Графиня просякиня

На стража

Леси лежеше върху една рогозка на верандата. Тя не спеше и наблюдаваше всичко. Но въпреки това не беше открила досега нищо необикновено. Беше видяла телохранителите да влизат и да излизат често от къщи. Вратата на къщата се отвори. Леси трепна и се ослуша. Някой излизаше на верандата. Зорките очи на негърката, свикнали с тъмнината, познаха дошлия. Беше жена, с лице, покрито с плътен воал. В един миг Леси се изправи безшумно като котка на крака. Тя почака един миг, скрита зад зеленината около верандата. След това излезе от скривалището си и погледна надолу. Жената беше вече изчезнала в непрогледния мрак. Леси не я проследи, понеже беше получила заповед да стои на стража в къщата и да наблюдава всичко, което ставаше в нея.

Изведнъж до ушите й достигна лек шум, който постепенно се усилваше. Изглежда бяха хора, които се приближават и шепнат. Леси се скри отново в зеленината.

Стъпките скоро отекнаха по пътеката, Леси позна гласовете им. Тя излезе на верандата. В същото време я повикаха по име. Роджър се връщаше със Сам.

Леси се затича с пъргавина на котка и слезе твърде леко по стълбата.

— Леси е — промълви Сам.

— Има ли някой тук наблизо? — попита тихо Роджър.

— Няма никой, маса — отговори Леси, — абсолютно никой.

— Дойде ли си плантаторът?

— Не е идвал никой, маса!

— Струва ми се, че не си пазила добре — каза Роджър сърдито. — Ти си спала.

Леси поклати глава.

— Кълна се, че не е идвал никой. Само телохранителите идваха. Преди половин час излезе и една жена от къщи.

— Да не е дамата със синия воал?

— Да, маса. Жената, която излезе, носеше на лицето си воал.

— Дяволска работа — тя си отишла, а пък плантаторът не е идвал още! Да не лъжеш, Леси?

— Милорд, аз гарантирам за Леси — каза Самюъл кротко.

— Може би тя се е излъгала, тъй като не е наблюдавала добре.

Негърката поклати глава.

— Не знам дали плантаторът е вкъщи — отвърна тя. — Не съм го видяла с очи.

— Тогава трябва да пазим!

— Тихо!… Какво ли е това? — пошепна внезапно Самюъл, като вдигна ръка.

— Какво ли може да бъде? — обади се Леси. — Трябва да са телохранителите.

— Пият безобразниците проклети — промълви Роджър.

— Милорд, аз ще се вмъкна в къщата и ще видя дали плантаторът е там — каза Самюъл. — Ако е там, ще ви дам знак.

— Опасно е, Самюъл.

— Не се безпокойте! Аз умея да се пазя, пък и никой няма да ме чуе, понеже съм бос. Ако не намеря никого, ще се върна пак тук.

— Там е работата, че ние не знаем дали дамата със синия воал е била синьора Астрела — каза Роджър. — Едно обаче е сигурно: Макнийл се намира тук наблизо и ми се ще да повярвам, че жената, която Леси е видяла преди, е била преоблеченият Макнийл.

— Ако той е наблизо, опитайте, може би ще го намерите — отговори Самюъл. — Леси ще остане да пази на верандата. А после ще се съберем пак тук.

Роджър се съгласи. Той се запъти към групата дървета, а Самюъл и Леси тръгнаха към верандата.

— Бъди внимателен, Сам! — пошепна негърката на стария си приятел.

— Телохранителите пият и пеят, Леси. Бъди спокойна — те няма да ме забележат. А даже и да ме видят, те не знаят, че съм на полицейска служба.

Леси кимна. След това тя остана да пази на верандата, а Самюъл отиде до вратата и я отвори много предпазливо. По шума, който достигаше до него, той заключи, че телохранителите са горе. Те бяха толкова пияни, че не чуха лекия шум, предизвикан от отварянето на вратата. Самюъл се спря за няколко мига. Като се убеди, че тримата пеят безгрижно, той реши да отиде нататък. Мина безпрепятствено стълбата. В това време телохранителите се чукаха с чаши и пиеха за свое здраве.

— Тишина! — извика някой от тях.

— Евънз има думата — каза Силвър с надебелял език. — Той е човек с извънредни способности. Да живее Евънз!

