Графиня просякиня

По пътя

Беше още рано, когато отминаха последните къщи на К. На Ирма й направи впечатление, че Юнона постоянно се обръща назад.

— Какво има, Юнона? Да не би да ни преследва някой? — уплашено попита тя.

— Юнона не знае какво да каже за човека, който непрекъснато върви след нас — отвърна със сянка на съмнение в гласа негърката.

Ирма също погледна назад и видя на известно разстояние от тях да крачи спокойно по шосето мъж, облечен в селски дрехи.

— Но, Юнона, това е обикновен селянин, който се връща от града. Не го познаваме, но ми се вижда добър човек.

— Юнона хем не го познава, хем го познава — замислено проговори негърката. — Юнона май го виждала някъде.

— Така ти се струва, не виждаш ли, че не ни обръща никакво внимание.

Двете жени продължиха мълчаливо пътя си. Изведнъж Юнона посочи към полето и извика:

— Виж там, мисис! Цяло ято яребици, има и диви пуйки. О, те са много вкусни, Юнона знае това отдавна! Да хване ли една?

— Недей, Юнона! — отвърна Ирма. — Не трябва да губим никакво време. Трябва да се отдалечим колкото се може повече от двамата лоши мъже.

— Този човек продължава да върви след нас — забеляза негърката, поглеждайки назад.

Скоро стигнаха до един крайпътен хан, в който отсядаха селяни и каруцари, когато пътуваха по шосето. От горещината и дългия път, който изминаха, жените бяха доста изморени, затова решиха да починат в него. След като почукаха няколко пъти, на вратата се показа възрастен мъж и ги покани да влязат. Ирма му поръча да им донесе нещо за ядене. Той изсумтя недоволно и отиде в съседната стая. След малко се чуха стъпки и на вратата се показа пътникът, който вървеше след тях. Той не влезе вътре, а седна на една маса пред хана. Юнона крадешком се приближи до прозореца и извика:

— Мисис, погледни бързо!

Ирма отиде при Юнона и видя ханджията и непознатия селянин, които разговаряха оживено.

— Юнона мисли, че те говорят за нас — каза негърката.

— Внимавай да не забележат, че ги наблюдаваш! — предупреди я Ирма.

— Ето, селянинът даде нещо на ханджията — каза Юнона. — Ханджията бързо го сложи в джоба и погледна към нас. Може би те имат някакви лоши намерения? Сега селянинът става и си тръгва.

Интересното беше, че странният пътник не продължи пътя си, а се върна обратно. Ирма започна да се безпокои. Дали отново нея преследваха, или този селянин нямаше нищо общо с преследвачите им? Вратата се отвори и една прислужница им донесе храната. Ирма и Юнона обядваха бързо, защото искаха да напуснат хана колкото може по-бързо. Влезе ханджията и Ирма го попита колко струва обядът.

— Другите ще платят — отговори той. — Почакайте само да дойдат.

— Какви други? Не разбирам какво искате да кажете! — разтревожено попита Ирма.

— Не зная. Знам само, че вие трябва да останете тук, докато дойдат да ви вземат!

Ирма се изправи и се приближи до ханджията. Сърцето й туптеше силно от уплаха.

— Струва ми се, че има някакво недоразумение — опита се да говори спокойно тя. — Аз не чакам никого и не желая да оставам повече тук! Трябва да заплатя обяда и да си тръгнем.

— А на мен ми е все едно дали искате да си тръгвате! — отвърна иронично той.

Ирма му подаде един долар.

— Вярвам, че с това заплащам повече, отколкото струва обядът. Хайде да тръгваме, Юнона.

— Не чухте ли какво ви казах? Няма да напускате хана! — изкрещя ханджията.

— Нямате право да ни задържате тук! — извика и Ирма.

В този миг вратата на кухнята се отвори и слугинята плахо погледна към тях.

— Заключи тази врата, Марта! — заповяда ханджията.

Момичето бързо изпълни заповедта. Мъжът тръгна към външната врата, явно искаше да заключи и нея, но Юнона скочи след него и го хвана през кръста. Като видя кой го държи, той изкрещя:

— Пусни ме веднага, черна гарго, или ще взема камшика!

— Мисис, излизай бързо! — извика негърката. — Юнона ще се оправи с този мръсник.

Ханджията се съпротивляваше, но Юнона го държеше здраво и го събори в дъното на помещението. Той проклинаше и се заканваше, но Юнона го пусна, след като видя, че Ирма напусна хана. Тогава тя също тръгна към вратата, но в този миг вратата на кухнята се отвори и слугинята подаде на господаря си един револвер.

— Сега ще видиш, гарга проклета! — извика злорадо той. — Удари последният ти час!

Но той дори не успя да насочи оръжието срещу нея. Юнона скочи като пантера върху него, измъкна револвера, който беше взела от Норт, и го насочи към главата му.

— Остави оръжието! — заплашително извика тя. — По-бързо или ще стрелям!

Ханджията се разтрепери от страх, а слугинята избяга обратно в кухнята.

— Юнона брои до три — каза негърката, — после ханджията ще бъде мъртъв! Едно… две!

Ханджията пусна револвера на земята.

— Сега се махай! По-бързо или… едно… две…

Мъжът побягна. Юнона прибра и неговия револвер и смеейки се, излезе от хана. Ирма не знаеше какво е станало вътре, затова, щом я видя, извика уплашено:

— Бързо, Юнона, този мерзавец може да ни проследи!

— Мисис няма никаква тревога. Юнона знае как да се справи с такъв човек. Той искаше да застреля Юнона, но…

— За Бога, по-бързо да бягаме! — прекъсна я Ирма.

— Спокойно, мисис! Той няма да дойде. Юнона по-пъргава от него, скача и слага своя револвер до челото му. Той от страх го пуска на пода и Юнона сега има два револвера.

Тя извади револверите и ги показа на Ирма.

— Но, Юнона, ти изглеждаш като…

— Като главатар на разбойници! — изпревари я гордо Юнона.

Слънцето напичаше силно и двете жени, след като повървяха малко, се отбиха в една малка горичка, където можеха да полегнат на сянка. След няколко часа се събудиха и отново тръгнаха на път. От време на време срещаха някоя каруца и Юнона попита един от каруцарите има ли село наблизо.

— Днес ли искате да стигнете там? — попита той учудено.

— Разбира се — отвърна негърката.

— И през нощта едва ли ще стигнете. Аз тръгнах тази сутрин от Луисбърг и както виждате, съм стигнал едва дотук. И то не пеш като вас! По пътя няма да намерите нито къща, нито хан, където да си починете, дори и цяла нощ да вървите. След около час ще стигнете до гора, която се простира чак до Луисбърг.

— Е, няма нищо, ще видим какво ще правим — отвърна безгрижно Юнона и се затича след Ирма, която беше отминала напред.

Негърката не каза на Ирма какво е говорила с каруцаря. Тя беше щастлива, че ще бъдат в гората през нощта. В нея, това дете на природата, не се страхуваше от нищо. Не я плашеха дори и дивите зверове. След около час пътят, по който те вървяха, наистина навлезе в гората.