Графиня просякиня

Норт в Мексико

След като избяга от Санта Фе, Норт се отправи към Мексико. Той се надяваше, че в тази страна ще бъде оставен на мира от полицията, тъй като мексиканското правителство не беше задължено да предава на американските власти онези, които бяха преследвани на територията на Съединените щати и търсеха убежище в Мексико. Във влака един наивен фалшификатор на банкноти се помъчи да му пробута една доста несръчно изработена банкнота от хиляда долара. Норт му се закани, че нищо няма да го спаси, ако не му издаде тайната си. Бедният човек го удари на молба. Престъпникът само това и чакаше. Срещу една банкнота от петдесет долара той получи от него петдесет хиляди фалшиви, които сложи в джоба си за всеки случай.

Пристигнал в столицата на Мексико, Норт веднага влезе сред висшето общество под името капитан Хауард.

Неговата мъжествена красота и изисканите му маниери веднага привлякоха вниманието на всички, а тези, които вече го познаваха, търсеха неговото приятелство. Дамите тайно вдигаха очи към този чужденец, който беше толкова недостъпен, колкото и съблазнителен.

Норт действаше по определен план. Цялото му държане беше продиктувано от намерението да създаде около себе си още по-голяма загадъчност.

На един бал за пръв път след смъртта на съпруга си присъстваше младата и красива вдовица мисис Де Акуилар. След като узна, че тя разполага с едно огромно богатство, за Норт не съществуваше вече друга жена в цяло Мексико. Той трябваше да спечели мексиканката, макар че това не беше така лесно. Тя живееше усамотено, не приемаше гости и рядко се появяваше в обществото. Един мексикански офицер, който се чувстваше особено поласкан от обстоятелството, че гордият му колега от Щатите го предпочиташе пред другите, му помогна да се доближи до сериозната и недостъпна красавица.

Още при първото ръкостискане младата вдовица почувства една особена тръпка да преминава през цялото и тяло. Тя вдигна очи и погледна Норт. Не, това не бяха очи, а по-скоро два магнита, които привличаха неудържимо към себе си.

— Какъв е този странен мъж? — питаше се след това мисис Де Акуилар. — Дали не ми го праща съдбата? Не е ли определила тя да свържа живота си с неговия?

Уви, младата жена беше толкова далече от истината, колкото Норт беше близо до целта си.

Последваха няколко срещи в обществото и скоро престъпникът стана желан гост в дома на вдовицата. Младата жена трябваше да признае пред себе си, че сърцето й вече принадлежеше на този мъж с очи на магьосник. Те се сгодиха тайно.

Един ден Норт свари годеницата си пред касата. Тя държеше в ръцете си някакви ценни книжа и му поиска съвет дали да ги продаде, защото чула, че били на път да се обезценят.

Норт се престори на заинтересован, взе ги от нея и обеща да проучи положението, като пъхна незабелязано двадесет и пет хиляди долара от фалшивите под снопчето банкноти и взе от него толкова истински.

Ако младата вдовица беше проверила парите си ден-два след това, може би нямаше да се случи тази ужасна трагедия, която завинаги обезлюди нейния дом. Тя имаше една дъщеря, останала и от първата жена на покойния и съпруг. Младото момиче, което беше при свои роднини в Пуебла, втория по големина град на Мексико, беше истински привързано към втората си майка и тя и отвръщаше със същата привързаност.

Девойката скоро се върна в столицата и веднага бе представена на Норт, без обаче да бъде посветена в тайната между него и втората й майка. Веднъж в разговор с мисис Де Акуилар той узна, че доведената й дъщеря разполага със собствено богатство, пред което нейното не представлява нищо. Това беше достатъчно за престъпника, за да насочи стрелите си към неопитното момиче.

