Графиня просякиня

Продадени

Привечер, след като си беше починала, Ирма влезе в салона. В него беше само мистър Уилмингтън.

— Отпочинахте ли си, мисис Норт? — попита я той учтиво.

— Не намирам думи, с които да ви благодаря за доброто отношение към мен — отвърна Ирма.

— Да не говорим за това, мисис. Искам да ви кажа нещо, което може би ще ви заинтересува.

— Любопитна съм да чуя какво е то.

— Мисис Норт, след няколко дни аз и семейството ми напускаме Марвил. Имах намерение да изживея тук последните си часове, но в източните щати земята е много по-евтина, така че имах възможност с парите от продажбата на тази къща да закупя много по-голям имот.

Докато говореше, очите му внимателно наблюдаваха Ирма.

— Аз винаги съм се разбирал с братовчед си, който отиде там заедно с вашето момиченце. Бъдете уверена, че той е порядъчен човек. Няма да живея в Солт Лейк Сити, а в едно имение, което се намира само на няколко мили от града.

Ирма тъжно въздъхна, но Уилмингтън се направи, че не забелязва нищо, и продължи:

— Сама разбирате, че за едно момиче, каквото е Алис, самотният живот в едно извънградско имение не би бил много приятен. Затова реших да взема компаньонка за дъщеря си.

Ирма го слушаше пребледняла. Сърцето й биеше неспокойно.

— И понеже дойдохте точно навреме — каза Уилмингтън, — реших да ви предложа да дойдете с нас като компаньонка на Алис. Аз ще поема разноските по пътя. Когато пристигнем, ще се спогодим за вашето възнаграждение. Така и вие по-спокойно ще можете да търсите детето си!

Ирма стисна прочувствено ръката му и пламенно му благодари:

— О, мистър, вие сте толкова благороден човек! Бог ще ви възнагради за вашата доброта, а аз до края на живота си ще ви бъда признателна за това, което правите за мен!

Уилмингтън я прекъсна:

— Оставете това, мисис! Аз и моята дъщеря храним добри чувства към вас. Виждам, че нямате близки хора тук, затова искам да ви помогна.

— Прав сте, аз съм толкова самотна!

Всичките нещастия и неволи, които беше преживяла през последните месеци, я накараха много да страда, но сега всичко можеше да бъде забравено. Най-важното беше, че вероятно скоро щеше да види детето си.

— И така, разбрахме се — каза Уилмингтън. — Докато тръгнем, ще останете в нашия дом. Ще се погрижим за всичко, от което имате нужда. Сега ще отида да съобщя тази новина на жена си.

Той се отправи към вратата, но като че ли се сети изведнъж за нещо, защото се върна обратно при нея.

— Струва ми се, мисис, че негърката, която доведохте, може да попречи на плановете ни. Искам да бъда откровен с вас. В щата Юта не посрещат с добро негрите. Освен това и аз самият не мога да ги понасям. Какво ще кажете по този въпрос?

Този въпрос беше доста неприятен за Ирма. Вярното черно момиче неуморимо се беше старало да угоди на новата си господарка и вършеше всичко, което можеше да облекчи трудното пътуване. А сега Ирма трябваше да я изостави.

— Аз ще поговоря с нея — каза тя мрачно. — Може би ще трябва да се върне обратно.

— Така би било най-добре — отвърна Уилмингтън. — Тогава всичко ще бъде наред!

Той излезе от стаята. След малко излезе и Ирма, за да потърси Юнона. Откри я да замеря с камъчета кучето на двора. Животното сърдито лаеше, дърпаше веригата, сякаш искаше да я скъса и да се нахвърли върху негърката.

— Не прави такива глупости, Юнона! — извика Ирма.

Негърката погледна хитро господарката си.

— Във фермата, където Юнона живееше, кучетата тичаха свободно. Работниците ги насъскваха срещу Юнона, кучетата я хапеха за краката. Сега кучето е вързано — не може да хапе, само лае. Това много харесва на Юнона.

