— Това обяснение е доста странно — отговори Бърнард. — Всички прозорци на партера бяха намерени затворени.

— В такъв случай се намираме пред някаква мистерия! — каза Мери.

— Трябва да се съглася, че всичко е забулено в тайна, но тя скоро ще бъде разбулена.

— Още не мога да се примиря. Баща ми — убит!

— Бъди твърда, Мери — призова я Артур.

Тя се обърна към него.

— Ти си единственият, който ми остава сега! — каза тя и увисна на врата му.

Ръцете й стискаха неговите.

— Хайде да отидем на Медисън Стрийт — предложи Артур. — Да си вземем сбогом с баща ти.

— Ако ми позволите, мистър Гулд, аз ще ви придружа — намеси се Бърнард.

Те излязоха. Ирма остана сама в салона. Подозренията й не я напускаха.