На една корида разяреното животно прескочи оградата, която отделяше публиката от арената, и се втурна към публиката. Всички се хвърлиха към изхода, настана суматоха. Само Норт не изгуби присъствие на духа, извади шпагата си и посрещна бика. Един сполучлив удар — и животното се строполи пред краката на примрялата от страх девойка. След тази случка тя започна тайно да боготвори своя спасител.

Възможност да открие своята любов й даде един излет в планината. Компанията се настани по склоновете на действащ вулкан, а Норт, за да подчертае още повече своята решителност, предприе едно трудно изкачване до кратера. Неговото забавяне разтревожи компанията. Всички се питаха дали не бе станал жертва на отровните газове, които изпуска всеки вулкан. Догадките сновяха от уста на уста, докато изведнъж очите на всички се отправиха към върха, където на една скала се очерта силуетът на храбрия мъж. Възхищението скоро отстъпи място на ужаса, който обхвана и мъжете, и жените, защото последва изригване на голямо количество дим, чу се глух тътен и Норт изчезна от скалата.

Хуана, така се казваше девойката, незабелязано от другите полетя към върха. Тя скачаше като газела от препятствие към препятствие. Нищо не можеше да я спре, когато любимият й мъж беше в опасност. Ако той се нуждаеше от нейната помощ, тя щеше да му помогне, каквито и опасности да се изпречеха пред нея. Дори да трябваше да умре за него, щеше да го направи с усмивка на уста. Тя изпищя от радост, когато видя насреща си Норт, и седна омаломощена на една скала. За по-малко от минута авантюристът дойде при нея.

— Как сте дошли дотук, мис? — попита запъхтян той.

— Видях отдолу как изчезнахте при изригването и помислих, че ви се случи нещастие. Тогава…

— Тогава вие решихте да ми се притечете на помощ, така ли? — довърши вместо нея капитанът и я погледна така, че Хуана се почувства като омагьосана. — Кажете ми, че ме обичате, и аз ще бъда най-щастливият измежду смъртните!

— Оставете ме, моля ви се, смилете се над мене! — молеше се Хуана, но някаква сладостна тръпка се разливаше по цялото й тяло.

— Не, няма да ви оставя — прошепна възбудено мнимият капитан. — Обичам ви още от първия миг, в който ви видях, и чаках с нетърпение момента, когато ще мога да ви призная безграничната си любов!… Но сега виждам, че не мога да се надявам на взаимност. Простете ми, мис, простете на един безумец, който се осмели да се надява на най-голямото щастие, отредено на хората по тази земя!

Като каза това, той стана и понечи да тръгне.

— Не си отивайте! — помоли го Хуана.

Норт дори не успя да отговори. Две снежнобели ръце се обвиха около шията му и устните й се впиха в неговите. Той я притисна в обятията си и покри лицето й с горещи целувки. В продължение на един час, който им се стори кратък като миг, те бяха заедно.

— Мама ще се зарадва много, щом разбере, че и ти ме обичаш — продума Хуана, опиянена от щастие, — и с радост ще благослови брака ни.

— Скъпа, искаш ли да изпълниш едно мое желание? — попита капитанът.

— Всичко, което пожелаеш, любими! — отговори влюбеното момиче.

— Ще те помоля да не казваш на майка си за нашия годеж!

Момичето го погледна учудено, но Норт веднага обясни молбата си:

— Мисля, че това може да я изненада много, а крехкото сърце на майка ти не може да понася изненадите. Затова нека почакаме малко.

Хуана се съгласи. Така изминаха няколко дни. Тя често подканяше Норт да поиска ръката й от майка й, но той винаги намираше някакъв предлог, за да не изпълни желанието й, докато един ден мисис Де Акуилар сама откри измяната на мъжа, когото смяташе за свой годеник.

Беше следобед. Тя искаше да влезе в салона, но изведнъж замръзна на мястото си. Красивият капитан, мъжът, който й се беше клел във вечна любов, държеше в прегръдките си заварената й дъщеря. Младата жена почувства, че се задушава. Двамата не я видяха и тя бързо напусна стаята.

