Графиня просякиня

Ирма

От ранното си детство Ирма се отличаваше със смиреното си държане, почти безмълвното възприемане на случките в живота си, с доброто си отношение към всички около себе си. Баща й я намираше твърде плаха и нежна, а майка й виждаше в нея бъдещата добродетелна дама, каквато мечтаеше да бъде всяка жена.

Детето се развиваше добре. Момичето се разхубавяваше, но строгата майка никога не намеси в ласките към дъщеря си възхищенията от красотата на девойката.

Ирма имаше своята красота и прелестно лице за нещо естествено. Тя сякаш не забелязваше, че околните я считаха за избраница на живота, и нито веднъж не се изкуши да използва красотата си като оръжие срещу другите.

Не че не усещаше силата й! Но майка й я възпитаваше строго и смекчаваше всички избухвания на суетата, кокетството и горделивостта.

Като всяка пробуждаща се жена и Ирма чувстваше нуждата да бъде понесена от любовта, потопена в сладостни тръпки и отнесена като откъснато цвете далече от градината, в която беше израснала.

Всяко момиче чака ръката, която ще посегне към него. Важен е моментът, в който тази ръка ще се появи.

Един сластолюбец като Артур подбираше своите завоевания. Ирма не разбираше тези хитрувания. Тя само почувства близостта и надеждата на един мъж и когато отвори очи, видя красивия Норт. Това беше съвпадение, съдба, а не някакъв план или дълго обмисляна постъпка. Стана толкова естествено, от само себе си! Ирма се влюби с цялата чистота на седемнадесетгодишната си душа. Любовта на едно момиче, което за пръв път обича и което вижда само един мъж, когото дарява със своите ласки, е чиста и възвишена. Тази любов е всеотдайна, сляпа и крехка.

Когато Ирма се отдаде телом и духом на Артур, у нея още живееше девойката и продължи да живее дори до раждането на Лидия, когато младото момиче стана майка. От този час обаче тя видя голямата лъжа, в която бе въвлечена от Норт.

Пробуждането бе мъчително. Тя се почувства унизена.

Една голяма рана се отвори в нея и като че ли тази рана щеше да потъне тя цялата. Любовта, която тя искаше да възкреси, когато намери Норт, изчезна съвсем при срещата им. Тя видя у него звяра, който не само не я обичаше, но и искаше да я разкъса.

В душата й стана пусто. На мястото на една бездна се разтваряше извор от сълзи.

Но времето лекува. Ирма претръпна и се примири. Тялото й си искаше своето, духът наложи своето право. Ирма беше жена, а тази жена трябваше да живее. Тя чакаше пак да бъде взета и отнесена в градината на новото си щастие. Но виждаше ли наоколо си мъжа, към когото нейното женско сърце да я поведе? Усещаше ли наблизо този, към който в един светъл миг щеше да почувства сладкия трепет на влечението и раждането на един нов блян?

Наоколо бе тъмно. Дълбок мрак царуваше в нея и само понякога като светкавици проблясваха беглите черти на един или друг образ, които я смущаваха и я караха да потръпва.

Но пак оставаше празнина и гъста сянка падаше върху извора на любовта и го потапяше в мрак, от който не излизаше никакъв звук, никакъв отговор.