Графиня просякиня

Плантаторът Върмънт

Леси сервира на сребърен поднос храна и нещо за пиене в стаята на плантатора, който току-що бе приел тримата съучастници. Те му разказаха за надзирателя Жак и за тайнствената бяла жена.

Върмънт се изтегна на едно канапе, без да обръща много внимание на разказа на бившия учител и другарите му. Той им хвърли пари и им заповяда да отидат в най-близкия град и да си купят военни дрехи. Щяха да бъдат негови телохранители.

Тримата останаха толкова благодарни от тази поръчка, че започнаха да се радват гласно.

След като Евънз изпрати другарите си, остана за малко при господаря и му показа с хитра усмивка към апартаментите от долния етаж.

— Приятелю Гулд! — произнесе той.

Плантаторът скочи изведнъж.

— Нещастнико, колко пъти съм ти казал да не употребяваш това име! Ако още веднъж го споменеш, ще те застрелям като бясна котка!

— Защо, нали сега сме само двамата?

— За да не забравяш, че аз съм Върмънт, плантаторът.

— Хубавата певица се намира долу, тя влезе в примката ни, милорд. Но ако не бях аз, тя нямаше да бъде тук. Аз направих тръгването й невъзможно.

Евънз напусна стаята и в този миг влезе негърката, която водеше Жак.

— Милорд, ето надзирателя.

Жак изгледа плантатора и каза:

— Но това не е Върмънт!

— Той е — каза негърката.

— Ела насам! — извика Върмънт. — Кой си ти?

— Аз съм Жак, надзирател. Нощес ни нападнаха трима безделници и когато поисках да ги изпъдя, те ме повалиха на земята.

— Тези тримата остават тук — отсече Върмънт. — Моят предшественик ми каза, че наблизо имало пропаст с диви котки. В нея ще бъдат хвърляни мързеливите роби и ония, които бягат.

Жак вдигна очи и погледна недоверчиво новия си господар.

— Ти ли си пазачът на робите? Независимо от това с теб ще се отнасям както с тях, ако не изпълняваш заповедите ми. Ще си мълчиш и няма да се интересуваш какво става в тази къща. Ще живееш оттатък, в другата сграда. Аз съм за тебе плантаторът Върмънт и ще ме наричаш маса Върмънт. Сега върви да си гледаш работата. Тук, в хасиендата, няма работа за теб.

Всичко това никак не се хареса на надзирателя, но той предпочете да мълчи.

— Приближи се — каза Върмънт на негърката, когато Жак излезе.

Тя кръстоса ръце на гърдите си и каза:

— Леси е твоята робиня, маса. Тя чака твоите заповеди.

— Има ли освен мен и миледи някой друг човек тук вкъщи?

— Не, милорд, само слугата на миледи е в задния двор.

— Някоя дама?

— След заминаването на бившия господар не, апартаментите стоят празни.

— Следователно долу е онази лейди, която е пристигнала снощи?

— Това не зная, милорд. Аз бях оттатък и спях.

— Прислужи ли на миледи?

— Да!

— Занесе ли й закуската?

— Сега ще я занеса. Питах я по-рано какво желае.

— Какво желае?

— Една каничка мляко и сухар. Само това желае за себе си и за детето.

— Къде е млякото?

— Оттатък, в обора.

— Погледни плика на онази маса.

Леси се обърна.

— Вземи този плик. Той съдържа прах. Изсипи този прах в млякото, преди да го поднесеш на миледи.

Леси слушаше покорно.

— Да не си посмяла да кажеш нито дума някому. Ще изпълниш заповедта ми, така че миледи да не забележи нищо. Ще служиш на миледи така, като че ли тя е твоя господарка.

— Ще изпълня всичко точно, милорд!

— Ти ми харесваш, Леси, ти си добра слугиня. Когато те попита миледи кой дойде, ще й кажеш, че е дошъл новият господар Върмънт.

— Ще направя всичко!

— Няма да съжаляваш. Аз съм добър господар, добре възнаграждавам слугите. Побързай сега!

В това време Ирма бе повикала при себе си Шелер. Тя едва се съгласи да приеме гостоприемството на Върмънт само защото нямаше възможност да замине. Шелер обаче реши да обиколи наоколо и да види дали не може да набави от някоя ферма други коне.

Когато той излезе, влезе Леси с млякото и сухара. Лидия много се зарадва, като видя закуската.

Ирма охотно изпи млякото си. Но понеже Лидия бе яла вече плодове, тя не й позволи да пие мляко.

Не мина много време и Ирма започна да усеща някаква слабост из цялото тяло.

Като седна в един фотьойл до прозореца, тя скоро изпадна в дрямка и заспа. Малката Лидия помисли, че майка й спи, и продължаваше да играе край фотьойла. В това време вратата се отвори.

Влезе плантаторът.

Лидия се уплаши, притисна се до коленете на майка си и започна да вика:

— Мамо, мамо!

Но Ирма не можеше да чуе нищо.

— Ако викаш, ще те хвърля през прозореца — каза господарят.

Той се опиваше от блаженство, че Ирма е в негови ръце. Тя вече не можеше да избяга. Той я взе на ръце и я занесе в спалнята си. Сложи я на леглото.

След малко той пак се върна долу в салона и потърси детето. Лидия се бе скрила и той скоро се отказа да я търси повече. Тя започна да плаче едва след като той напусна стаята, но скоро седна на един стол и уморена заспа.