— Надявам се, не знаете, че аз съм ваш началник — каза Евънз с решителен глас.

— Да, ти ще ни ръководиш — каза Силвър.

— Слушай, Евънз — извика Хари, — тази работа не ми харесва. Каква полза имаме от това да стоим тука и да се напиваме? На мене ми трябват пари! Чуваш ли, пари!

И той удари с юмрук по масата с такава сила, че всички чаши издрънчаха.

— Но ние живеем тук твърде добре, нищо не ни липсва — забеляза Силвър.

— Този дявол Норт трябва да ни даде пари — извика Хари и пак удари по масата. — Аз искам пари, много пари!

— Слушайте, искате ли да ми се подчинявате? — попита Евънз.

— Ако ни помогнеш да се сдобием с пари, да! Ама ние искаме много пари! — отговори Хари. — Какво може да ни направи той, ако му задигнем всичките пари?

— Вярно, ние го държим в ръцете си — потвърди Силвър. — Той трябва да ни даде всичко, което му поискаме.

— Направете това, за да ви застреля веднага — каза Евънз. — Едва ли работата ще се уреди така лесно, както си въобразявате.

— Остави само Евънз да говори! Той познава Норт по-добре от нас — извика Силвър.

Самюъл от стълбата чу приблизително всичко, което казаха тримата. Но той искаше да разбере нещо повече, да види отблизо тези, когото наричаха свой началник. И той имаше дарбата да се промъква безшумно като котка и така се качи горе.

Сега тримата не пиеха, защото бяха заети с нещо по-важно. Личеше, че Евънз беше пил по-малко от другите двама. Изражението на лицето му показваше, че той крои някакви планове. Ако някой сега влезеше в разпра с бившия учител, би си изпатил зле. Той беше в състояние да направи всичко. Силвър го гледаше като някой пророк.

— Ако искаме, можем да имаме всичко в ръцете си — каза Евънз. — Всичко зависи само от това да издебнем сгодното време!

— Гръм и мълния! Щом е така, тогава да почваме! — извика Хари, като скочи от мястото си.

— Стой на мястото си! — заповяда Евънз. — С викове няма да стигнем далече. Ние трябва да постъпим по съвсем друг начин.

— Довери се на Евънз — подхвърли Силвър. — Евънз, обещаваме ти отсега нататък да се съобразяваме точно с всички твои заповеди.

— Давате ли ми право да наказвам непослушанието?

— Ако намериш за уместно.

— Тогава, поемам ръководството.

— Знаеш ли къде се намира сега Норт, Евънз? — попита Хари.

Самюъл напрегна внимание.

— Ще го чакаме, докато се върне — каза Силвър. — А когато дойде, ще трябва да извади парите си.

— И ти мислиш, че той ще даде парите си? — попита Евънз иронично.

— Разбира се — каза Хари на свой ред.

— Добре, тогава нека направим така, както ни заповяда Евънз — отсече Силвър.

— С Норт можем да преговаряме само тогава, когато го държим здраво в ръцете си каза Евънз.

Другарите му одобриха.

— Какво може да направи той, когато му покажем, че е в нашата власт — продължи Евънз и очите му засвяткаха от омраза.

— Имаш право — каза Силвър. — Ти си човекът, който разбира от работата си.

— Няма защо да чакаме завръщането му, защото кой знае кога ще се върне. Ние ще го търсим и ще го хванем.

— Така трябва да направим! — извика Хари и пак удари масата с юмрук.

— И тогава ще го принудим да ни каже къде са парите му! — добави Евънз. — Ако не иска да говори, аз зная средство да го принудя за това.

Силвър стана.

— А сега подире му! — извика той.

— После ще се спогодим как ще разделим имението помежду си — каза Евънз. — В случай че не можем да се разберем, ще го продадем и ще си поделим парите. Всички ще вземем равни части, които ще бъдат достатъчни да ни направят богати за дълго време. Да не си въобразява Норт, че ще бъдем негови подчинени завинаги? Той ни третира като слуги. Работите трябва да се изменят! Ние трябва да бъдем негови господари!

— Да, ние трябва да бъдем негови господари! Добре го каза, Евънз! — извика Хари, а Силвър кимна с глава в знак на съгласие.

Като разбра, че тримата се канят да излязат, Самюъл се спусна безшумно по стълбата, отвори вратата и напусна къщата.