Графиня просякиня

Висока цена

Когато мръкна, екипажът спря пред хана в Гардънфийлд.

Шелер прекара файтона в двора. Ирма слезе и отиде при съдържателката. Шелер разпрегна конете.

Ирма се настани пак в същата стая. Тя остана сама в нея и с тревога помисли за сцената, която й предстоеше да изживее. Присъствието на Шелер и графа не я успокояваше.

Графът също бе убеден, че полковникът е самият Норт.

Тя имаше револвер, но се страхуваше да го употреби.

В хана бе тихо.

Ирма стоеше още облечена, с шапка на главата си. Часът трябваше да е към девет.

Изведнъж тя се ослуша. Слаб приглушен шум достигна до слуха й… Какво бе това? Скимтене на животно или плач на дете?

Последва дълга тишина. Ирма не мърдаше. Тя се боеше от всичко.

След малко някой закрачи по коридора. Тя погледна през ключалката.

Бе полковникът. Той рязко отвори вратата. Червената му като кръв униформа блесна пред нея.

— Защо доведохте със себе си помощници, миледи? — иронично попита той. — За да се борят против онзи, който ви обича ли?

— Вие тук дойдохте да ме измъчвате. Не мога да се освободя от мисълта, че вие сте Артур Норт, убиецът!

Уилсън се усмихна презрително.

— Вие ще се откажете от това глупаво предположение! — извика той. — Трябва да се откажете! Дойдох да ви попитам още веднъж приемате ли моето предложение или не. За последен път ви питам. Вярвам, че сега няма да ми откажете!

Тя бе обзета от смъртен ужас, когато той започна да се приближава до нея.

Разбра, че мигът за действие бе настъпил.

— Спрете, миледи — каза полковникът, смеейки се. — Зная какво искате да направите. Да предупредите графа, когото сте довели с вас. Но вие няма да направите това.

— Ако наистина сте такъв, за какъвто се представяте, тогава не трябва да ви е страх — отговори Ирма решително. — Но ако сте Артур Норт, веднага ще бъдете арестуван. Трябва да изясним това. Иначе не можете да излезете от тук.

Тя отвори прозореца.

— Аз взех вашето дете от оная жена, в която то беше — каза полковникът, — откупих го от циганите, с които пътуваше тази жена.

Ирма прехапа устни.

— Детето ви е тука, миледи — пошепна той. — Знайте, че момиченцето ви ще умре, щом дадете знак, който ще ме изложи на позор, на арестуване. Не викайте — заплаши я той, като вдигна ръката си, когато тя поиска да се доближи до отворения прозорец. — Не давайте знака. Защото това, което ще ви подаря в замяна, не можете да ми заплатите. Почакайте само.

Ирма се ослуша. Тя като че ли дочу детски плач.

Полковникът напусна стаята.

Не мина много време и той се върна, като доведе нейното собствено дете.

Момиченцето протегна усмихнато ръце към майка си, чиито очи бяха пълни със сълзи.

Ирма изтръгна детето от ръцете на полковника и започна да го целува поривисто.

Полковникът се възползва от това и се отдалечи. Неговата съдба бе в ръцете на Ирма и той се бе откупил с толкова голяма цена, така че обичащата майка не се подвоуми срещу това да остави престъпника да избяга.

Тя плачеше от щастие.

— Мамичко — викаше детето, като се притискаше до нея, — не ме оставяй, никога вече! Онези цигани ме отвлякоха. Аз се боя от тях. Те ме биеха!

— Милото ми дете! — Ирма отново избухна в сълзи. — Ще те пазя и ще те защищавам.

В това време по стълбата се чуха стъпки. Ирма притисна силно детето към себе си. Кой ли идеше сега?

На вратата се показа фигура. Но това не бе полковникът, а графът, облечен в черно.

— Къде е полковникът, миледи? — попита той.

— Той беше тук, синьор, и доведе детенцето ми.

— А защо не ми дадохте знак?

— Защото той доведе рожбата ми.

— Бяхме се разбрали друго.

Ирма се зачерви.

— Като видях отново детето си, забравих всичко друго.

— Как е могъл да доведе вашето дете?

— Вероятно го е намерил в циганската трупа, която е спряла в селото.

— А откъде е знаел той, че детето е ваше и че вие го търсите? Всичко това още повече потвърждава моето пред положение, че полковникът е убиецът.

— Да, синьор! Уверена съм!

— Следователно голямо безразсъдство е било от ваша страна да го оставите да избяга.

— Не… има още време… ако той наистина е Норт, той сега трябва да е при онази жена със синия воал.

— При Астрела ли?

Ирма не обърна внимание, че графът познава жената.

— Да, синьор — каза тя. — Там трябва да е.

Графът смръщи чело.

— Побързайте, господин графе, арестувайте го, хванете го!

Той излезе.

Ирма разбра, че ако енергичният граф се срещне тази вечер с полковника, поледиците от срещата не можеха да се предвидят. Явно бе, че двамата се ненавиждат.

Тъкмо италианецът излезе, появи се Фриц Шелер.

Като видя, че Ирма държи за ръка детето си, той едновременно се зарадва и изненада.

— Как го намерихте, графиньо? — попита той.

— Ще ви разкажа всичко по пътя, Шелер. Но сега трябва да бягаме незабавно оттук.

Шелер слезе и бързо изведе конете от обора. Той ги впрегна в колата и извика Ирма.

След малко файтонът вече летеше в тъмната нощ и отнасяше щастливата майка и нейното дете далече от това страшно място.