Графиня просякиня

Смърт или живот

Ирма изтри сълзите си. Шелер имаше право. Човекът, който й беше причинил толкова страдания, престъпникът и убиецът трябваше да бъде лишен от свобода, за да се сложи край на дългите й страдания. Тя съзнаваше, че правеше всичко това заради детето си. Норт застрашаваше повече него, отколкото нея. Той беше суров и безсърдечен към детето и така си отмъщаваше на Ирма. Тя беше виждала момиченцето си да страда непоносимо, лежейки пред нея с вързани ръце и крака. Сега беше длъжна да му спести бъдещите ужаси, които щеше да преживее, ако Норт продължи преследването им… С тези мисли Ирма се приближи до брега на реката, където трябваше да спре плаващият мост.

Когато съгледа къщата, в която се намираше Норт, безпокойството й нарасна.

Нищо не предвещаваше, че това спокойно място щеше да стане арена на едно ужасно произшествие. Норт трябваше да бъде изненадан, но той нямаше да се предаде лесно. Ирма потръпна при мисълта, че можеше да се стигне до проливане на кръв. От своя страна тя искаше само едно от Норт: да се закълне, че се отказва от нея завинаги. След това можеше да продължи по своя път. Той беше белязан със знака на Каин. Неговата обременена душа не можеше да намери никъде спокойствие.

В това време колата стигна до брега. Лидия и Шелер не се виждаха още. Милия скочи на земята и помогна на Ирма да слезе, като я окуражи с няколко думи. Мостът параходче пушеше на отсрещния бряг.

Изведнъж там настана голяма суматоха. Няколко конника препускаха край брега по посока към гората.

Ирма погледна учудено дъщерята на Пен, но и тя беше не по-малко изненадана от нея. Не бяха ли тези конници Роджър и неговите полицаи? Не преследваха ли Норт?… Сърцето на Ирма отново се изпълни с мъчителни съмнения. Кой знае какво й носи следващият час? Защо все още не идваха Шелер и детето й?

Върна се малко назад по пътя и огледа наоколо, но не се виждаше нищо. С тревога тя каза на Милия:

— Не трябваше да оставяме детето. Тревожа се за него.

— Шелер не е човек, който ще се загуби лесно — отговори момичето. — Уверена съм, че те скоро ще бъдат тук.

В това време параходчето се отдели от брега и заплува към тях. С приближаването му нарастваше и тревогата на Ирма. Над водата се издигаше лека пара. Параходчето пореше бавно водата. Коминът му бълваше мерен дим, който се стелеше нашироко във въздуха.

„Само по-скоро, по-скоро!“ — мислеше си Ирма. С помощта на хората от параходчето тя се надяваше да разбере какво се е случило с Лидия и Шелер. Милия я утешаваше, но тя не обръщаше внимание на думите й. Не се вслуша и в молбата й да не казва нищо на баща й.

Щом параходчето спря, тя скочи на борда му и попита:

— Къде е капитанът?

— Аз съм капитанът, мисис — отговори Пен, като се приближи.

Ирма му разказа набързо това, което се беше случило. Йохан Пен се намръщи и хвърли заплашителен поглед към дъщеря си. Но веднага му мина мисълта, че работата с отвличането ще мине много по-леко, отколкото той предполагаше. Ирма сама скочи в устата на звяра. Той трябваше да се възползва от тази възможност, без да се бави.

— Почакайте една минута, мисис! Ще заповядам на машиниста да даде сигнал със свирката. Така той ще доведе бързо тези, които очаквате. Уверявам ви, че няма да тръгнем, докато те не пристигнат.

— Моля ви, направете го, капитане! — отвърна Ирма, трогната от съчувствието му. — Помогнете да намеря детето си и аз ще ви бъда вечно признателна!

— Добре, добре — процеди през зъби Пен и се отдалечи, за да уточни още веднъж всичко с Норт. След това слезе на брега, за да докара файтона. Каква беше изненадата му, когато видя, че в това време параходчето се отдели от брега и заплува по течението. Това противоречеше на споразумението му с Норт.

Потеглянето на параходчето се изплъзна от вниманието на Ирма, погълната изцяло от мисли за любимото й дете. Но като чу изненадания вик на тези, които останаха на брега, тя трепна. Наистина, тя не можеше да си обясни това, което ставаше, но потеглянето на параходчето я разтревожи още повече. Тогава реши да скочи от него, но един човек, излязъл внезапно от машинното отделение, протегна ръка и я дръпна силно назад. Тя падна върху куп каменни въглища и видя пред себе си един мъж, почернял от сажди, облечен с омаслени панталони и блуза. Ирма изпищя. Мъжът вдигна една лопата, готов да я удари.

— Не викай, иначе трябва да избираш между живота и смъртта!

Тя позна очите, които я гледаха заплашително, позна и гласа. Но в същия миг до нея достигна и друг глас — глас, който накара сърцето й да трепне радостно.

— Идвам, графиньо, имайте търпение!

Това беше гласът на Шелер. Той скочи във водата и заплува към параходчето. Ако успееше да го стигне, Ирма беше спасена. Но и човекът с омаслената блуза не бездействаше. Той завъртя едно колело и параходчето заплува по-бързо. След това взе лопатата, качи се на кувертата и застана в очакване. Ирма веднага разбра — той искаше да отблъсне Шелер, ако се опита да се качи на борда. Бързо скочи на крака и тръгна към своя враг, решена на всичко. Изведнъж от брега проехтя гърмеж от пушка и човекът с лопатата падна. Радостни викове огласиха брега след изстрела на Макнийл. Ирма се облегна на парапета, защото почувства, че силите я напускат. Очите й се замъглиха и тя се строполи безчувствена на палубата.