— Слушай, Юнона! Ще трябва да се разделим.

Очите на негърката пламнаха.

— Да оставя моята господарка сама! Никога! Юнона ще дойде с нея!

— Не мога да те взема със себе си! — каза тъжно Ирма.

И й предаде разговора си с Уилмингтън. Юнона остана замислена няколко минути, после радостно възкликна:

— Много добре! Мисис тръгва — и Юнона тръгва!

— Но как ще вървиш след мен? Ти не знаеш колко надалече отивам!

— О, няма значение! — извика безгрижно негърката. — Юнона е хитра, мисис не трябва да има грижа за нея. Юнона ще остане завинаги при своята мисис!

Въпреки това Ирма не можеше да бъде спокойна. Но момичето си знаеше своето.

— Мисис няма никакви грижи. Господарката отива където иска, Юнона ще я следва навсякъде.

Когато Ирма се върна в къщата, видя Алис, която радостно възкликна:

— Любезна мисис, толкова съм щастлива, че ще ни придружите! Татко ми каза това преди няколко минути.

— Аз съм много задължена на вашия баща за великодушното му предложение, защото то помага на мен, бедната и нещастна жена, да намеря детето си!

— Вие ми станахте много симпатична — въодушевено продължи Алис, — още от мига, в който ви видях. Печалната ви съдба много ме развълнува и аз дълго мислих върху това. Колко ли много бих страдала, ако изживеех и аз подобно изпитание…

— Да ви пази бог от подобни изпитания!

— Не се ли намери някой, който да ви вземе под покровителството си? Вие сте толкова млада, толкова хубава…

Ирма се изчерви.

— Не… оставете това!

— Но вие наистина сте много красива! — възкликна Алис. — Най-красивата девойка в нашия град е Бриджит Уинтърс. Но и тя не може да се сравнява по хубост с вас.

Ирма не й отговори, само си помисли, че досега красотата й беше причинила само страдания.

— Как искам и аз да имам черна коса и черни очи! — каза Алис.

Ирма се вгледа в сините й очи, погали златистата й коса и бавно каза:

— Такава като вас някога беше Мод.

— Коя е тази Мод?

— Моя добра приятелка, която направи много жертви за мен, преди да я загубя окончателно. Вярвам, че сега я намерих отново.

Алис се хвърли на шията на Ирма.

— Да, права сте, аз ще се опитам според силите си да заместя приятелката, която сте загубили! — прошепна тя горещо.

Вечерта мормонският апостол отново дойде в къщата на Уилмингтън.

— Наред ли е всичко? — попита Уолстън.

— Да.

— Къде можем да разговаряме необезпокоявани?

— Ела в кабинета ми, там няма кой да ни безпокои.

След като се настаниха удобно, Уолстън попита:

— Мисис Норт ще тръгне ли с нас за Юта?

— Да, като компаньонка на дъщеря ми. Надява се там да намери детето си.

— Не се ли усъмни в нещо?

— Не. Даже се сприятели с дъщеря ми.

— Това е добре. А с негърката какво ще правим?

— Мисис Норт ще й каже да се върне обратно.

— Добре. Сега да поговорим за нашите работи — продължи Уолстън и извади портфейла си. — Ще ти дам пари за разходите по пътуването. Погрижи се мисис Норт да се облече елегантно, за да изпъкне още повече красотата й. През време на пътуването избягвай разговорите с хора от Юта, които може да ме познават. Това е много важно за мен!

— Но ти няма ли да дойдеш с нас? — изненада се Уилмингтън.

— Не! — отговори Уолстън. — Не трябва да събуждаме никакви съмнения. Аз ще тръгна един ден след вас, защото недоверието към мормоните е много голямо. Това се вижда и в Марвил. Повече няма да идвам у вас, за да не се провалят плановете ни.

Уолстън стана и подаде ръка на Уилмингтън.

— И така, ще се видим в Солт Лейк Сити.