След малко една прислужница влезе в салона и съобщи на Норт, че господарката й желае да го види. Тази покана породи някакво тревожно предчувствие в него и той с бавни крачки се отправи към стаята й.

— Седнете, мистър! — каза тихо мисис Де Акуилар. Очите й го гледаха тъжно.

— Казаха ми, че искате да говорите с мен.

— Да, така е. Преди малко станах неволен зрител на една сцена, която ми показа, че имате някакво отношение към дъщеря ми. Искам да зная дали чувствата ви са искрени!

— Простете ми, мисис! — отвърна с трогателен глас Норт. — Виновен съм пред вас, но откакто видях Хуана, за мен не съществува друга жена на света. Вие имате право да ни разделите, но по този начин ще ни направите нещастни за цял живот. Заклевам се, че ще направя Хуана щастлива и ако трябва, бих пожертвал и живота си за нея…

— Замълчете, мистър! — прекъсна го рязко тя. — Неотдавна се клехте така и в нашата любов! Но аз ви връщам думата, защото щастието на моята дъщеря е по-скъпо за мен от моето.

Норт поиска да й благодари, но младата вдовица го спря с властен жест.

— Няма нужда да ми благодарите! Сега чуйте моето условие: искам сватбата да стане колкото може по-бързо! Хуана утре ще замине за Пуебла, ще можете да я намерите там след една седмица. Сега ме оставете сама!

Норт обикновено не изпитваше неудобство от постъпките си, но този път се почувства засрамен от великодушието на тази жена и без да се опита да благодари отново, мълчаливо напусна стаята.

На другия ден Хуана замина за Пуебла, където трябваше да се подготви за сватбата за една седмица. Тогава щеше да отиде при нея и Норт.

Няколко дни по-късно мисис Де Акуилар даде една банкнота от хиляда долара на прислужницата, за да направи някои покупки, но след малко тя се върна и развълнувано съобщи, че банкнотата била фалшива. Тогава младата вдовица си спомни как и друг път парите и се оказваха фалшиви, но Норт отиваше сам да уреди този неприятен случай с търговците. Спомни си също, че той беше проявявал интерес към устройството на касата й. Спомни си и други факти и като ги съпостави, разбра, че двете с дъщеря й са попаднали в мрежата на хитър престъпник. Беше ясно, че го интересуваше само тяхното богатство!

Тя изпрати веднага да повикат офицера, който познаваше Норт и беше техен далечен роднина. След като му разказа всичко, го помоли да отиде незабавно в Пуебла, за да предотврати сватбата.

Влакът беше заминал, затова офицерът препусна с коня си, но въпреки непрекъснатата езда пристигна късно. Младоженците току-що се бяха върнали от църквата и започваше празненството в тяхна чест. Тогава той разказа всичко на чичото на Хуана, който веднага отиде при Норт и го обвини в мошеничество. Норт се опита да се защити, но не очакваше изненадата, която му беше приготвил младият офицер. Той беше помолил военното аташе на американското посолство да дойде с него, за да удостовери дали това наистина е Хауард. За свое нещастие Норт винаги беше споменавал полка, в който е служил. Военното аташе беше служил в същия полк, така че веднага го изобличи. Норт разбра, че всичко е изгубено, разбута присъстващите и избяга. Опитаха се да го настигнат, но мракът сякаш бе погълнал престъпника.

Като се върнаха, намериха Хуана да лежи на пода. Свестиха момичето, но то не можа да понесе удара на съдбата и след време потърси спасение за измъченото си сърце зад стените на един манастир. Но мексиканската авантюра на този опасен престъпник не приключи само с тази жертва. Един ден намериха мисис Де Акуилар мъртва. Празното шишенце, което стискаше в ръката си, показваше по какъв начин беше намерила спасение от скръбта, разкъсваща сърцето й.